На 23 ноември 2023 г. катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация организира поредния си публичен семинар. Той бе четвърти за 2023 г. и се реализира по проект на Фонд „Научни изследвания“ 80-10-175 / 16.5.2023 г.
Аудио от семинара можете да чуете тук.
Семинарът има за основен фокус представянето на философията и общите положения в два основни регламента, част от пакета ново медийно законодателство в областта на медиите на Европейската комисия.
ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТИКАТА
„ЦИФРОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ“
На 03 декември 2020 г. Европейската комисия стартира План за действие в подкрепа на възстановяването и преобразуването на медийния и аудио-визуалния сектор. (Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „Европейските медии в цифровото десетилетие: План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията“, достъпно на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52020DC0784). Тези сектори, особено засегнати от предизвиканата от КОВИД-19 кризата, са от съществено значение за демокрацията, културното многообразие и цифровата автономност на Европа.
Планът за действие е съсредоточен върху три области на дейност и десет конкретни действия, за да се помогне на медийния сектор да се възстанови от кризата чрез улесняване и разширяване на достъпа до финансиране, да се трансформира чрез стимулиране на инвестициите за осъществяване на двойния цифров и екологичен преход, като същевременно се гарантира бъдещата устойчивост на сектора, и да се предоставят повече възможности на европейските граждани и дружества.
Гражданите и предприятията са в центъра на усилията, очертани в Плана за действие, за да се създадат и предоставят повече възможности за европейските граждани.
Тези действия включват:
- Започване на диалог с аудио-визуалната индустрия за подобряване на достъпа до и наличността на аудио-визуално съдържание в целия ЕС, за да се помогне на индустрията да се разрасне и да достигне до нови аудитории, а потребителите да се възползват от голямо разнообразие от съдържание;
- Насърчаване на европейските медийни таланти, включително чрез насърчаване на многообразието пред и зад камерата, както и чрез издирване и подкрепа за новосъздадените медии;
- Предоставяне на повече възможности на гражданите, включително чрез засилване на медийната грамотност и подкрепа за създаването на независимо алтернативно обединяване на новини;
- Засилване на сътрудничеството между регулаторните органи в рамките на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), за да се гарантира правилното функциониране на медийния пазар на ЕС.
Планът за действие в областта на медиите и аудио-визуалните услуги върви ръка за ръка с Европейския план за действие за демокрация, който има за цел укрепване на свободата и плурализма на медиите в цяла Европа, с акцент върху защитата на журналистите. Той е в пълно съответствие с предложенията на Комисията относно Законодателния акт за цифровите услуги и Законодателния акт за цифровите пазари, които ще имат за цел модернизирането на правната рамка, приложима за цифровите услуги в Европейския съюз.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ПАКЕТ НОВО МЕДИЙНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
- Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги)/ Законодателен акт за цифровите услуги (ЗАЦУ)
Европейският съюз прилага “двойна предпазна мрежа” по отношение на дезинформацията – законодателни и незаконодателни мерки.
Незаконодателните мерки включват приетият още през 2018 г. Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. На 17 юни 2022 г. Европейската комисия публикува ревизирания Укрепен кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Той е подписан от 34 заинтересовани страни, включително основни интернет платформи и други технологични дружества и представители на гражданското общество.
Укрепеният кодекс съдържа ангажименти за разширено участие – тоест Кодексът не е насочен само към големите платформи – VLOPs, но включва и различни участници, които имат роля за смекчаване на разпространението на дезинформация, и е отворен за присъединяване от нови участници. Част от мерките са намаляване на финансовите стимули за разпространение на дезинформация, като се гарантира, че разпространителите на дезинформация не се възползват от приходите от реклама; обхващане на нови манипулативни поведения, като фалшиви профили, ботове или злонамерени дълбинни фалшификати, разпространяващи дезинформация; предоставяне на потребителите на по-добри инструменти за разпознаване, разбиране и сигнализиране на дезинформацията;
разширяване на проверката на факти във всички държави от ЕС и на всички езици на ЕС, като се гарантира справедливо възнаграждение на проверителите на факти за тяхната работа; гарантиране на прозрачна политическа реклама, като се предоставя възможност на потребителите лесно да разпознават политическите реклами благодарение на по-доброто етикетиране и информация за спонсорите, разходваните средства и периода на показване.
