Към историята на българското радио като културна сила: върху ранната музикална журналистика – музикално просветителство и приложна народоука

Венцислав Димов

THE HISTORY OF BULGARIAN RADIO AS A CULTURAL POWER: ON EARLYMUSIC JOURNALISM – MUSICAL ENLIGHTENMENT AND APPLIED NARODOUKA (ETHNOLOGY)

Ventsislav Dimov

Медиалог, брой 10/2021

Резюме: Студията представя приносите на един от пионерите в утвърждаването на мястото на българската традиционна музика в първите специализирани предавания за музика в Родно радио и Радио София –Райна Кацарова (1901-1984): учен с огромна работа на терен и хиляди звукозаписина традиционна музика, изследовател с публикации на песенни сборници и академични изследвания, но и гражданин, културен деец, обществен активист, медийна фигура. Разгледани са дейностите на Райна Кацарова като просветител, музикален журналист и критик в медиите; нейните беседи и песенни сказки в радиото; активностите ѝ в защита на народна вяра и ритуали в медиите на тоталитарна България; ролята ѝ в огласянето на българската традиционна музика в световен ефир като посланик на българските култура, фолклор и наука по света. Стига се до извода, че следите от нейната дейност в медиите осветяват историята на българското радио, разбирано в средата на ХХ век като обществено благо и културна сила. На всички е ясно, че музиката в радиото има значение. Радиоизявите на Райна Кацарова показват как етномузикологията също има значение в и за радиото.

Ключови думи: Българско радио, Райна Кацарова, музикална и научна журналистика, приложна етномузикология 

Abstract: Thestudy presents the contributions of one of the pioneers in establishing the  Bulgarian traditional music in the firstspecializated musicprograms in Rodno Radio and Radio Sofia – Raina Katsarova (1901-1984). A researcher with experience in field work andthousands of recordings of traditional music, with publications of songcollections and academic works, but also a citizen, cultural figure, publicactivist, media figure. The activities of Raina Katsarova as an educator, musicjournalist and media critic are discussed; her talks and song tales on theradio; her activities in defense of faith and rituals in the media oftotalitarian Bulgaria; her role in publicizing Bulgarian traditional music on air around the world as an ambassador ofBulgarian culture, folklore and science. It is concluded that the traces of heractivity in the media cover the history of Bulgarian radio, understood in themiddle of the twentieth century as a public good and cultural force. It isclear to everyone that music on the radio matters. Raina Katsarova’s radioappearances show how ethnomusicology is also important in and for radio.

Key words: Bulgarian Radio, Raina Katsarova, music andscientific journalism, applied ethnomusicology

Използвана литература

АНГЕЛОВА, Вяра (2007). Световното радио – модели на развитие. София: Камея Дизайн. [Angelova, Vyara (2007). Svetovnoto radio – modeli na razvitie. Sofia: Kamea Design]

БОЯДЖИЕВ, Георги (1967). „Хайдушка песен“. Кръстев, Венелин (отг. ред.) Енциклопедия на българската музикална култура. София: Издателство на Българската академия на науките, с. 436. [Boyadzhiev, Georgi (1967). ‘Haidushka pesen’. Krastev, Venelin (otg.red.). Entsiklopedia na balgarskata muzikalna kultura. Sofia: Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite, p. 436]

БУКОРЕЩЛИЕВ, Ангел, Васил СТОИН, Райна КАЦАРОВА (1934). Средно-родопски песни. Сборник за народни умотворения и народопис, Кн. XXXIX. София: Българска академия на науките. [Bukorestliev, Angel, Vasil Stoi, Raina Katsarova (1934). Sredno-rodopski pesni. Sbornik za narodni umotvoreniya i narodopis. Kn. XXXIX. Sofia: Balgarska akademia na naukite]

ВЕСИЋ, Ивана (2015). Музички програм Радио Београда између два светска рата и феномен националне и културне „педагогије”. Медић, Ивана (ур.). Радио и српска музика. Београд: Музиколошки институт САНУ, с. 15-30. [Vesich, Ivana (2015). Muzichki program Radio Beograda izmezdu dva svetska rata i fenomen natsionalne i kulturne ‘pedagogije’. Medich, Ivana (ur.) Radio i srpska muzika. Beograd: Muzikoloshki institut SANU, p. 15-30]

ВЪЛЕВ, Матвей (1942). „Средна вълна 352, 9 метра“. Сердика, № 5-6, с. 22-34. [Valev, Matvei (1942). Sredna valna 352,9 metra. Serdika, № 5-6, p. 22-34]

