Уводни думи

Венцислав Димов

EDITORIAL

Ventsislav Dimov, Petya Alexandrova

Медиалог/Medialog 11/2022   

ISSN 2535-0846

How to Cite: Димов, Венцислав, Петя Александрова (2022).Уводни думи. Медиалог, 11/2022, с. 8-11. https://www.medialog-bg.com/?p=4337 [Dimov, Ventsislav (2022). Editorial. Medialog, 11/2022, pp. 8-11]

УВОДНИ ДУМИ

Венцислав Димов, Петя Александрова

Към богатата гама изследвания на актуални тенденции в медии и журналистика, този тематичен брой на списанието предлага интердисциплинарна (медиазнание, журналистика, изкуствознание, културология, кинознание, театрознание) среща в съдържателното поле на релацията изкуство-журналистика-критика. Отправена бе покана към изследователи с интереси към медии и журналистика, свързана с изкуство и култура, но и към тези, за които медийната комуникация и журналистиката са изкуство и занаят. Интерес проявиха неочаквано широк кръг от академични преподаватели и учени, докторанти, медийни практици и експерти, журналисти и критици. Това разширяване на кръга автори и обогатяване се дължи безспорно и на ползотворното междууниверситетско сътрудничество както в съставителството, така и сред авторите.

Научните студии и статии, есетата и рецензиите в това издание гравитират около няколко проблемни полета. Най-широкото следва отношенията медии и изкуство (литература, музика, кино, театър, изобразително изкуство, дизайн в медиите) в две посоки: с акцент върху исторически прочити на традиционни медии и с фокус върху нови медийни изкуства (хибридни медийни форми, визуални, непредметни, дигитални изкуства).

Историкът на киното Петър Ив. Кърджилов се връща при първите български срещи с киното, преди то да стане изкуство, преди да има свои науки, филмова критика и киножурналистика. Статията „Рекламата за „Чудото на XIX век” събира и подрежда свидетелства в българския периодичен печат през периода 1896–1914 г., за да пресее от огромния масив вестникарски страници информация и критика, реклама и изображения, информация за първите стъпки на киното в България. Към първите десетилетия на ХХ век поглежда и студията „Към интерпретациите на грамофонната плоча като медия“ на Венцислав Димов, който също използва печатните медии и рекламите като извор за изследване на ранната история на комерсиалните записи в България.

Тематичният брой на „Медиалог“ предлага и други исторически прочити на печатни медии. Юлия Владимирова анализира „Жената днес“, водещо женско списание по време на държавния социализъм в България. Към исторически интерпретации на списание се насочва и Анжела Георгиева, която проследява процесите в  развитието на издаваното в Чехия българско списание „Роден глас”, анализира факторите, довели до потребността на една мигрантска общност да издава своя медия. Пак към историята и пак извън България, но този път във връзка с киното отвежда статията на Боряна Матеева „Бразилското Синема ново и критическата рефлексия: приносът на  Пауло Емилио Салес Гомес и Алекс Виани“, посветена на ключовата роля за световното признание на двама критици и историци на бразилското кино.

Друг тематичен масив в списанието обединява текстове, изследващи новите медии и медийни констелации, креативните индустрии, дигиталните платформи и изкуството, приложните употреби и активизми. Посоката се задава със знаков текст Ивайло Дичев: в „Култура онлайн“ се констатира как дигиталният свят е погълнал всички досегашни форми на комуникация: днес онлайн четем, слушаме музика, посещаваме виртуални музеи…. Но дали потреблението на култура през новите медии остава същото? Елица Матеева показва как в българските онлайн медии се интерпретира творчеството на датските кинорежисьори Ларс фон Триер и Томас Винтерберг. Мария Иванова изследва антропологически „меметата“ като дигитална форма на вицове, колажи с текст, които стават все по-влиятелни носители на информация. Евелина Гебрева споделя опита си в интериорния дизайн и обрата към емоционалната му същност, за да покаже как социалните мрежи се оказват спасителен пояс за връзката на творци с клиенти и ценители във време на социална изолация. Диляна Кирковска осветява в „Медийният клипинг“ права на журналисти и издатели в новата медийна цифрова среда.

Отдадохме дължимо внимание към критиката на изкуства и творци в съвременните медии – на някои проблеми, присъствия и отсъствия са посветени научни и критични рефлексии в тематичното съдържание и особено много – в разширената зона на рецензиите. В рубриката Особен поглед е поместено есе на Валерий Пърликов – театрален режисьор и преподавател по актьорство, който споделя своя метод на спонтанна креативност за експликация на актьорския акт. Специално разширената в този тематичен брой зона за ревюта предлага рецензии на книги: медийни и журналистически изследвания (Мария Нейкова за сборника на Снежана Попова и Жана Попова „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България”); изследвания на кино (Петър Айолов за книгата на Андроника Мартонова „Между миграция и уседналост: Екзотичният друг и новото българско кино“); джендър-история (Жоржета Назърска за книгата на Нурие Муратова „Жени отвъд архива. Невидимите истории на жените в България“); дизайн (Биляна Калоянова за монографията на Ралица Стефанова „Унгарски следи в развитието на модерния дизайн“ и Борис Сергинов за книгата на Биляна Калоянова „Структурен подход в интериорния дизайн през 20 век“). За пръв път списанието дава трибуна на арт-критика в раздела с рецензии на изложби (Венцислав Димов за изложбата с живопис на Богдан Александров в НХГ; Руслан Лозев за акварелната изложба на Биляна Калоянова) и спектакли (Елица Матеева за театралния спектакъл „Една българка“). Извън тематиката на броя (рубрика Varia), но във връзка с актуална проблематика (ролята на БНР за преодоляването на кризата, причинена от COVID-19), е статията на докторанта Еленица Маринова „Обръщението на религиозните водачи като жанр“.

С този тематичен броя на Медиалог „Изкуство. Журналистика. Критика“ ние като редактори-съставители, редакционна колегия и автори споделяме визията, че академичното издание е толкова по-ефективно, колкото по-широк кръг от идеи дискутира. И усмихнато се надяваме: академична общност да стане по-артистична.

Add Comment

Required fields are marked *. Your email address will not be published.