Законодателните мерки са представени на първо място от предложението на Европейската комисия за Регламент – Законодателен акт за цифровите услуги/ Digital Service Act.
(РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги), достъпно на: https://eur-lex.europa.eu/legal content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022R2065&qid=1676276982967&from=BG)
В съображение 31 от Европейския акт за свобода на медиите се казва:
„Много големите онлайн платформи се явяват за много потребители портал за достъп до медийни услуги. Доставчиците на медийни услуги, които носят редакционна отговорност за своето съдържание, играят важна роля в разпространението на информация и упражняването на свободата на информация онлайн. Носейки редакционна отговорност от тях се очаква да действат с необходимата грижа и да предоставят информация, която е надеждна и зачита основните права, в съответствие с регулаторните изисквания или изискванията за саморегулиране, на които те подлежат в държавите членки.
Поради това и с оглед на свободата на информация на ползвателите, когато доставчиците на много големи онлайн платформи смятат, че съдържанието, предоставяно от такива доставчици на медийни услуги, е несъвместимо с техните общи условия, …те следва надлежно да вземат предвид свободата и плурализма на медиите в съответствие с Регламента (ЕС) от 2022 г. Законодателен акт за цифровите услуги и да предоставят на доставчиците на медийни услуги в качеството им на техни бизнес ползватели на възможно най-ранен етап необходимите обяснения.“
За да се сведе до минимум въздействието на всяко ограничаване на това съдържание върху свободата на информация на ползвателите, много големите онлайн платформи следва да се стремят да представят изложението на мотивите, преди ограничението да породи действие.
По-специално Регламентът не следва да възпрепятства доставчиците на много големи онлайн платформи да предприемат бързи мерки срещу незаконното съдържание, разпространявано чрез техните услуги, или с цел смекчаване на системните рискове, породени от разпространението на определено съдържание чрез техните услуги, в съответствие с правото на Съюза, по-специално в съответствие със Законодателния акт за цифровите услуги.
Законодателният акт за цифровите услуги регулира задълженията на доставчиците на цифрови услуги, които се явяват посредници между потребителите, от една страна, и различни стоки, услуги и съдържание, от друга. Това включва, наред с другото, и онлайн пазарите. ЗАЦУ ще осигури по-добра защита за ползвателите и основните права онлайн. С него ще бъде въведена надеждна рамка за прозрачност и отчетност за онлайн платформите и ще се предостави единна рамка в целия Евросъюз.
(Въпроси и отговори: Законодателен акт за цифровите услуги, Актуализирано на 25.04.2023 г., достъпно на:
Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение по новите правила на 23 април 2022 г., а ЗАЦУ влезе в сила на 16 ноември 2022 г., след като беше публикуван в Официалния вестник на ЕС на 27 октомври 2022 г. (Законодателен акт за цифровите услуги, Осигуряване на безопасна и отговорна онлайн среда, достъпно на: https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/europe-fit-digital-age/digital-services-act_bg).
