БРОЙ 3/2018
Автор на рецензията проф. д-р Венцеслав Бондиков
Монографията „Събитийни комуникации – от Бернайс до Фейсбук“ на гл. ас. д-р Светослава Ковачева разглежда съвременни актуални модели за комуникационно въздействие и взаимодействие чрез събития. Последните в настоящия труд са анализирани като специфична техника в пъблик рилейшънс, притежаваща изключителни по своята ефективност възможности за постигане на взаимодействие между организациите и техните публики – външни и вътрешни. Спокойно може да се каже, че в книгата понятията „събитийни техники“ и „събитийни комуникации“ обосновано придобиват теоретически и практически институционални и категориални значения и стойност за инструментариума на пъблик рилейшънс.
Контекстуално разгледаните събитията по техните характеристики и признаци поставят основата на една нова за пъблик рилейшънс технологията типология на събитията.
В тази, на пръв поглед, твърде проучвана проблематика (от Бернайс до наши дни) да синтезираш, да насочиш вниманието и в крайна сметка да търсиш новото, изисква не само професионален опит и компетентност, но и изследователски поглед и хъс.
Не случайно основния акцент в монографията е поставен върху събитието. В монографията от една страна, са представени идеите, концепциите на различните научни школи, но заедно с тях са изложени позициите и на автора. Събитието е анализирано в зависимост от контекста на случването му – самостоятелно или в рамките на паралелно протичащи такива. Предложен е систематичен подход към видовете планирани събитията според техните външни и вътрешни признаци. Изброени и анализирани са близо 18 признака, на основата на които събитията могат да се типологизират. Събитието, като комуникационна техника и използването му за взаимодействие с публиките е проследено от времето на зараждането пъблик рилейшънс като социална технология до днес.
Вторият акцент в монографията е поставен върху възможностите на планираните и организирани събитията за достигане до определени целеви публики на организациите. На основата на утвърдени класификации за вътрешни и външни публики, са посочени начини за интегрирането на последните две групи посредством събитийни комуникации. Класическите техники в пъблик рилейшънс като: спонсорства, меценатства, пресконференци, брифинги и други са разгледани от аспекта на предварително планирани, организирани и проведени събития с внимателно преценени и прогнозирани резултатност и ефективност. Също така са представени и актуални, нестандартни, но приложими и прилагани форми и формати на събития за вътрешни и външни публики. В тази част на монографията критично е анализирано адаптирането на събития за реализацията на маркетинговите цели на организациите.
Интерес представлява анализа на възможностите за надграждане, обогатяване и взаимодействия при онлайн и офлайн събития. Проследени и посочени са както предимствата, така и недостатъците на съвременните приложения на цифровата глобална среда за планиране и организиране на събития.
В монографията събитието се третира като ефективна техника за двупосочна и непосредствана комуникация с публиките на организациите. В епохата на интернет специално внимание е обърнато на специфичните различия по отношение на ефективността на офлайн и онлайн събитията. Онлайн събитията се категоризират като технически двупосочни в полето на комуникацията, но опосредствани от цифровата медийна среда, която респективно минимизира тяхната резултатност.
Представената монография на д-р Ковачева концептуализира основни класически и актуални, нестандартни техники за достигане до целеви аудитории посредством събитийни комуникации с цел постигане на максимална ефективност на взаимоотношенията организация – целеви публики.
Без да претендира за абсолютна изчерпателност монографията „Събитийни комуникации – от Бернайс до Фейсбук“, може да се определи като заявка за бъдеща разработка в областта на така избраната и поставена проблематика.
Сигурен съм, че тази монография ще представлява интерес за различни групи – студенти, специалисти в областта на връзките с обществеността, както и на експертите по комуникация.