Медиалог
Начало
Общност
История и историчност
За проекта
Семинарът
Публичният семинар на Катедра „Радио и телевизия“: пет години, двадесет издания, стотици участници, хиляди идеи…
Семинарът/2012
Семинар 1
Семинар 2
Семинар 3
Семинар 4
Семинар 5
Семинар 6
Семинарът/2013
Семинар 7
Семинар 8
Семинар 9
Семинарът/2014
Семинар 10
Семинар 11
Семинар 12
Семинар 13
Семинар 14
Семинарът/2015
Семинар 15
Семинар 16
Семинарът/2016
Семинар 17
Семинар 18
Семинар 19
Семинарът/2017
Семинар 20
Семинар 21
Семинар 22
Семинар 23
Семинарът/2018
Семинар 26. Журналистика и пропаганда
Семинар 27/2018. Телефонните измами и разговорите с жертвите им в медиите.
Семинар 29/2018 с проф. дн Розмари Стателова.“Естрада, медии, социализъм“
Семинар 31/2019
Семинар 30/2019
Семинар 31/2019
Семинар 33/2019
Семинар /2020
Семинар на катедра „Радио и телевизия“, 1/2020
Семинар на катедра „Радио и телевизия“, 2/2020
Семинар на катедра „Радио и телевизия“, 3/2020
Семинар на катедра „Радио и телевизия“, 4/2020
Семинар на катедра „Радио и телевизия“, 4/2020
Семинар 2021
Семинар 38/2021
Семинар на катедра „Радио и телевизия“, 3.11.2021
Семинар: Публична лекция на проф. дн Венцислав Димов
Семинар 4/2021
СЕМИНАР: „НОВОТО ЕВРОПЕЙСКО МЕДИЙНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“
Конференции
I Научна конференция „Медии и култури: пространства, общества и общности“, 22-23.09.2016 г., гр. Елена
II Научна конференцията „Диалози за медиите“ гр. Копривщица, 20-22 септември 2017 г.
III Научна конференция „Медийният човек“ в Бачиново, 28-30 септември 2018 г.
Национална конференция „Радио: памет и съвременност“, организирана от катедра „Радио и телевизия“, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“
IV Национална научна конференция „Медии и публики“
V Научна конференция „Радиото и телевизията в дигиталната епоха: смяна на парадигмите“
VI Национална научна конференция на катедра „Радио и телевизия“
VII Национална научна конференция „Идентичност, медийни репрезентации и криза“, Бачиново, 21-23.09.2022
VIII Национална научна конференция „Медии и технологии, Пловдив, 29.09-1.10.2023 г.
IX НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА КАТЕДРА „РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ“ – „Нови идеи в медийните изследвания“
Ново
Фестивал на произведенията на студентите от профили „Радио“ и „Телевизия“
Прием през септември 2018/2019 в Дигитални медии и видеоигри във ФЖМК
Прием през септември 2018/2019 в Дигитални медии и видеоигри във ФЖМК
Магистърската програма ДИГИТАЛНИ МЕДИИ И ВИДЕОИГРИ във Факултета по журналистика и масова комуникация
Списание Медиалог
Редакционна политика на Списание „Медиалог“
Брой 1/2017
Тема на броя: Медии и култури: пространства, общества и общности
Уводна статия: МеДиаЛог: медиите като логос и диалог?
Снежана Попова. Анонсът като дигитален паратекст (върху документалните филми за комунизма в интернет)
Орлин Спасов. Телевизионният дискурс в България: постмодерно, модерно, носталгия
Алтернативни сблъсъци на клубната сцена в България – айсберги, капитани и Леонардо Дикаприо
Деляна Нешева. Формати и фрагментиране в дигиталното детство
Бистра Величкова. Архетипи и персонажи в сериалите след 2000 г. (“Под прикритие” и “Столичани в повече”)
Лъчезар Точев. ИНФОРМАЦИОНЕН КРЪГОВРАТ: СИСТЕМА-СЪЗДАТЕЛ – СИСТЕМА-ИЗТОЧНИК – СИСТЕМА-ПРИЕМАТЕЛ
Теодор Спасов. Употреби на темата за бежанците и търсещите убежище в българските медии
Студентски работи
Медии и Facebook. Президентските избори в САЩ и България през 2016 г.