Законодателният акт за цифровите услуги е регламент, който ще се прилага пряко в целия ЕС. Някои от задълженията на посредниците включват:
- Мерки за борба с незаконното съдържание онлайн, включително с незаконните стоки и услуги. Законодателният акт за цифровите услуги налага нови механизми, които позволяват на ползвателите да сигнализират за незаконно съдържание онлайн, а на платформите — да си сътрудничат със специализирани „доверени податели на сигнали“ за засичане и премахване на незаконно съдържание;
- Нови правила за проследяване на продавачите на онлайн пазарите с цел изграждане на доверие и по-лесно преследване на измамниците; ново задължение за онлайн пазарите да проверяват на случаен принцип в съществуващите бази данни дали продуктите или услугите на техните сайтове спазват изискванията; трайни усилия за подобряване на проследимостта на продуктите чрез модерни технологични решения;
- Ефективни гаранции за ползвателите, включително възможност за оспорване на решенията на платформите при модерирането на съдържание, въз основа на нова задължителна информация до ползвателите, когато тяхно съдържание бива премахвано или достъпът до него бива ограничен;
Комплексни мерки за прозрачност за онлайн платформите, включително по-добро информиране относно общите условия, както и прозрачност относно алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание или продукти на ползвателите;
- Нови задължения за защита на непълнолетните лица във всички платформи в ЕС;
- Задължения за много големите онлайн платформи и търсачки VLOPs and VLOSE – да предотвратяват злоупотребите с техните системи посредством действия, основани на оценка и управление на риска, включително надзор чрез независими одити на техните мерки за управление на риска. Платформите трябва да ограничат риска от дезинформация или манипулиране на избори, от насилствено или обидно отношение към жени или малолетни и непълнолетни лица онлайн. Тези мерки трябва да са балансирани и да не ограничават свободата на словото. Те трябва да подлежат на независими проверки;
- Нов механизъм за реакция при кризи в случаи на сериозна заплаха за общественото здраве и сигурността, като пандемия или война;
- Забрана за целева реклама в онлайн платформи чрез профилиране на деца или въз основа на специални категории лични данни, като например етническа принадлежност, политически възгледи или сексуална ориентация. По-голяма прозрачност за всички реклами в онлайн платформите и за посланията с търговски характер от инфлуенсърите;
- Нови разпоредби за предоставяне на достъп на анализатори до данните на ключови платформи с цел проучване на функционирането им и проследяване на тенденциите при рисковете;
Ползвателите ще имат нови права, включително правото да подават жалби до платформата, да искат извънсъдебни споразумения, да подават жалби до своя национален орган на собствения си език или да търсят обезщетение за нарушения на правилата.
Европейската Комисия е основният регулатор за много големите онлайн платформи и търсачки (достигащи до 45 милиона потребители), а другите платформи и търсачки са под надзора на държавите-членки, в които те са установени. Комисията ще разполага с правомощия за принудително изпълнение, подобни на тези, с които разполага в рамките на производствата относно картели. Създава се механизъм за сътрудничество на равнище ЕС между националните регулаторни органи и Комисията.
Нови надзорни правомощия за Комисията
Законодателният акт за цифровите услуги въвежда безпрецедентно равнище на публичен надзор върху онлайн платформите в целия Съюз както на национално равнище, така и на равнище ЕС. Комисията ще има правомощия да упражнява пряк надзор върху много големите онлайн платформи или търсачки – дружества, които поотделно достигат до над 10 % от населението на ЕС, тоест приблизително до 45 милиона души.
Освен това всяка държава членка ще трябва да посочи координатор за цифровите услуги, който да упражнява надзор върху други субекти от обхвата на ЗАЦУ, както и върху много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки по несистемни въпроси. Националните координатори и Европейската комисия ще си сътрудничат в рамките на Европейски съвет за цифрови услуги. Този обмен между националните регулаторни органи и Комисията ще се извършва посредством механизъм за сътрудничество на равнище ЕС.
II. Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за медийни услуги във вътрешния пазар („Европейски законодателен акт за свободата на медиите“) и за изменение на Директива 2010/13/ЕС – Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.
Европейският законодателен акт за свободата на медиите/European Media Freedom Act/ЕМФА се основава на Законодателния акт за цифровите услуги. В предложението на Европейската комисия е предвидена допълнителна защита срещу необоснованото премахване от страна на много големи онлайн платформи (над 45 млн. потребители в ЕС) на медийно съдържание, произведено в съответствие с професионалните стандарти. Тези платформи ще трябва да предприемат всички възможни мерки, за да съобщят на доставчиците на медийни услуги причините за премахването на тяхното съдържание още преди това премахване да стане факт. Предвидени са редица предпазни мерки, за да се гарантира, че тази процедура за ранно предупреждение е в съответствие с други приоритети на Комисията, като например борбата с дезинформацията. Платформите трябва да обработват приоритетно всички жалби, подадени от доставчиците на медийни услуги.
