БРОЙ 3/2018
Първан Симеонов
„Медиатизираното измерение на външната политика“ е съвместен изследователски труд на преподавателите във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Мария Нейкова и д-р Ралица Ковачева. Изследването е проведено по проект, финансиран по НИС на СУ.
Външната политика и международните теми несъмнено бяха основен акцент в предизборната кампания през 2017 г. Книгата фиксира този факт научно и успешно преодолява изкушението да остане при публицистиката. Изследването е изключително дисциплинирано и прегледно в подхода и структурата си, макар и комбиниращо похвати на различни научни подходи.
Книгата стъпва на утвърдена методика на анализ на политически твърдения, която е адаптирана добросъвестно спрямо конкретния контекст. Мария Нейкова и Ралица Ковачева базират проучването си на емпирични данни: събрани изказвания на политически фигури, посветени на международната политика, в рамките на предизборната кампания през 2017 г. в трите основни телевизии в България (БНТ, БТВ и НОВА). Анализирани са само такива политически актьори, които представляват партии с възможност да попаднат в Народното събрание.
На тази основа проф. Нейкова и д-р Ковачева целят да изведат тенденции в „медийния образ на българската външна политика според твърденията, направени от представителите на политическите партии по време на предизборната кампания“.
Направен е и подробен преглед на програмните намерения на основните партии у нас по отношение на външнополитическите теми. Така анализът на институционалните позиции се допълва и с анализ на партийните.
В рамките на емпиричното изследване са анализирани теми, актьори, тези и т.н. Специално внимание е отделено на т.нар. фрейминг – рамкирането на темите от страна на политическите актьори.
В регистрационната карта е добавена и ролята на журналистите. Така изследването придобива още по-сериозна стойност.
Заедно с това е предаден и контекстът на случващите се събития – така читателят се ориентира по-лесно, а изследването добива допълнителен мащаб.
Книгата обаче далеч не е само емпирично изследване. Критичното осмисляне е основната нейна тъкан и това особено добре личи в прегледа на официални документи и източници, с който започва изследването. Този преглед се фокусира върху България в сравнение с околните страни и, от една страна, служи за теоретична база на изследването, а от друга – насочва вниманието върху практическото „дигитално отсъствие“ на същностни елементи на външната политика на страната ни.
Книгата на Мария Нейкова и Ралица Ковачева успява да представи изключително мащабно и в същото време аналитично изследване. Без да напуска изследователската сдържаност, книгата успява да покаже активна и критична авторска позиция.