Виктория Маринова. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ВИДЕО БЛОГОВЕТЕ В ПЕРИОДА 01.10 – 31.12.2015 г.
Анастасия Карачолева. Съдебното шоу – практики, проблеми, перспективи
Рецензии
Орлин Спасов. За отговорността на разказвача: Медиен разказ на Снежана Попова
Лозанка Пейчева. Нова българска книга с юнгиански и антропологически прочити на хеви метъл културата
Снежана Попова. „Глобалните телевизии“ на Мария Нейкова
Костадин Грозев. 24 часа новини с Мария Нейкова
Интервю
Научен живот
Представянето на книгата „БНР и БНТ – между държавата и обществото 1989-2015“
Мария Нейкова. ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ЖУРНАЛИСТИКА
Брой 2/2017
Михаела Самарджиева. Неформалната култура и медиите в България през 80-те години на XX век. Диалогът не/възможен?
Деяна Драгоева. Принципи и техники за сериализиране на телевизионния разказ
Деляна Нешева. Активизъм и кликтивизъм в подкрепата на онлайн каузи
Пламена Петрова. Българският метъл от двата края на Желязната завеса – подстъпи към темата
Петър Айолов. Банален глобализъм vs. Електронен национализъм
Бистра Величкова. Факт и фикция в изграждането на медийните герои
Теодор Спасов. Репрезентация на бежанците и изселниците в българските онлайн медии в края на предизборната кампания през 2017 г.
Михаил Луканов. Музикалната креативност през погледа на Джейсън Тойнби
Димитър Сотиров. Софийската опера и балет – комуникатор на българската култура по света
Рецензия на книгата „Медийна икономика“ на Петранка Филева
Каква Европа искаме (Няколко думи за книгата на Ралица Ковачева „Център и периферия на европеизираните публични сфери”)
Жана Попова. Градът като сцена за послания и внушения в „Идеология, градоустройство и живот през социализма“ на Елица Станоева
Външната политика на България от телевизионния екран (представяне на научно изследване)
Брой 3/2018
Венцислав Димов. „Нашият труд е песента“ (народната музика в българските радиопрограми от първите години на социализма и нейната „мека власт“)
Мария Нейкова. Прескачане на препятствия
Ралица Ковачева. Център и периферия на европеизираните публични сфери
Диляна Кирковска. Достъпът на хора с увреждания до програмите на аудио-визуалните доставчици на медийни услуги – задължение и демократична ценност
Снежана Попова. Уеб радио 2014-2017: групови адреси и индивидуални обръщения
Жана Попова. Уеб телевизиите в България през 2017: от мечтата за кабелна телевизия към мечтата за високо дигитално качество
Първан Симеонов. Рецензия на книгата „Медиатизираното измерение на външната политика“ на Мария Нейкова и Ралица Ковачева
Венцеслав Бондиков. Рецензия за книгата „Събитийни комуникации – от Бернайс до Фейсбук“
Руми Рафет. Радио на сляпо. „БРАЙЛ ФМ”
Катерина Лазарова. Онлайн медиите в Косово (откъс от дипломна работа)
Брой 4/2018
Деяна Драгоева. МЛАДИЯТ ЧОВЕК – СТРУКТУРИ НА РАЗКАЗИТЕ ЗА И ОТ НЕГО
Бистра Величкова. БЪЛГАРСКАТА МЕМОАРНА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД 1990 Г. Преходът през спомените на Тошо Тошев, Георги Мишев, Евгений Дайнов
Анелия Александрова. MЕДИЙНИЯТ ЧОВЕК В ТЪРСЕНЕ НА ЛЮБОВТА. Онлайн запознанства и изграждане на идентичност
Анна Николова. МУЗИКАЛЕН ПАЗАР И ПОТРЕБИТЕЛСКИ НАГЛАСИ В УСЛОВИЯ НА ДИГИТАЛНА МЕДИАТИЗАЦИЯ
Гергана Георгиева. ЧОВЕКЪТ ВЪВ ВИРТУАЛНАТА ОБЩНОСТ
Пламена Петрова. ДО КАВАРНА И НАЗАД. МЕТЪЛ ФЕСТИВАЛИ И МЕДИИ – ОБРАЗИ, ОТРАЗЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ
