КЪМ „МЕДИЙНАТА АРХЕОЛОГИЯ“ НА ГРАМОФОНА В БЪЛГАРИЯ

(върху отношенията технология-изкуство-човек през първата половина на ХХ век)

проф. д.н. Венцислав Димов

Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“

vddimov@uni-sofia.bg

https://orcid.org/0000-0002-4964-8540

TOWARDS THE “MEDIA ARCHEOLOGY” OF THE GRAMOPHONE IN BULGARIA

(ON TECHNOLOGY-ART-HUMAN RELATIONS IN THE FIRST HALF OF THE TWENTIETH CENTURY)

prof. Ventsislav Dimov, DSc,

Faculty of Journalism and Mass Communication

University of Sofia

vddimov@uni-sofia.bg

https://orcid.org/0000-0002-4964-8540

Резюме: Студията върху записаната и тиражирана на комерсиални носители музика поставя в рамката на изследователския интерес ранните записи на военни оркестри в България, записвани и издавани от Gramophone Company през първите десетилетия на ХХ век. Акцентите са върху ролята на грамофоните и грамофонните плочи в България като функциониращи вещи (анализирани са реклами от периодика от първото десетилетие на ХХ век, литературни произведения и мемоари) и символи (анализират се лейбъли). Като тръгва от общата картина, изследването се фокусира върху мястото на армия и професионални музиканти в ранните български грамофонни плочи, показани като полета на културно производство и хабитус. Описани и анализирани са съотношенията на жанровите масиви в ранните записи: „народна“ музика (хора, потпури), военна музика (маршове), популярна музика (западни танцови идиоми), художествена музика, звукови картини. Потърсена е връзката на контексти със съдържания, като се изведени някои пресрещания в записите на военните оркестри на западно и местно, модерно и традиционно, политическо и популярно.

Ключови думи: грамофонни плочи, военни духови оркестри, репрезентация, символи.

Abstract: The study on the music recorded and reproduced on commercial media places in the framework of the research interest the early recordings of military bands in Bulgaria, recorded and published by the Gramophone Company in the first decades of the twentieth century. The emphasis is on the role of gramophones and gramophone records in Bulgaria as functioning objects (advertisements from periodicals from the first decade of the 20th century, literary works and memoirs are analyzed), symbols (labels are analyzed). Starting from the general picture, the study focuses on the place of the army and professional musicians in early Bulgarian gramophone records, shown as fields of cultural production and habitus. The ratios of genre arrays in early recordings are described and analyzed: „folk“ music (folk, potpourri), military music (marches), popular music (Western dance idioms), art music, sound pictures. The relationship of contexts with contents has been sought, bringing out some encounters in military band recordings of Western and local, modern and traditional, political and popular.

Keywords: gramophone records, military brass bands, representation, symbols.

Използвана литература

БАЙХА, Маринела (2021). Фирмената реклама в България през първите десетилетия на XX век. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН. [Bayha, Marinela. 2021. Firmenata reklama v Balgariya prez parvite desetiletiya na XX vek. Sofiya: Institut za izsledvane na izkustvata – BAN].

БУРДИЙО, Пиер (1993). Казани неща. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Burdiyo, Pier. 1993. Kazani neshta. Sofiya: UI „Sv. Kliment Ohridski“].

БУРДИЙО, Пиер (2012). Полета. Том I. Полета на духа. София: Изток-Запад. [Burdiyo, Pier. 2012. Poleta. Tom I. Poleta na duha. Sofiya: Iztok-Zapad].

ВАНГЕЛОВ, Никола (2023). Изкуството в рекламата. Медиалог, № 13, с. 163-178. <https://www.medialog-bg.com/?p=4757> [Vangelov, Nikola. 2023. Izkustvoto v reklamata. Medialog, № 13, s. 163-178 <https://www.medialog-bg.com/?p=4757>].

ВЪЛЧИНОВА-ЧЕНДОВА, Елисавета (2000). Градската традиционна инструментална практика и оркестрова култура в България (средата на ХІХ – края на ХХ век). София: РИК Пони [Valchinova-Chendova, Elisaveta. Gradskata traditsionna instrumentalna praktika i orkestrova kultura v Balgariya (sredata na XІX – kraya na ХХ vek). Sofiya: RIK Poni]. 