ДИМИТРОВ, Веселин (1994а). История на радиото в България. Книга първа. София: ИК Витраж. [Dimitrov, Veselin (1994a). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga parva. Sofia: IK Vitrazh]

ДИМИТРОВ, Веселин (1994б). История на радиото в България. Книга втора. София: ИК Витраж. [Dimitrov, Veselin (1994b). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga vtora. Sofia: IK Vitrazh]

ДИМОВ, Венцислав (2004). Медийна музика в българското село през първата половина на ХХ век. Живкова, Веска (ред., съст.). Духовният живот в българското село – регулатор на социалните отношения. София: Аля, с. 94-105. [Dimov, Ventsislav (2004). Mediina muzika v balgarskoto selo prez parvata polovinа na XX vek. Zhivkova, Veska (ed.) Duhovniyat zhivot v balgarskoto selo – regulator na sotsialnite otnosheniya. Sofia: Alya, p. 94-105]

ДИМОВ, Венцислав (2006). Ранни записи на традиционни инструменти в България (Научни и комерсиални записи върху грамофонни плочи на традиционни аерофонни инструменти от България през първата половина на ХХ век). Българско музикознание, год. ХХХ, № 3, с. 77-96. [Dimov, Ventsislav (2004). Ranni zapisi na traditsionni instrumenti v Bulgaria (Nauchni i komersiali zapisi vurhu gramofonni plochi na traditsionni aerofonni instrumenti ot Bulgaria prez purvata polovina na XX vek). Balgarsko muzikoznanie, god. ХХХ, № 3, pp. 77-96]

ДИМОВ, Венцислав (2016). Райна Кацарова и най-ранните теренни записи на традиционна музика от България. Българско музикознание, год. XL, № 1, с. 33-66. [Dimov, Ventsislav (2016). Rayna Katsarova i nai-rannite terenni zapisi na traditsionna muzika ot Bulgaria. Balgarsko muzikoznanie, god. од. ХХХ, № 3, p. 77-96]

ДИМОВ, Венцислав (2019). Музиката за народа на медийния фронт (Меката власт на народната и популярна музика в Социалистическа България). София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Dimov, Ventsislav (2019). Muzikata za naroda na medijniya front (Mekata vlast na narodnata i popularnata muzika v sotsialisticheska Bulgaria). Sofia: ‘St. Kliment Ohridski’ University Press]

ДИМОВ, Венцислав (2021). Просветителка със слънцето на народното творчество (Райна Кацарова – възрожденски дух, граждански активизъм и популяризаторска мисия в приложната етномузикология). Пейчева, Лозанка, Венцислав Димов. С хоро и песен, с перо и слово. 120 години от рождението на Райна Кацарова (1901-1984). София: Симелпрес, с. 153-198. [Dimov, Ventsislav (2021). Prosvetitelka sas slantseto na narodnoto tvorchestvo (Rayna Katsarova – vazrozhdenski duh, grazhdanski aktivisam i populyarizatorska miai v prilozhnata etnomuzikologia). Peycheva, Lozanka, Ventsislav Dimov (2021). S horo i pesen, s pero i slovo. 120 godini ot rozhdenieto na Rayna Katsarova (1901-1984). Sofia: Simelpress, p. 153-198]

ЗАХАРИЕВА, Светлана (1997). Идеята за народната песен и нейните трансформации. Българско музикознание, год. XXI, №1-2, с. 3-23. [Zaharieva, Svetlana (1997). Ideata za narodnata pesen i neinite transformatsii. Balgarsko muzikoznanie, god. XXI, №1-2, pp. 3-23]

ЙОТОВ, Стилиян (съст.). (2011). Когато медиите не бяха постмодерни. София: Агата-А. [Yotov, Stiliyan (sast.) (2011). Kogato mediite ne byaha postmoderni. Sofia: Agata-A]

КАУФМАН, Димитрина (2001). Приносът на Райна Кацарова в българската колекция на Алберт Лойд. Българско музикознание, год. XXV, № 4, с. 33-46. [Kaufman, Dimitrina (2001). Prinosat na Raina Katsarova v balgarskata kolektsia na Albert Loid. Balgarsko muzikoznanie, god. XXV, № 4, с. 33-46]

КАЦАРОВА, Райна (1935). Разпространение на народната песен. Мир, год. XLI, № 10605, 25 ноември 1935, с. 1. [Katsarova, Rayna (1935). Razprostranenie na narodnata pesen. Mir. god.  XLI, № 10605, p.1]

