Валерий Пърликов
THEATRICALITY THOUGHT AS A WAY-OF-MEDIUM PROBLEMATIZING ITS OWN A/REALITY
Valeriy Parlikov
Медиалог/Medialog 11/2022
ISSN 2535-0846
How to Cite: Пърликов, Валерий (2022). Театралността, мислена като медийност, проблематизираща собствената си (а)реалия. Медиалог, 11/2022, с. 225-245. https://www.medialog-bg.com/?p=4454 [Parlikov, Valeriy (2022). Theatricality thought as a way-of-medium problematizing its own a/reality, Medialog, 11/2022, pp. 225-245]
Резюме: Театралното в експликацията е онова ставащо, което има да лъже, че не е (реално) биващото и го постига посредством протокол на правилно съ-общаване на нещата. Театралността ще удържа да не е еднозначно ареалност до постулирането ѝ в конвенция, при което адресата ще функционира като ролеви (моделен за констелацията му с инициатора на казаността) конструкт. В това разбиране, знаенето на конвенционалността механизира съ-общеността, констатира я станала, преди мислена да е. Конвенцията ще казва изцяло правилността на разбиране на ставащото и така подава нормата на смисленост (на всичко в показаността). За нуждите на изложението, конвенционалността ще бъде отведена в ареала на общенията и сложена в незавършен протокол на (актуалното-ни) съгласяване. Докато не е постигнатост, няма и да я знам като кодификация на истината за изказваното в театралността и то като виталност ще да е – някак произведен през медийността общ(ежитиен) свят от сега казаности.
Ключови думи: театралност, език, конвенция, стил, медия, общение, общежитие
Abstract: The theatrical, as used in this exposition, is the kind of becoming, which is about to lie that it is not the /real/ being, and succeeds in it with the help of a protocol of correct commune/nication of things. Theatricality will maintain its not being unequivocally a/reality, until being postulated as a convention, at which moment the addressee will function as a role construct (serving as model for its constellation with the initiator of the stated-ness). This way of comprehending involves the knowledge of conventionality which mechanizes the commune/nication, finds it realized, before having been thought of. The convention will pronounce the total correctness of comprehending the becoming, thus providing the norm of meaningfulness (of anything in display). For the needs of the exposition conventionality will be transposed to the area of communion and laid down as an unfinished protocol of (our actual) agreement. Until it is accomplished, it will not be known as a truth codification of what is stated by theatricality, but rather a kind of vitality, somewhat produced by way-of-media jointly lived world of now-statements.
Keywords: theatricality, language, convention, style, communication, joint living
Валерий Пърликов – театрален режисьор, сценограф и VJ, доцент по „Актьорство за драматичен театър“, доктор по „Театрознание и театрално изкуство“. Преподава в Нов български университет (Департамент „Театър“) и Театрален колеж „Любен Гройс“, при което разработва метод на спонтанна креативност за експликация на актьорския акт. От 1996 г. до сега е поставял в ДТ-Кюстендил, ДТ-Ловеч, ДКТ-Пазарджик и ДКТ-Шумен, носител на награди за режисура от национални форуми по изкуствата. В рамките на ръководените от него „Трупа за театрални експерименти“ (София, 2002 г.), „Ателие за сценични стратегии“ (ТК „Л. Гройс“, 2006-2020 г.) и Ателие VIA NEGATIVA (ФОНДАЦИЯ КЕРИГМА, от 2010 г.) разгръща своя изследователски подход в методология за работа с актьори, основаваща се на практики, провокиращи преживявания в изместено състояние на съзнанието.
Valeriy Parlikov (Assoc. prof., PhD – New Bulgarian University) is a theatre director, stage designer and VJ, Associate Professor of “Acting for Drama Theatre”, PhD in “Theatre Studies and Theatre Art”. He teaches at New Bulgarian University (Department of Theatre) and “Lyuben Groys” Theatre College, where he develops a method of spontaneous creativity for the explication of the acting act. Since 1996 he has staged at the State Theatre-Kyustendil, State Theatre-Lovech, State Theatre-Pazardzhik and State Theatre-Shumen, winner of awards for directing at national art forums. In the framework of the „Troupe for Theatre Experiments“ (Sofia, 2002),“Atelier for Stage Strategies“ (TC „L. Groys“, 2006-2020)and „Atelier VIA NEGATIVA“ (FONDATION KERIGMA, since 2010), he has developed his research approach into a methodology for working with actors based on practices that provoke experiences in a shifted state of consciousness.