В предложението се предвижда възможност за провеждане на съдържателен и ефективен диалог между страните, за да се избегне необоснованото премахване на съдържание, и задължение за много големите онлайн платформи да представят годишни доклади. (Въпроси и отговори: Европейски законодателен акт за свободата на медиите, достъпно на:
Независимите медийни услуги имат уникална роля на вътрешния пазар. Те са бързо променящ се и икономически важен сектор и в същото време предоставят достъп до множество гледни точки и надеждни източници на информация както на гражданите, така и на предприятията, като по този начин изпълняват функцията на обществен „страж“, която е функция от общ интерес. Медийните услуги във все по-голяма степен са достъпни онлайн и отвъд държавните граници, но същевременно не се подчиняват на едни и същи правила и нямат еднакво равнище на защита в различните държави членки.
Като се има предвид тяхната уникална роля, защитата на свободата и плурализма на медиите е основна характеристика на един добре функциониращ вътрешен пазар на медийни услуги. Този пазар се промени значително от началото на новия век, като става все по-цифровизиран и международен. Той предлага много икономически възможности, но е изправен и пред редица предизвикателства.
Съюзът следва да помогне на медийния сектор да се възползва от възможностите в рамките на вътрешния пазар, като същевременно защитава ценностите, които са общи за Съюза и неговите държави членки, например защитата на основните права. (съображения 1-во и 2-ро от Преамбюла на Европейския законодателен акт за свободата на медиите).
Законодателното предложение за Европейски законодателен акт за свободата на медиите представлява нов набор от правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в Европейския съюз.
Целта на Европейския законодателен акт за свободата на медиите е да защити медийния плурализъм и независимост в рамките на единния пазар на ЕС, за да могат средствата за масово осведомяване да функционират по-лесно в трансграничен контекст без неправомерна намеса. Актът ще допълни съществуващите мерки на аудио-визуалния пазар, като определи ясни правила и гаранции за по-голяма независимост, прозрачност и сътрудничество между операторите на медийния пазар, с което ще насърчи тяхното трансгранично икономическо развитие.
Основните цели са и да се предоставят решения на редица проблеми, засягащи функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги и работата на доставчиците на медийни услуги, да се справи с фрагментираните национални регулаторни подходи, свързани с медийната свобода и плурализъм и редакционна независимост.
ХРОНОЛОГИЯ НА ПУБЛИЧНОТО ОБСЪЖДАНЕ
На 10 януари 2022 r. Европейската Комисия публикува открита обществена консултация относно предстоящия Европейски законодателен акт за свободата на медиите (Европейски законодателен акт за свободата на медиите: Комисията започва обществена консултация, достъпно на: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_85?fbclid=IwAR0Idie13w8NAEyxxJCNzlSjZdlnevPKSdyJprc_DxtgJ-cyeczp48u4bso). Това е инициатива, обявена от председателя Урсула Фон дер Лайен в нейната реч за състоянието на Съюза през 2021 г. (За състоянието на Съюза: Комисията призовава държавите членки да подобрят безопасността на журналистите в целия ЕС за запазване на плурализма и независимостта на медиите на вътрешния пазар на ЕС, достъпно на: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_4632?fbclid=IwAR24Is_Ptzc8iZ78EFBcZuCP6_m0eytjiVlgJu26vICRwadTakEBSx-CBFU).
Консултацията следва поканата за представяне на мнения, публикувана на 21 декември 2021 г., в която се очертават основните цели на инициативата, възможните варианти и въздействия.