ДИМИТРОВА, Мариана (б.д.). Известни австрийци и германци в Русе до Втората световна война. <https://www.academia.edu/21813218/Germantsi_i_avstriytsi_v_Ru>

ДИМОВ, Венцислав (2022). Към някои възможни интерпретации на грамофонната плоча като медиа. Медиалог, №11, с. 45-75. <https://www.medialog-bg.com/?p=4372> [Dimov, Ventsislav. 2022. Kam nyakoi vazmozhni interpretatsii na gramofonnata plocha kato media. Medialog, №11, s. 45-75 <https://www.medialog-bg.com/?p=4372>].

ДИМОВ, Венцислав (2024). Ранната записана музика от България: културни диалози, преноси и метаморфози. В: Димов, Венцислав (отг. ред.). Метаморфози. Изкуствоведски четения2023.II. – Ново изкуство. София: Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките, с. 124-136. [Dimov, Ventsislav. 2024). Rannata zapisana muzika ot Balgariya: kulturni dialozi, prenosi i metamorfozi. V: Dimov, Ventsislav (otg. red.). Metamorfozi. Izkustvovedski cheteniya. 2023.II. – Novo izkustvo. Sofiya: Institut za izsledvane na izkustvata, Balgarska akademiya na naukite, s. 124-136].

ДИЧЕВ, Ивайло. 2002. От принадлежност към идентичност. Политики на образа. София: ЛиК [Dichev, Ivaylo. 2002. Ot prinadlezhnost kam identichnost. Politiki na obraza. Sofiya: LiK].

КАНАЗИРСКИ-ВЕРИН, Георги (1947). София преди 50 години. София: Българска книга [Kanazirski-Verin, Georgi. 1947. Sofiya predi 50 godini. Sofiya: Balgarska kniga].

КРЪСТЕВ, Венелин (1977). Очерци по историята на българската музикална култура. София: Издателство Музика [Krastev, Venelin. Ochertsi po istoriyata na balgarskata muzikalna kultura. Sofiya: Izdatelstvo Muzika]. 

КЪРДЖИЛОВ, Петър (2022). Рекламата за „Чудото на XIX век“. Свидетелства в българския периодичен печат (1896-1914). Медиалог, №11, с. 21-44. <https://www.medialog-bg.com/?p=4352> [Kardzhilov, Petar (2022). Reklamata za „Chudoto na XIX vek“. Svidetelstva v balgarskiya periodichen pechat (1896-1914). Medialog, №11, s. 21-44. <https://www.medialog-bg.com/?p=4352>].

ПЕЙЧЕВА, Лозанка (2019). „Народният дух“ в авторските песни от България. София: УИ „Св. Климент Охридски“ [„Narodniyat duh“ v avtorskite pesni ot Balgariya. Sofiya: UI „Sv. Kliment Ohridski“].

ПИТЪРС, Джон Дърам (2005). Да говориш на вятъра. История на идеята за комуникация. София: ИК СемаРШ [Pitars, Dzhon Daram (2005). Da govorish na vyatara. Istoriya na ideyata za komunikatsiya. Sofiya: IK SemaRSH].

СПАСОВ, Орлин (2022). Репрезентацията и нейните кризи: поглед към теоретичните дебати, Медиалог, № 12/2022, с. 10-38. <https://www.medialog-bg.com/?p=4583> [Spasov, Orlin. 2022. Reprezentatsiyata i neynite krizi: pogled kam teoretichnite debati, Medialog, № 12/2022, s. 10-38 <https://www.medialog-bg.com/?p=4583>].

ЧУДОМИР (1969). Съчинения в три тома. Том. 1. Разкази и фейлетони. София: Български писател. [Chudomir (1969). Sachineniya v tri toma. Tom. 1. Razkazi i feyletoni. Sofiya: Balgarski pisatel].

BOURDIEU, Pierre (1984). Distinction. Cambridge, MA: Harvard University Press.

DIMOV, Ventsislav (2022). Following the Black Spiral: Old Voices, New Life (Towards the History of the Early Commercial Gramophone Records in Bulgaria). Musicology,  32/1, рр. 19-40.