Деляна Георгиева. ВИРТУАЛНИЯТ ЧОВЕК: ИЗГРАЖДАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ ОКОЛО ИДЕЯ
Михаела Самарджиева. РЕАКЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МЛАДЕЖИ КЪМ ТРИ „ИЗВЪНРЕДНИ“ СЪБИТИЯ ЗА 80-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК. АРХИВИ
Лъчезар Точев. МЕДИЙНИЯТ ЧОВЕК Е БОЛЕН ЧОВЕК
Вяра Ангелова. Българското радио през социализма. Професионалните медийни издания (1944-1989)
Петър Айолов. „КРАЯТ НА ИСТИНАТА“ И ТЕХНОЛОГИЯТА НА ИНТЕРНЕТ МЕДИИТЕ
Венцеслав Бондиков. ПРОГНОЗИРАНЕТО В ПЪБЛИК РИЛЕЙШЪНС
Мирослава Ценкова. Интерактивната комуникация като PR стратегия в дигиталните платформи
Жана С. Попова. БЪЛГАРСКОТО КНИГОИЗДАВАНЕ И БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ 2017 ГОДИНА – СПЕЦИФИКИ И ТЕНДЕНЦИИ
Теодор Спасов. Българските медии и бежанците (2013-2017): интервюта с журналисти за политиките на репрезентация
Лъчезар Точев. НОВИНИТЕ ПО РАДИОТО КАТО ХРОНОЛОГИЯ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Жана Попова. Рецензия на книгата „Управление на бедността“
ДЕБАТЪТ ОКОЛО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ. Изследване на екип студенти по „Европеистика“, ФФ
Михаела Самарджиева. ОТЗИВ ЗА НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „МЕДИИ И ЖУРНАЛИСТИКА – ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ МЕЖДУ ВЛАСТТА И ПАРИТЕ. ФЖМК, 11 май 2018 г.
Николай Генов. ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО: ИГРИ И ПОЛИТИКА
Брой 5/2019
ВЕНЦИСЛАВ ДИМОВ. За някои медийни метаморфози
МАРИЯ ДЕЕНИЧИНА. Правозащитници и природозащитници в медиен контекст
ПЛАМЕНА ПЕТРОВА. Върху някои аспекти на хибридността в българския рок и метъл
МАРТИНА ПАВЛОВА. Политическа комуникация на лидера и PR манипулативни тактики
ОРЛИН СПАСОВ. Вестник „Телеграф“, голите снимки на страница 3 и консервативният медиен обрат в България
АНГЕЛИНА ПЕТРОВА. Идеологията и невъзможната й трансформация в масово комерсиално изкуство при социализма
ЛОРА СИМЕОНОВА. Есе за проф. Сашка Ганева от НАСА или споделянето като оглупяване в социалните мрежи
СВЕТЛАНА БОЖИЛОВА. Обществената телевизия в България
ВАНЯ СУХАРОВА. Журналистиката на гражданите се нуждае от филтър и куратори
СТУДЕНТСКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЕКИП, ФЖМК. Българските видеоблогъри в Ютюб: пет години по-късно (2014-2019)
СТУДЕНТСКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЕКИП, ФЖМК. Образът на актьора Димитър Маринов в българските медии
ИНТЕРВЮ С РОЗМАРИ СТАТЕЛОВА. „МУЗИКАЛНАТА ЕСТРАДАПРОДЪЛЖАВА ДА ЖИВЕЕ В КУЛТУРНАТА ПАМЕТ НА БЪЛГАРИТЕ“
ВЕНЦИСЛАВ ДИМОВ. ПРОБЛЯСЪЦИ ОТ СТАРО ЗЛАТО
ЖАНА ПОПОВА. ПЪТЕВОДИТЕЛ НА АНТРОПОЛОГИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ
КАЛИН КАЛИНОВ. XII КОМУНИКАЦИОННА И МЕДИЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА (CEECOM 2019)
НИКОЛАЙ ГЕНОВ. ОТЗИВ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ОТ СЛОВО КЪМ ДЕЙСТВИЕ: РАЗКАЗИ И РЕПРЕЗЕНТАЦИИ“, СУ „СВ. КЛ. ОХРИДСКИ“, ОТ 2 ДО 4 МАЙ 2019
ВЕНЦИСЛАВ ДИМОВ. ВИДИМО ЗА НЕВИДИМИЯ РОК
Брой 6/2019
Орлин Спасов. Възбудени читатели: поезията като средство за коментар в онлайн форумите
Жана Попова. Музикантите като фенове на публиката. Образи на концертната публика и медийната аудитория
Диляна Кирковска. Защита на авторските и сродните на тях права при препрeдаване на радио- и телевизионни програми
Анелия Александрова. Мийм култура и онлайн запознанства
Венцислав Димов. Музиката за народа на медийния фронт: погледи отдолу-нагоре