КАЦАРОВА-КУКУДОВА, Райна (1961). Здравите традиции трябва да живеят. Народна култура, № 9, 04.03.1961, с. 1-3. [Katsarova-Kukudova, Raina (1961). Zdravite traditsii tryabva da zhivejat. Narodna kultura, № 9, 04.03.1961, p. 1-3]

КАЦАРОВА, Райна (1962). Международен съвет за народна музика. Народна култура, № 31, 4 август 1962, с. 1-3. [Katsarova, Raina (1962). Mezhdunaroden savet za narodna muzika. Narodna kultura, № 31, 04.08.1962, p. 1-3]

КОНСТАНТИНОВА, Здравка (2015). Българската журналистика (1842-1944). Актуални ракурси. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Konstantinova, Zdravka (2015). Balgarskata zhurnalistika (1842-1944). Aktualni rakursi. Sofia: ‘St. Kl. Ohridski’ University Press]

МАНКОВА, Лиляна (2007). Музикалното просветителство – компонент на естетическата култура. Вълчинова-Чендова, Елисавета (съст.). Музика – образование – просветителство. София: Съюз на българските композитори. [Mankova, Lilyana (2007). Muzikalnoto prosvetitelstvo – komponent na esteticheskata kultura. Valtchinova-Tshendova, Elisaveta (sast.) Muzika – obrazovanie – prosvetitelstvo. Sofia: Sayuz na balgarskite kompozitori]

ОГНЯНОВА, Елена (2016). Живот, посветен на българската народоука. Българско музикознание, год. XL, № 1, с. 67-78. [Ognyanova, Elena (2016). Zhivot, posveten na balgarskata narodouka.  Balgarsko muzikoznanie, god. XL, № 1, p. 67-78]

ОГНЯНОВА, Елена, Михаил БУКУРЕЩЛИЕВ (1981). Популярни изпълнители на народна музика. София: Народна просвета. [Ognyanova, Elena, Mihail Bukurestliev (1981). Populyarni izpalniteli na narodna muzika. Sofia: Narodna prosveta]

ПЕЙЧЕВА, Лозанка (2001). Райна Кацарова – възторжена, юначна, уникална. Българско музикознание, год. XXV, № 4, с. 91-108. [Peytcheva, Lozanka (2001). Raina Katsarova – vaztorzhena, yunachna, unikalna. Balgarsko muzikoznanie, god. XXV, № 4, pp. 91-108 ]

ПЕЙЧЕВА, Лозанка (2008). Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София: АИ „Проф. Марин Дринов”. [Peytcheva, Lozanka (2008). Mezhdu Seloto i Vselenata: starata folklorna muzika ot Bulgaria v novite vremena. Sofia: ‘Prof. Marin Drinov’ Press ]

ПЕЙЧЕВА, Лозанка (2016). Райна Кацарова: слънчевата дама на българската етномузикология и етнохореология. Българско музикознание, год. XL, № 1, с. 3-32. [Peytcheva, Lozanka (2016). Raina Katsarova: slantchevata dama na balgarskata etnomuzikologia i etnohoreologia. Balgarsko muzikoznanie, god. XL, № 1, p. 3-32]

ПЕЙЧЕВА, Лозанка (2019). “Народният дух“ в авторските песни от България. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Peytcheva, Lozanka (2019). ‘Narodniyat duh’ v avtorskite pesni ot Bulgaria. Sofia: ‘St. Kl. Ohridski’ University Press]

ПЕЙЧЕВА, Лозанка (2021). Научното наследство на Райна Кацарова: пионерски проучвания. Пейчева, Лозанка, Венцислав Димов (съст.). С хоро и песен, с перо и слово. 120 години от рождението на Райна Кацарова (1901-1984). София: Симелпрес, с. 69-112. [Peytcheva, Lozanka (2021). Nautchnoto nasledstvo na Raina Katsarova: pionerski prouchvania. Peytcheva, Lozanka, Ventsislav, Dimov (2021). S horo i pesen, s pero i slovo. 120 godini ot rozhdenieto na Raina Katsarova (1901-1984). Sofia: Simelpress, p. 69-112]

ПЕЙЧЕВА, Лозанка, Венцислав ДИМОВ (2015). Един живот не стига за обичта към пеещия български народ – разговор с Елена Стоин. Българско музикознание, год. XXXIX, № 2, с. 3-34. [Peytcheva, Lozanka, Ventsislav, Dimov (2015). Edin zhivot ne stiga za obichta kam peestiya balgarski narod – razgovor s Elena Stoin. Balgarsko muzikoznanie, god. XXXIX, № 2, с. 3-34]