Заместник-председателят на Комисията по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заявява: „Медиите са стълб на демокрацията. Днес обаче този стълб се пропуква под натиска, който правителства и частни групи се опитват да окажат върху медиите. Ето защо Комисията ще предложи общи правила и предпазни мерки за защита на независимостта и плурализма на медиите. Журналистите следва да могат да вършат работата си, да информират гражданите и да търсят отговорност от властта, без да са повлияни от страх или предпочитания. В момента ние провеждаме широки консултации, за да излезем с възможно най-доброто предложение.“ Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон добавя: „Трябва да гарантираме, че европейските медии остават независими, иновативни и устойчиви и функционират без каквато и да било необоснована частна или публична намеса в техните дейности.“
Предложението за Регламента е формулирано около четири конкретни цели:
- Насърчаване на трансграничната дейност и инвестиции в медийните услуги чрез хармонизиране на някои елементи на различаващите се национални рамки за медиен плурализъм, по-специално с цел улесняване на трансграничното предоставяне на услуги. Предложението има за цел да гарантира, чрез координация на равнището на ЕС, че при оценката на концентрациите на медийния пазар независимите национални органи възприемат последователен подход към медийния плурализъм и независимостта на медиите.
- Засилване на регулаторното сътрудничество и сближаване чрез инструменти за трансгранична координация и становища и насоки на равнище Европейски съюз. Това ще насърчи последователните подходи към медийния плурализъм и независимостта на медиите и ще осигури ефективна защита на потребителите на медийни услуги от незаконно и вредно съдържание, включително онлайн, както и по отношение на доставчици на услуги (включително от трети държави), които не спазват медийните стандарти на ЕС.
- Улесняване на предоставянето на качествени медийни услуги чрез намаляване на риска от неправомерна публична и частна намеса в редакционната свобода. Предложението има за цел да гарантира, че журналистите и редакторите могат да работят без вмешателство, включително когато става въпрос за защита на техните източници и комуникации.
Чрез насърчаването на редакционната независимост се гарантира също така по-добра защита на интересите на получателите на медийни услуги.
- Гарантиране на прозрачно и справедливо разпределяне на икономическите ресурси на вътрешния медиен пазар чрез повишаване на прозрачността и справедливостта при измерването на аудиторията и разпределянето на държавната реклама. Предложението има за цел да гарантира прозрачност, недискриминация, пропорционалност, обективност и приобщаване на методологиите за измерване на аудиторията, по-специално онлайн. Чрез него също така ще се гарантира прозрачност, недискриминация, пропорционалност и обективност при разпределянето на държавната реклама между медиите, за да се сведат до минимум рисковете от злоупотреба с публично финансиране за партийни интереси в ущърб на други участници на пазара.
Европейският законодателен акт за свободата на медиите е под формата на РЕГЛАМЕНТ с общи правила и гаранции, който ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз, след като бъде приет от Европейския парламент и Съвета.
Регламентът е придружен от препоръка, в която е включен списък на най-добрите доброволни практики, прилагани от медийните дружества и други заинтересовани страни в областта на медиите. Съответно всички предполагаеми нарушения могат да бъдат отнесени до националните съдилища.
В ПРЕПОРЪКАТА са включени и напътствия към медийните дружества и държавите членки за повишаване на прозрачността на собствеността върху медиите, представени са каталог от доброволни добри практики за медийните дружества за насърчаване на редакционната независимост и препоръки към медийните дружества и държавите- членки за повишаване на прозрачността относно собствеността върху медиите. Тя ще се прилага незабавно и се очаква да доведе до положително развитие на вътрешния медиен пазар в краткосрочен план. Препоръката ще допринесе за намаляване на рисковете от неоправдана намеса в индивидуалните редакционни решения и за подобряване на достъпа до информация относно собствеността върху медиите.
Наред с това комбинацията от регламент и препоръка позволява да се вземат предвид особеностите на регулирането на медиите и саморегулирането на равнището на ЕС и в държавите-членки.
Информация за хода на дискусията
Обсъжданията по предложението за Регламент в рамките на Работна група „Аудиовизия и медии“ започнаха през м. септември 2022 г. в рамките на Чешкото председателство.