Анна Николова. Българските музикални фенове онлайн: между активизма и пасивността
Еленица Мринова. Слушателят – активен участник в радиосъдържанието
Снежана Попова. Отвъд колективните въображаеми: разкази без разказвачи
Димо Панов. Механизми за легитимиране на медийното съдържание: ролята на публиката
Ралица Ковачева. Хибридната война в българските медии
Десислава Сотирова. Евроатлантическата интеграция на Западните Балкани в сайта на БНР
Пламена Петрова. Рок-пророк – българският рок и метъл на хартия и онлайн
Мартин Кирилов. Религии, нови религиозни движения и секти. Съвременната религиозна ситуация в българското интернет пространство
Лозанка Пейчева. Авторските песни в народен дух от България и тяхното привилегироване чрез „меката власт“ на медиите
Петър Айолов. Меката власт на медийните изследвания
Геника Григорова. Развитие на българската подкаст сцена в периода 2014-2019
Снежана Попова. Отзив за книгата на Венцислав Димов „Музиката за народа на медийния фронт (Меката власт на народната и популярна музика в социалистическа България)“
Златина Богданова. Научен отзив за международна научна конференция „(Пре) осмисляйки социализма: знание, памет и забрава за социалистическото минало”
Ния Нейкова. Научен отзив за Международна научна конференция „На терен в културата: автентично, зрелищно, (не)видимо”
Брой 7/2020
Уводни думи
Съпротивите срещу видеоигрите
Да изхвърлим лигата от „Лигата“: за един случай на сюжетно пренаписване и въпросите, които той поставя
Владимир Полеганов. Талант, творческо писане, светостроене и видеоигри
Видеоигрите и бог
Развитието на историята в приключенските видеоигри
Авторската музика в популярните видеоигри
Права на издателите на публикации в пресата при използване в цифрова среда
Съюз на сериозното с играта: WEBDOC
WEBDOC, четен от образовани геймъри
Рецензия на сборника „Меката власт на популярната музика в медиите (по примери от България и Балканите)
Измерения на авторството и променените сцени на публичността
КАК МЕДИИТЕ ВИЖДАТ СВЕТА ОКОЛО НАС
Брой 8/2020
Уводни думи
Мария Попова. Мултимедийната журналистика в българските телевизионни и онлайн медии
Ралица Ковачева. Дневният ред на българската телевизионна журналистика
Илия Вълков. Смяна на парадигмите: алтернативна журналистика е възможна
Стела Ангова, Иван Вълчанов. Университетски практики за създаване на студентски подкаст
Нели Огнянова. Платформата е съобщението (перспективи пред правната уредба на платформите)
Силвия Петрова. Лайфстайл аспекти на инфодемията Ковид-19 в българския контекст
Илиана Павлова. БНТ И БНР в социалните мрежи: новините по време на пандемията от Ковид-19
Петранка Филева, Бисер Златанов. Нова медийна икономика: стари и нови предизвикателства пред медийния бизнес
Венцислав Димов, Лозанка Пейчева. Потопено наследство: за песните от дъното на язовира и медийното им изплуване
Ивелина Георгиева. Дигитално присъствие на БНТ и БНР в социалните мрежи: революция или еволюция?
Елена Фучеджиева. Българското национално радио и „Дарик радио“ като сцени на знанието: учените в медиите по време на Ковид-19
Иглика Иванова. Нарастващата роля на електронните медии за медийната грамотност на публиката в епохата на информационната криза
Цветелина Джамбазова. Би Би Си и движенията „Me Too“ и „Time’s Up“: съдържателен анализ
Емил Братанов. БГ музикални класации в края на 80-те: ефирът, пресата и интернет
Анна Николова. Радио и телевизия срещу социални мрежи. Кои канали за информация за музикални събития се използват по-често?
