EDITORIAL
Ralitsa Kovacheva
Пандемията от Ковид-19 изправи медиите пред тежки изпитания: бързоразвиващи се събития, които се нуждаят от бързо, адекватно и отговорно отразяване; лавинообразно нарастващи обеми от информация, която се нуждае от проверка; бум на дезинформация, пропаганда и конспиративни теории; буря от институционални действия (или бездействия), съобщения и решения, които трябва да бъдат не просто съобщени, а подредени и обяснени на публиката.
Правителствата по света трябваше да се борят на няколко фронта: пандемията, икономическата криза, идеологическото противопоставяне, общественото недоволство. Трябваше да намерят начин да засилят международното сътрудничество за справяне с общия враг – коронавируса, притиснати от националистически и популистки настроени претенденти за властта.
Образованието по журналистика, от своя страна, неизбежно пострада от ограниченията, но в същото време получи неочаквани преподавателски и изследователски възможности. Науката, подобно на медиите, също е призвана да действа „по спешност“, за да отговори на обществените въпроси и тревоги.
Затова в този брой на сп. „Медиалог“ предлагаме набор от медийни проекции на пандемията. Те са фрагментарни, откъслечни – все едно получени от окото на муха, което изпраща до мозъка хиляди отделни сигнали, които трябва да се обработят и насложат, за да се получи завършеният образ. Но, за разлика от мухата, науката има нужда от време – пълната картина и цялостното обяснение, ако изобщо са възможни, изискват отстояние във времето.
Веселин Поповски и Георги Лозанов търсят измеренията на лидерството по време на пандемия. Първият глобално, тествайки различен тип обществени режими и различен тип лидери по отношение на справянето (или не) с предизвикателствата на пандемията. Веселин Поповски твърди, че ключовите фактори за оценка на управлението на пандемия са компетентността и готовността за изслушване на учените, бързият и гъвкав процес на вземане на решения, капацитетът и ефективността на бюрократичния механизъм и стабилното доверие в гражданите. Този извод сякаш отговаря на въпроса къде се проваляме на национално равнище, имплицитно заложен в текста на Георги Лозанов. Вместо на взаимно доверие между властта и гражданите, у нас (а и не само) пандемията е комуникирана като война, в режим на свръхинформация (инфодемия), организирана пирамидално, на чийто връх е поставена „добрата власт“. Авторът определя тази стратегия като (неуспешен) опит за превръщане на епидемията от коронавирус в държавна идеология и макар да изхожда от българския контекст, разглежда идеологическото моделиране на пандемията в широкия геополитически контекст на възхода на консервативните идеологии и разклащането на либералния консенсус в Европа и САЩ.
Николай Колев и Еленица Маринова се вглеждат в телевизията и радиото в условията на пандемия. За Николай Колев Ковид-19 играе ролята на катализатор в превръщането на социалните мрежи в източник на журналистическо телевизионно съдържание. С резултатите от анкета сред телевизионни журналисти от цял свят авторът аргументира тезата, че журналистите използват все повече социалните мрежи като източник на информация. Същевременно обаче, за да се справят с отсяването на надеждната и качествена информация от общото море, разчитат на инструментариум, здраво стъпил върху основите на журналистическата професия.
Еленица Маринова търси образа на пандемията в сутрешните предавания на регионалните радиостанции в системата на БНР през май 2021 г. и не го намира – те просто не се интересуват от Ковид-19. Авторката напипва проблем, чиято важност и релевантност надхвърлят актуалната проблематика, в случая ваксинацията срещу Ковид-19 – сутрешните блокове на регионалните радиостанции не слушат слушателите си, когато става въпрос за значими и сложни въпроси, а просто регистрират „правилните“ позиции.
Особено радващо е присъствието на студентите в настоящия брой. В текста на Ралица Ковачева студентите са обект на изследване с цел да се установи какво значение влагат в израза „фалшиви новини“ и по какви критерии оценяват една новина като „фалшива“. Получените резултати се вписват в картината, очертана от значими изследвания по темата: сред най-честите причини една новина да бъде определена като „фалшива“, дори и когато информацията в нея е достоверна, е сензационалисткият подход на медиите. А личното мнение и дори личното усещане за истинност или неистинност са критерий за оценката на информацията за значима част от студентите.
Други два текста представят студентски изследвания в периода на пандемията. Единият, дело на студенти по журналистика от ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“, се интересува от образа на пандемията в първите моменти на навлизането ѝ в Европа и България – между февруари и април 2020 г. Разгледано е присъствието на темата в редица български и чуждестранни медии, както и в институционални уеб страници. Другият, „Пандемията: три студентски фокуса“, представя три медийни изследвания на студенти от специалностите „Европеистика“ и „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, проведени в три времеви точки от развоя на пандемията от Ковид-19: Ковид в „добри новини“, Между „втората“ и „третата вълна“ и „За“ и „против“ ваксинирането . На фона на очевидния недостиг на изследвания на медийното отразяване на пандемията у нас, двете изследвания хвърлят светлина върху подходите на голям набор от медии и дават основания за сериозен размисъл и по-задълбочени изследвания в определени аспекти.
В рубриката „Студентски разработки“ представяме текста на Емилия Кирчева „Разпространението на корейската културна вълна чрез медиите като част от стратегията за мека сила на Южна Корея“, основан на дипломната ѝ работа. Авторката не просто познава задълбочено темата, но проявява точен усет и прецизност в представянето на различните ѝ аспекти.
Рецензията в настоящия брой е за монографията на доц. д-р Жана Попова „Медийните биографии на естрадните музиканти в България след 1989 г.” с автор д-р Гергана Райжекова. За разлика от обществено-политическия, естрадният преход изглежда приключил, защото от лек жанр в началото, в края на изследвания 30-годишен период естрадата се превръща в знак за качествена, хубава българска музика.