Мария Нейкова. „Монолог или диалог? Противоречивият свят в обектива на глобалните телевизии”


Снежана Попова

Първоначално книгата „Монолог или диалог? Противоречивият свят в обектива на глобалните телевизии” респектира преди всичко с обема си, но навлизането в нея разкрива широк по мащаби анализ, който се разгръща при неизменно висока информационна плътност на текста. Това не много често срещано съчетание от качества по своеобразен начин отразява комплексността на атакуваната изследователска проблематика. Съвременният свят отдавна не може да бъде разбиран и обясняван чрез отделни теории и при следването на единични визии. В началото на 21 век обаче развитията на икономика, политика и технологии напълно зачертават възможността да съществуват явления и процеси, необхванати от силовите линии на глобализацията, новите световни доминации и мрежовата комуникация. Изследователската материя, несъмнено актуална и важна, е преди всичко и над всичко друго именно комплексна.

В отговор на това обстоятелство авторката ползва подходи, понятия и инструментариум на различни научни направления: история на международните отношения; теория на международните отношения; социално-икономически теории; медиазнание, теории за връзките с обществеността и за пропагандата; медийни и социални изследвания. Към това трябва да се добави още богатата и извънредно разнообразна библиография от над 350 източника, която демонстрира интерес включително към „национални“ и „регионални“ срезове на интерпретираните проблеми и по този начин рефлектира тяхната многоаспектност и – ще повторим още веднъж –комплексност.

Книгата е организирана в седем глави, увод, заключение, библиография и приложения – структура, адекватна на обема и характера на изложението. Присъства и „вътрешно“ структуриране: хармонично поделяне на текста в две части – теоретико-методологическа и емпирично- изследователска (контентаналитично изследване), които са уместно „сплавени“ чрез увода и заключението. Наред с понятията, необходимите уговорки и изследователските ограничения, уводът очертава също така рамката на „изследването в движение“, каквото фактически рецензираният труд представлява. (В допълнение тук ще кажа, че почти всички анализирани в разработката проблеми и процеси са прецизирани до детайли с най-нови публикации по темата.) Заключението повторно вписва резултатите от емпиричното изследване в теоретичната рамка.

Първите пет глави оформят теоретичния фундамент на изследването на избраните телевизии, за което ще стане дума след малко. Присъства преглед на трудовете по проблема, със специален акцент върху текстове на Халин, Манчини и Галтунг. Предложено е разбиране за диалога през глобалните телевизии като за взаимодействие между култури, религии и позиции в дебата за универсалността на човешките права. Търсят се разграничения на медийни подходи; изработва се дефиниция за „глобална телевизия“; размишлява се над сведения за аудиторията на глобалните телевизии, както и над битуващи представи, че те обслужват преди всичко доминиращи малцинства.

Шестата и седмата глава докладват резултатите от контентаналитичното изследване на новини от 11 глобални 24-часови телевизии, осъществено през 2012-2013 в рамките на научна програма № 4 „Национални, европейски и цивилизационни измерения на диалога култура 3 – език – медии” на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер”.

Изследването е фактически уникално с избора на медии (наред с основни канали като CNN International, BBC World News, Euronews, France 24 и Al Jazeera English, са включени руската Russia Today, китайската CCTV News, латиноамериканската TeleSur, базирана във Венецуела, азиатската Press TV, базирана в Иран, и две африкански телевизии – A24 Media и Africa Independent, базирани съответно в Кения и Нигерия), при който са комбинирани признаците покритие на широка аудитория и заявка за участие в информационен обмен в континентална перспектива чрез емисии на английски. Приложена е регистрационната карта, чрез която са генерирани данните, породили множество конкретни и по-общи интерпретации.

Резултатите позволяват обобщения за стиловете на изучените телевизии според идентични и систематизирани критерии. Ценни са разсъжденията за наличието на трайни черти в медийното поведение при уникалност на събитията в изучените периоди. Съпоставките между телевизиите са базирани изцяло върху изработените критерии и фактически отхвърлят инерциите в мисленето за определени глобални медии. Анализи на конкретни казуси задълбочават определени изводи от контент анализа. Хоризонт на направените интерпретации са измеренията на международната комуникация към момента на изследването – база за възможни съпоставки при бъдещи изследвания. В редовете по-горе се съдържат всички основания да изтъкна ценността на книгата и необходимостта тя да бъде отпечатана:

Става дума за уникално изследване, в което – върху материята на (все още) най-консумираната медийна продукция, телевизионните новини – се произвежда среща на държавни и медийни политики, континентални, 4 културни и религиозни различия, визии за международната комуникация, глобалните медии, световните противопоставяния и неравенствата. Огромната фактология и оригиналните интерпретации в книгата са ценни за изследователи от ред научни области.

Проф. д-р Мария Нейкова преподава няколко дисциплини в бакалавърската и магистърската степен на Факултета по журналистика и масова комуникация и Философския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“. Книгата става ценно пособие в обучението на стотици студенти и в тяхната изследователска дейност. Книгата е подходяща също така и за всеки човек, който се интересува от настоящето и бъдещето на нашия свят. В нея е концентрирано огромно знание, което обезсилва конспиративните теории и поощрява разума над страховете.