Мартин Кирилов. Религиозните организации в епохата на дигиталните медии: възможности и предизвикателства
Анелия Александрова. Стрийминг и запознанства: любов по време на Netflix
Ралица Ковачева. Разклатените стълбове на демокрацията – обществените медии в Югоизточна Европа
БРОЙ 9/2021
Ралица Ковачева. Уводни думи
Веселин Поповски. ЛИДЕРСТВО ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ
Георги Лозанов. ОПИТИ ЗА УПОТРЕБА В ПУБЛИЧНАТА КОМУНИКАЦИЯ НА ПАНДЕМИЯТА КОВИД-19 КАТО ДЪРЖАВНА ИДЕОЛОГИЯ
Николай Колев. КОВИД-19 – КАТАЛИЗАТОР НА ПРОЦЕСИТЕ ПО ТРАНСФОРМАЦИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ В ИЗТОЧНИК НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО ТЕЛЕВИЗИОННО СЪДЪРЖАНИЕ
Еленица Маринова. ЗАЛЕЗЪТ НА КОВИД-19 В РЕГИОНАЛНИТЕ МЕДИИ. ТЕМАТИЧНО И ЖАНРОВО ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА КРИЗАТА ВРЕГИОНАЛНИТЕ РАДИОСТАНЦИИ НА БНР
Ралица Ковачева. КАК СТУДЕНТИТЕ ПО ЖУРНАЛИСТИКА РАЗПОЗНАВАТ „ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ“ – ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРИТЕРИИТЕ, ПРИЛАГАНИ ОТ СТУДЕНТИТЕ, ЗА ОЦЕНКА НА ОНЛАЙН ИНФОРМАЦИЯ
Студентски екипи. ПАНДЕМИЯТА: ТРИ СТУДЕНТСКИ ФОКУСА
Студентски екип. ПОДХОДИ КЪМ ТЕМАТА ЗА КОРОНАВИРУС В БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДОЕЗИЧНИ МЕДИИ (17.02.2020-17.04.2020Г.)
Емилия Кирчева. РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КОРЕЙСКАТА КУЛТУРНА ВЪЛНА ЧРЕЗ МЕДИИТЕ КАТО ЧАСТ ОТ СТРАТЕГИЯТА ЗА МЕКА СИЛАНА ЮЖНА КОРЕЯ[1]
Гергана Райжекова. РЕЦЕНЗИЯ НА МОНОГРАФИЯТА „МЕДИЙНИТЕ БИОГРАФИИ НА ЕСТРАДНИТЕ МУЗИКАНТИ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 Г.”
Брой 10/2021
Уводни думи
Към историята на българското радио като културна сила: върху ранната музикална журналистика – музикално просветителство и приложна народоука
Политически послания в турските сериали по българските телевизии и „Нетфликс“
Политически пърформанси в българския медиен поток
Сериализирането в международния информационен поток
Разнообразие в телевизионните програми на обществените телевизии в държавите от Западните Балкани
Български места на памет, възпоменателни чествания в Република Северна Македония и техните медийни отражения
За авторството в популярната музика през погледа на Уил Стро
Разказът на един музиковед
Рецензия на монографията „Рекламни кампании във Фейсбук и Инстаграм”
Удвояване или за любословието на филологията (рецензия на „Модерният мимесис: саморефлексията в литературата“ на Камелия Спасова)
Лиляна Деянова и градините на паметта. Приятели и колеги около юбилейния сборник „Време и памет“
НАУЧЕН ОТЗИВ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА: НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА”
Научен отзив за Кръглата маса на тема: Образи на Прехода: кино, театър и визуални изкуства
Брой 11/2022
Уводни думи брой 11/2022
Ивайло Дичев. Потребяване на култура онлайн
Петър Кърджилов. Рекламата за „Чудото на XIX век“. Свидетелства в българския периодичен печат (1896–1914)
Венцислав Димов. Към някои възможни интерпретации на грамофонната плоча като медия
Диляна Кирковска. Медийният клипинг – баланс между права и недобросъвестна търговска практика
Боряна Матеева. Бразилското Синема ново и критическата рефлексия (Приносът на Пауло Емилио Салес Гомес и Алекс Виани)
Елица Матеева. Творчеството на Ларс фон Триер и Томас Винтерберг – български медиен онлайн спектър