Темата за Европейския акт за свобода на медиите бе поставена на вниманието на министрите, които проведоха политически дебат по някои въпроси на 16 май 2023 г. На 21 юни 2023 г. по време на Шведското председателство Комитетът на постоянните представители – КОРЕПЕР (отговаря за подготовката на работата на Съвета на Европейския съюз. Корепер заема основна позиция в системата за вземане на решения на ЕС. Той координира и подготвя работата на всички заседания на Съвета и се опитва да постигне, на свое ниво, договореност, което впоследствие ще бъде представена за приемане от Съвета. Той осигурява последователност на политиките и действията на ЕС и се грижи за спазването на принципи и правила като принципите на законност, субсидиарност, пропорционалност и предоставяне на мотиви за действия; правилата, определящи правомощията на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС), одобри мандат за преговори с Европейския парламент.
Европейският законодателен акт за свободата на медиите бе планиран за приемане през третото тримесечие на 2022 г., както е посочено в работната програма на Комисията за 2022 г.
Той се основава на преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ), в която са определени правила за независимостта на медийните регулатори, насърчава се прозрачността на собствеността върху медиите и се отчита, че редакционните решения следва да се вземат без намеса. Инициативата ще се съсредоточи върху премахването на пречките пред създаването и функционирането на медийни услуги и ще има за цел установяването на обща рамка за развитие на вътрешния пазар в медийния сектор с оглед на защитата на свободата на медиите и медийния плурализъм на този пазар. Тя ще бъде съгласувана с усилията на ЕС за насърчаване на демократичното участие, борбата с дезинформацията и подкрепата за свободата на медиите и медийния плурализъм, както е предвидено в Плана за действие за европейската демокрация.
По-специално тя ще допълни приетата Препоръка относно защитата, безопасността и овластяването на журналистите, предложения Законодателен пакет за цифровите услуги и предстоящата инициатива за защита на журналистите и защитниците на правата от злоупотреби с предявяването на съдебни искове (стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността.
Европейският законодателен акт за свободата на медиите ще върви ръка за ръка и с действия, свързани с жизнеспособността, устойчивостта и цифровата трансформация на медийния сектор, осъществявани в рамките на Плана за действие за медийния и аудио-визуалния сектор.
През м. октомври 2023 г. Европейският парламент прие с пленарен вот своя доклад по досието, което даде възможност за начало на междуинституционалните преговори.
След първата тристранна среща, проведена на 19 октомври, Испанското председателство е насрочило още два триалога – на 29 ноември и на 15 декември т. г.
Целта на съ-законодателите е да приключат преговорите по това досие в рамките на третата тристранна среща на 15 декември 2023 г.
А голямата цел е ЕМФА да бъде приет до края на мандата на настоящата Европейска комисия и Европарламент, до изборите за Европейски парламент в началото на м. юни 2024 г.
Автор: Диляна Кирковска
ВИЗИТКИ НА УЧАСТНИЦИТЕ
Проф. д.п.н. Нели Огнянова е дългогодишен преподавател в Софийския университет – Философски факултет, където е създател на катедра „Европеистика“, и във Факултета по журналистика и масова комуникация.
В края на 90-те тя е член на Националния съвет за радио и телевизия, а през 2001 г. е заместник-председател на Държавната комисия по далекосъобщения. Ръководи групата, разработила Националната стратегия и програма за развитието на информационното общество.
От 2015 г. е член на Комисията за прилагане на Етичния кодекс на българските медии.
Гл. ас. д-р Мария Юрукова е преподавател в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридки“.
Тя е доктор по политически науки (Медийна политика и право но ЕС) Преподава дисциплините „Медийна политика на ЕС“, „Политики на ЕС – упражнения“, „Медиен анализ“, „Медийни изследвания и проекти“ и „Новинарство“.
Академичните ѝ интереси са свързани с политиките на ЕС, в частност с европейския подход за противодействие на онлайн дезинформация, медийна грамотност, медийна свобода, медийна политика и регулация на национално и наднационално ниво. Темата на дисертационния й труд е „Дезинформация онлайн: стратегии за противодействие в ЕС“.