ПЕЙЧЕВА, Лозанка, Венцислав ДИМОВ, Гео КУКУДОВ (2021). С хоро и песен, с перо и слово. 120 години от рождението на Райна Кацарова (1901-1984). София: Симелпрес. [Peytcheva, Lozanka, Ventsislav, Dimov, Geo Kukudov (2021). S horo i pesen, s pero i slovo. 120 godini ot rozhdenieto na Raina Katsarova (1901-1984). Sofia: Simelpress]

ПОПОВА, Мария (2012). Журналистическата теория. Велико Търново: Фабер. [Popova, Maria (2012). Zhurnalisticheskata teoria. Veliko Tarnovo: Faber]

ПОПОВА, Снежана (1997). Радокомуникация. София: СУ „Св. Кл. Охридски“. [Popova, Snezhana (1997). Radiokomunikatsia. Sofia: ‘Sv. Kl. Ohridski’ University Press]

РАДОСЛАВОВА-ДОЙЧЕВА, Антоанета (2010). Музиката в българското радио 1930-1944. София: Издателство „Петко и Пенчо Славейкови“. [Radoslavova-Dotscheva, Antoaneta (2010). Muzikata v balgarskoto radio 1930-1944. Sofia: izd. ‘Petko i Pencho Slaveikovi]

ХАБЕРМАС, Юрген (1995). Структурни изменения на публичността: Изследвания върху една категория на буржоазното общество. София: Център за изследване на демокрацията. УИ „Св. Климент Охридски“. [Habermas, Yurgen (1995). Strukturni izmeneniya na publichnostta: Izsledvaniya vurhu edna kategoriya na burzhoaznoto obstestvo. Sofia: Center za izsledvane na demokratsiata. ‘St. Kl. Ohridski’ Univertsity Press]

ЧЕРНЫХ, Алла (2007). Мир современных медиа. Москва: Издательский дом „Территория будущего“. [Chernih, Alla (2007). Mir sovremennih media. Moskva: Izdateljskii dom ‘Teritoria budustego’]

CARPENTIER, Nico. 2015. “Distinguishing between access, interaction and participation”. Conjunctions: Transdisciplinary Journal of Cultural Participation, vol. 2, no. 2, pp. 8-28.

LAKOMY, Martin, Renata HLAVOVA, Hana MACHACKOVA (2019). “OpenScience and the Science-Society Relationship”. Society, vol. 56,pр. 246–255.

NIKOLIĆ, Mirjana (2006). Radio u Srbiji (1924–1941). Београд: Задужбина Андрејевић.

PETTAN, Svanibor, Jeff Todd TITON (Eds.) (2015). The Oxford Handbook of Applied Ethnomusicology. New York: Oxford University Press

SASSOON, Donald (2006). The Culture of the Europeans: From 1800 to the Present. London: Harper Press.

SEEGER, Anthony (2019). „How Does Ethnomusicology Matter? The Socio-Political Relevance of Ethnomusicology in the 21st Century“. In: HEMETEK, Ursula (ed.) Ethnomusicology Matters. Influencing Social and Political Realities. Wien: Böhlau Verlag GmbH, pp. 15-32.

THOMPSON, John. B. (1990). Ideology and Mass Culture. Oxford: Oxford University.

TREISE, Debbie, Michael WEIGOLD (2002). “Advancing Science Communication: A Survey of Science Communication”. Science Communication, Vol. 23, No. 3, pp. 310–322.

Използвани източници

Б.А. (1934а). „Живот, бит и песен“. Родопа, год. III, № 7, 01.07.1934, с. 1-2. [B.A. (1934a). Zhivot, bit i pesen. Rodopa, god. III, № 7, 01.07.1934, p. 1-2]

Б.А. (1934б). „Радио“. Мир, год. XL (40), № 10325, 15.12.1934, с. 2. [B.A. (1934b). Radio. Mir, god. XL (40), № 10325, 15.12.1934, p. 2]

Б.А. (1935). „Родопска седмица в София“. Родопа, год. IV, № 1, 01.01.1935, с. 4. [B.A. (1935). Rodopska sedmitsa v Sofia. Dnes, god. I, № 3, 07.02.1936, p. 6]

Б.А. (1936). „Какво може да чуете по радиото“. Днес, год. I, № 3, 07.02.1936, с. 6. [B.A. (1936) Kakvo mozhe da chuete po radioto. Dnes, god. I, № 3, 07.02.1936, p. 6]

Б.А. (1938). „Народната песен“. Днес, год. II, № 579, 03.01.1938, с. 2. [B.A. (1938). Narodnata pesen. Dnes, god. II, № 579, 03.01.1938]

Б.А. (1939а). „Малки вести“. Днес, год. III, № 1014, 15.06.1939, с. 7. [B.A. (1939a). Malki vesti. Dnes, god. III, № 1014, 15.06.1939, p. 7]

Б.А. (1939б). „Хроника“. Днес, год. III, № 1066, 16.08.1939, с. 7. [B.A. (1939b). Hronika. Dnes, god. III,, № 1066, 16.08.1939, p. 7.]