GAISBERG, Fred W. (1942). The Music Goes Round. New York: Macmillan.

GROZDANOVA-RADEVA, Galya (2021). The Representative brass band of the National guards unit of Bulgaria: Intermediary between the contemporary urbanism and folklore at present time. Савремена српска фолклористика IX. [Savremena srpska folkloristika IX.]. Belgrade. 

GROZDANOVA-RADEVA,  Galya (2022). Musical folklore represented in the works of Bulgarian military conductors. Савремена српска фолклористика X. [Savremena srpska folkloristika X.]. Belgrade.

KITTLER, Friedrich (1990).  Discourse Networks, 1800/1900. California:  Stanford University Press.

KITTLER, Friedrich (1999). Gramophone, Film, Typewriter. Stanford: Stanford University Press. 

PENNANEN, Risto Pekka (2007) “Immortalised on Wax: Professional Folk Musicians and Their Gramophone Recordings Made in Sarajevo, 1907 and 1908”. In Božidar Jezernik et al. (eds), Europe and Its Other: Notes on the Balkans, Ljubljana: Filozofska fakulteta, pp. 107–148.

SEIGEL, Micol (2009). Uneven Encounters. Making Race and Nation in Brazil and the United States. Durham and London: Duke University Press. 

TOYNBEE, Jason (2000). Making Popular Music (Musicians, Creativity and Institutions). London & New York: Bloomsbury Publishing

Използвани източници

ВП (1907). Вестник „Вечерна поща“, София, год. VIII, бр. 2275/22 декември 1907; бр. 2276; бр. 2277.

ВП (1909). Вестник „Вечерна поща“, София, год. X, бр. 2636/6 януари 1909.

ВП (1910). Вестник „Вечерна поща“, София, год. XI, бр. 2636/6 януари 1910; бр. 2649; бр. 3158/1 юли 1910; бр. 3159/2 юли 1910; бр. 3180/23 юли 1910; бр. 3192/4 август 1910; бр. 3194; бр. 3299; бр. 3207; бр. 3209; бр. 3211; бр. 3221/4 септември 1910; бр. 3222; бр. 3225. 

НА БАН, Ф. 207к, оп. 1. Личен фонд Вацлав Кауцки. 

GRAMMOPHON (1908): Grammophon. Нови гранофонови двойни плочи за май-декември 1908 г. Международните грамофонови фабрики Лондон-Парис-Берлин.  Генерално представителство и фабричен склад за България – М. Вебер, Русе и София [Grammophon. Novi granofonovi dvoyni plochi za may-dekemvri 1908 g.Mezhdunarodnite gramofonovi fabriki London-Paris-Berlin.  Generalno predstavitelstvo i fabrichen sklad za Balgariya – M. Veber, Ruse i Sofiya].

KELLY, Alan (2021). Kelly On-line Database. <https://www.kellydatabase.org/Entry.aspx> [accessed on 30. 05. 2022].

PALIĆ, MITA (1913) Ilustrovani cenovnik gramofona (govorećih mašina) i spisak naјnoviјih srpskih ploča. Pančevo / Палић, Мита (1913) Илустровани ценовник грамофона (говорећих машина) и списак најновијих српских плоча. Панчево. http://digitalna.nb.rs/sf/NBS/MuzikaIZvuk/katalozi_izdavackih_kuca [accessed on 03. 04. 2022]

Венцислав Димов [д-р (1999); д.н. (2018)]: Професор в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, ръководител на Катедра „Радио и телевизия“. Ръководител на групата по етномузикология в Института за изкуствознание на БАН. Автор на над 250 научни студии, статии, монографии. Области на научни интереси: социални и хуманитарни науки, медийни изследвания, етномузикология, антропология на традиционната и популярна музика, медии и музикални записи и др.

Ventsislav Dimov [PhD (1999); DSc (2018)]: Professor at St. Kliment Ohridski University of Sofia, Faculty of Journalism and Mass Communication (Head of the „Radio and Television“ Department). Head of Ethnomusicology research group at the Institute of Art Studies, BAS. Author of over 250 studies articles, and monographs. Areas of research interests: social sciences and humanities, media studies, ethnomusicology, anthropology of traditional and popular music, media and recorded music, etc.