Юлия Владимирова. Попкултура и жени: контексти в сп. „Жената днес“ през 60-те и 70-те
Мария Иванова. Меметата в новините и меметата като новини
Евелина Гебрева. Към нова тактилност в текстилния и интериорния дизайн
Анжела Георгиева. Българското списание „Роден глас“ – комуникационно изкуство зад граница
Валерий Пърликов. Театралността, мислена като медийност, проблематизираща собствената си (а)реалия
Еленица Маринова. Обръщението на религиозните водачи като жанр: специфика и структурни компоненти
Снежана Попова. Човешката мярка като академичен етос
Мария Нейкова. Рецензия за сборника „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“
Борис Сергинов. Съвременни научни изследвания в областта на интериорния дизайн
Петър Айолов. Рецензия на книгата „Между миграция и уседналост: екзотичният друг и новото българско кино (към културологичните полета на идентичността, различието и дискурса свой/чужд)“
Биляна Калоянова. Рецензия на „Унгарски следи в развитието на модерния дизайн“
Жоржета Назърска. Рецензия на „Жени отвъд архива. Невидимите истории на жените в
България“ на Нурие Муратова
Александър Попов. Рецензия на „Срещу човешкото: Антиутопичният жанр в
литературата на ХХ век“
Елица Матеева. „Една българка“: театърът – кауза. Изкуството в полза на образованието
Венцислав Димов. Медузата като муза (за „Живописта като непрекъснат сценарий“.
Изложба на Богдан Александров в НХГ)
Руслан Лозев. Скритите послания в акварелните писма на Биляна Калоянова
Брой 12/2022
УВОДНИ ДУМИ – брой 12/2022
Орлин Спасов. Репрезентацията и нейните кризи: поглед към теоретичните дебати
Петя Александрова. Представата за идентичност в българското кино по време на кризи
Венцислав Димов. Война, радио и музика: радиопропагандни мобилизации и настъпления на руско-украинските фронтове
Лозанка Пейчева. „Лицето на българщината“: Националният събор за народно творчество в Копривщица и неговите медийни отражения
Интервю на Ирина Недева по БНР с Румен Аврамов. „И БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ БЯХА СПАСЕНИ…“ ПОГЛЕДИ ОТВЪН И ОТВЪТРЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Иво Инджов. Българската преса в периода 1919-1944 г. и Средиземноморският медиен модел
Иво Драганов. Проблеми в Закона за радиото и телевизията
Студентски екип. Украинските бежанци в българските медии (25 февруари-10 май 2022 г.)
Райна Константинова; Снежана Попова. Слова при представянето на книгата „Социалистическото българско радио (1944-1989)“ на доц. д.н. Вяра Ангелова
Еньо Стоянов. Човекът – изваден наново
Десислава Сотирова. Граници на идентичностт
Брой 13/2023
Уводни думи
Вяра Ангелова. Оживяване на разказа. Звукът във видеоигрите
Снежана Попова. НА РЪБА НА ИГРАТА: „ПРИТЧАТА ЗА СТЕНЛИ“/“THE STANLEY PARABLE“
Николай Колев. Възходът на аудиовизуалното съдържание за компютърни игри в социалните мрежи
Гергана Минкова. Животът като игра и играта като живот: качества и особености на успешната симулационна игра
Северина Станкева. Наратив и преживяване „Хелблейд: Жертвоприношението на Сенуа“
Александра Илиева. Технологичното решение за изнасяне на подкастите на БНР в отделна среда
Ивелина Георгиева. Новите журналисти и медийни фигури от социалните мрежи
Ралица Ковачева. Двете гледни точки – „плурализъм“ на фактите или плурализъм на мненията. Случаят с кораба „Царевна“ от 10 април 2022 г.
