Бианка Богоевска
HUMAN RIGHTS AND RULE OF LAW IN THE MEDIA COVERAGE OF TERRORISM:
COMPARISON OF THE BULGARIAN AND GERMAN CASES (2009-2020)
Bianka Bogoevska
Отворете тук:
Резюме: Изследването поставя въпроса до каква степен медиите в България и Германия засягат темата за правата на човека, върховенството на правото и свързани понятия в материалите относно тероризма, публикувани в периода 2009-2020 г. Целта е да се проследи доколко възходът на Ислямска държава през 2015 г. е повлиял на медийните дискурси в двете страни и дали се наблюдава медийна секюритизация на темата за тероризма – по-нисък процент статии, които освен тероризма обсъждат и въпросите за фундаменталните права. Анализът сочи, че в България се наблюдава временна секюритизация, последвана от десекюритизация, а в Германия се идентифицира абсолютно и относително нарастване на статиите, засягащи и темата за правата на човека.
Ключови думи: тероризъм, права на човека, медиен дискурс, България, Германия
Abstract: The analysis answers the question as to what extent the media in Bulgaria and Germany touched on human rights, rule of law and related concepts in the articles about terrorism published between 2009 and 2020. The aim is to explore the effect of the rise of ISIS in 2015 on the media discourses in both countries, and whether it spurred media securitisation of terrorism – namely, a lower proportion of articles that combine the concepts of terrorism and fundamental rights. The research has found that temporary media securitisation took place in Bulgaria, followed by desecuritisation, while in Germany there was an absolute and relative rise in the materials discussing human rights issues alongside terrorism.
Keywords: terrorism, human rights, media discourse, Bulgaria, Germany
Използвана литература:
ОГНЯНОВА, Нели (2007). Медийно регулиране. Принципи и съдебна практика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [OGNYANOVA, Neli (2007). Mediyno regulirane. Printsipi i sadebna praktika. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]
ПОПОВА, Жана (2013). Диалогови модели. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [POPOVA, Zhana (2013). Dialogovi modeli. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]
ПОПОВА, Снежана (2017). Медиен разказ. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [POPOVA, Snezhana (2017). Medien razkaz. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]
СПАСОВ, Орлин (2017). Трудната европеизация: българските медии в контекста на ЕС. Sociological Problems, 49. [SPASOV, Orlin (2017). Trudnata evropeizatsia: balgarskite medii v konteksta na ES. Sociological Problems, 49.]
ТАБАКОВА, Весела (съст., ред.) (1997). Насилие и медии. Издателски център на ФЖМК. [TABAKOVA, Vesela (sast., red.) (1997). Nasilie i medii. Izdatelski tsentar na FZhMK.]
ТОПЧИЙСКА, Деница (2020). Върховенство на правото. Теоретични аспекти. София: Издателство на Нов български университет. [TOPCHIYSKA, Denitsa (2020). Varhovenstvo na pravoto. Teoretichni aspekti. Sofia: Izdatelstvo na Nov balgarski universitet.]
AMNESTY INTERNATIONAL (2017). Dangerously disproportionate: The everexpanding national security state in Europe. Amnesty International.
CARRERA, Sergio (2012). The results of inquiries into the CIA’s programme of extraordinary rendition and secret prisons in European states in light of the new legal framework following the Lisbon Treaty: Note. Brussels: European Parliament.
HASE, Valerie (2021). “What is terrorism (according to the news)? How the German press selectively labels political violence as “terrorism”. Journalism, стр. 1. . TRIGGS, Gillian (2016). Human rights and the overreach of executive discretion: Citizenship, asylum seekers and whistleblowers. Macquarie LJ, 16, p.3.
VULTEE, Fred (2010). Securitization as a media frame: What happens when the media ‘speak security’. In Securitization Theory (pp. 91-107). Routledge.
WAEVER, Ole (1993). Securitization and desecuritization. København: Center for Freds- og Konfliktforskning. Използвани източници БЪЛГАРИЯ УТРЕ (2015). Бокова: Необходима е мека сила за преодоляван
Бианка Богоевска е докторантка по сравнителна политология в СУ „Св. Климент Охридски“, с интереси в областта на международната сигурност, правата на човека и комуникационния анализ. Има бакалавърска степен по политология от същия университет и магистърска степен по право и политика на международната сигурност от Свободния амстердамски университет. Работи като медиен анализатор; в продължение на три години е доброволец към комуникационния екип на Амнести Интернешънъл България.
Bianka Bogoevska is a PhD student in Comparative Politics at Sofia University St. Kliment Ohridski, with interests in international security, human rights and communication analysis. She holds a BA in Political Science from the same university and a master’s degree in Law and Politics of International Security from the Free University of Amsterdam. She works as a media analyst, having also volunteered with the communication team of Amnesty International Bulgaria for three years.