ДАА – ЦДА, Ф. 178 К, оп. 5. Министерство на железниците, пощите и телеграфите – Главна дирекция на пощите и телеграфите. Архивни материали за Радиото. А.е. 126 (Разкази за битовите обичаи и нравите на българския народ). [DAA-TCDA, F. 178 K, op.5. Ministerstvo na zheleznicite, postite i telegrafite – Glavna direktsia na postite i telegrafite. Arhivni materiali za Radioto. A.e. 126]

ДАА – ЦДА, Ф. 206, оп. 1. Дирекция на радиоразпръскването (1944–1947). Главна дирекция на радиоинформацията и радиофикацията (1947–1952). Радиопрограма, сценарии, очерци. А.е. 24, л. 215-220 (Народна песен и народен бит, сценарий от 1945) [DAA-TCDA, F. 206, op.1. Direktsia na radiorazpraskvaneto (1944-1947). Glavna direktsia na radioinformatsiata i radiofikatsiata 1947-1952). Radioprograma, stcenarii, ocherci, A. e. 24, l. 215-220. (Narodna pesen i naroden bit, stcenarii ot 1945)]

ЗФ-БНР (1974). Златен фонд на БНР. 1974. Разговор с Райна Кацарова. 25.05.1974. Сигн. № 1289 (архивен звукозапис). [ZF-BNR (1974). Zlaten fond na BNR. 1974. Razgovor s Raina Katsarova. 25.05.1974]

COLUMBIA KL 5378 (1959). Lloyd, Albert. The Columbia World Library of Folk and Primitive Music – Volume XVII: Bulgaria. Recorded in the field by A.L. Lloyd. Columbia Masterworks KL 5378.

Проф. дн Венцислав Димов, д-р/PhD (1999); DSc (2018) е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски ”, Факултет по журналистика и масова комуникация (лекционни курсове „Медийна музика“, „Антропология на популярната музика“, „Звукът в онлайн медиите“ и др.). Ръководител на изследователската група „Етномузикология“ в Института за изследване на изкуствата, БАН. Автор на над 200 научни студии и статии и монографиите: „Етнопопбумът” (2001); „Добруджа: памет и песен” (2012); „Музиката за народа на медийния фронт (Меката власт на народната и популярната музика в социалистическа България)“ (2019) и др.; съавтор с Лозанка Пейчева на книгата „Зурнаджийската традиция в Югозападна България” (2002). Сфери на научни интереси: социални и хуманитарни науки. Изследователски области на изследвания: медийни изследвания, етномузикология, антрополигия на традиционната и популярната музика, медийна и записана музика, идентичност и музика, музикални традиции на етнокултурните общности и малцинствата, музика на Балканите, изкуствознание.

Ventsislav Dimov PhD (1999); DSc (2018) is a Professor at Sofia University ‘St. Kliment Ohridski’, Faculty of Journalism and Mass Communication (lecture courses ‘Media Music’, ‘Anthropology of Popular Music’, ‘Sound in Online Media’, etc.). Head of the research group ‘Ethnomusicology’ at the Institute of Art Studies, BAS. Author of over 200 scientific studies and articles, author of the monographs Ethnopopbum (The Ethnopopboom) (2001); Dobrudzha: pamet i pesen (Dobrudzha: memory and song) (2012); Muzikata za naroda na mediyniya front (Mekata vlast na narodnata i populyarna muzika v Sotsialisticheska Bulgariya) (Music for the people on the media front (The soft power of peoples and popular music in Socialist Bulgaria) (2019) and others; co-author with Lozanka Peycheva of the book The Zurna Tradition in Southwest Bulgaria (2002). Areas of research interests – social sciences and humanities, media studies, ethnomusicology, anthropology of traditional and popular music, media and recorded music, identity and music, musical traditions of ethnocultural communities and minorities, music in the Balkans, art studies.

Add Comment