Пламена Петрова. Метъл по време на пандемия: сценични и медийни трансформации
Никола Вангелов. Изкуство в рекламата
Мариян Карагьозов. Рецензия на сборника
Никола Вангелов. Рецензия на книгата „Фирмената реклама в България през първите десетилетия на XX век“
Виктор Чулев. ИСТОРИИ ЗА МЕДИИТЕ, ИГРИТЕ И ЖУРНАЛИСТИКАТА
Брой 14/2023
УВОДНИ ДУМИ
РАДИОТО В ЦИФРОВАТА ПОСТМЕДИЙНА СИТУАЦИЯ – МЕЖДУ ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ И ЧОВЕКА
МЕЖДУ ДВА СВЯТА: ПОДКАСТИНГЪТ КАТО СЛИВАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЯТА С ЧОВЕШКОТО
МЯСТОТО НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ПРАВОТО В МЕДИЙНОТО ОТРАЗЯВАНЕ НА ТЕРОРИЗМА: СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНИЯ (2009-2020)
ПО ДИГИТАЛНИТЕ СЛЕДИ НА (НЕ)ОПРЕДЕЛИМОТО СМЕШНО В ЕФИР: СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ НА БОЖАН ПЕТРОВ
МЕДИЙНИ СИСТЕМИ И КРИЗИ: СПИРАНЕТО НА СИГНАЛА НА ПРОГРАМА „ХОРИЗОНТ“ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО НА 13 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
УПОТРЕБИТЕ НА ЕКСПЕРТНОТО ЗНАНИЕ В ТЕЛЕВИЗИОННАТА ЖУРНАЛИСТИКА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗИ – ПОГЛЕДЪТ НА ЕКСПЕРТИТЕ
КОНТЕКСТЪТ Е ВАЖЕН ЗА НОВИНИТЕ
Рецензия на „Производство на несъгласие. Икономическата политика на онлайн медиите“
ЗА АВТОРИТЕ В БРОЯ
БРОЙ 15/2024
Уводни думи
КЪМ „МЕДИЙНАТА АРХЕОЛОГИЯ“ НА ГРАМОФОНА В БЪЛГАРИЯ
„СЛЪНЧЕВИТЕ ИЗГРЕВИ“ НА ФОЛКЛОРНА МУЗИКА КАТО „СПЕКТАКЪЛ“: ПРЕЛИВАНИЯ МЕЖДУ ФЕСТИВАЛНА СЦЕНА И ТЕЛЕВИЗИОНЕН ЕФИР
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ – ВЕРЕН ПОМОЩНИК ИЛИ НЕНУЖЕН ИНСТРУМЕНТ В РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПО МУЗИКА
ЗА ПОЛУПЪЛНАТА И ПОЛУПРАЗНАТА ЧАША ИЛИ ОЩЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ ЗА МЕДИЙНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ НА ПОЛУИСТИНАТА И ПОЛУЛЪЖАТА
АКАДЕМИЧНИЯТ ОПЕРЕН ТЕАТЪР НА АМТИИ „ПРОФ. АСЕН ДИАМАНДИЕВ“ – ПЛОВДИВ. ИДЕИ, ЦЕЛИ И ПОСТИЖЕНИЯ
ЕЛЕМЕНТИ ОТ ТРАДИЦИОННИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР В АРИИТЕ НА ОРИГИНАЛНИТЕ КИТАЙСКИ ОПЕРИ (ВЪРХУ ПРИМЕРА НА АРИЯТА „ОМРАЗА КАТО ПЛАНИНА, ГНЯВ КАТО МОРЕ“)
НАРОДНАТА ПЕСЕН НА КИТАЙСКИЯ ЕТНОС НАНАЙЦИ „ПЛАНИНИТЕ И РЕКИТЕ ОМАЯХА НАНАЙЦИТЕ“
ДИСКУСИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА МЕДИИТЕ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ
Нов поглед към темата за достоверността на информацията в медийния текст („Твърдят запознати. Езикови маркери за (не)достоверност на медийния текст“ на Андреана Ефтимова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2023.)
МИСЛИ КЪМ ИЗЛОЖБАТА НА АНГЕЛ КОЦЕВ „Тишина – равновесие между чувствата и разума“
ДВОИЦА: ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ.
АРТИСТИЧЕН ПОРИВ БЕЗ ЧАДЪРА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ РЕГЛАМЕНТИ И ЙЕРАРХИИ
ДА НАПРАВИШ СНИМКА Е НАЙ-ЛЕСНИЯТ И СЪЩЕВРЕМЕННО НАЙ-ИЗТЪНЧЕНИЯТ ФОКУС
НЕЩОТЪРСАЧЕСТВОТО КАТО БЯГСТВО И ЛЮБОВ, КОЯТО ИЗМИСЛЯ СВЕТА С ОБРАЗИ
Интервю