Български места на памет, възпоменателни чествания в Република Северна Македония и техните медийни отражения

Лозанка Пейчева

BULGARIAN PLACES OF MEMORY, MEMORIAL CELEBRATIONS IN THE REPUBLIC OF NORTH MACEDONIA AND THEIR MEDIA REFLECTIONS

Lozanka Peycheva

Медиалог, брой 10/2021

Резюме: Фокус на изследването са възпоменателни практики около фигурата на Мара Бунева и нейната паметна плоча в центъра на Скопие, която може да се интерпретира като българско място на памет. В проучването са следвани само онлайн отражения на практиките, без наблюдения върху съответстващите им офлайн събития. Изследвани са: онлайн варианти на електронни медии и агенции (сайтове на телевизии, радиа, информационни агенции); информационни сайтове и социални „ние-медии“ (сайтове за видеообмен,блогове, социални мрежи и др.). Проучените материали разкриват грижите на едни общности и групи за утвърждаване на паметната плоча като специално българско място на памет в Северна Македония и усилията на други групи, стремящи се към окончателна амнезия и крайна делегитимация на преживяното минало, свързано с Мара Бунева.

Ключови думи: български места на памет, възпоменателни чествания, медийни отражения, Северна Македония, Мара Бунева

Abstract: The research focuses on commemorative practices around the figure of Mara Buneva and her memorial plaque in the center of Skopje,which can be interpreted as a Bulgarian place of memory. The study tracked onlyonline reporting of the practices, without observing the corresponding offlineevents. Online versions of electronic media and agencies (TV, radio, newsagency websites); online media (information websites) and social ‘we-media’(video sharing websites, blogs, social networks, etc.) were researched. Thestudied materials reveal the care of some communities to establish the memorialplaque as a special Bulgarian place of memory in Northern Macedonia and theefforts of other groups seeking complete amnesia and ultimate delegitimizationof the past related to Mara Buneva.

Keywords: Bulgarian places of memory, commemorative celebrations, media reflections, Northern Macedonia, Mara Buneva

Използвана литература

Б.А. (2008).Любими македонски песни. Песнопойка 2. [B.A. (2008). Lyubimi makedonski pesni. Pesnopoyka 2]

БИЛЯРСКИ, Цочо (2010). Подвигът на Мара Бунева.  София: Анико. [Bilyarski, Tsotcho (2010). Podvigat na Mara Buneva. Sofia: Aniko]

ГОРЯНСКИ, Петър (1942). Една година Скопски народен театър 1941-1942. Първи сезон. Юбилеен сборник. Скопие: Българско дело. [Goryanski, Petar (1942). Edna godina Skopski naroden teater 1941-1942. Parvi sezon. Yubileen sbornik. Skopie: Balgarsko delo]

ДЕЧЕВ, Стефан (2019). Скритата история. София: Издателство „Парадокс“. [Detchev, Stefan (2019). Skritata istoriya. Sofia: Paradox Press]

ЗАХАРИЕВА, Мария (2007). Българите в Македония. Българи (списание за българите в Чехия), 2007, № 2, с. 24-25. [Zaharieva, Maria (2007). Balgarite v Macedonia. Balgari (spisanie za balgarite v Chehia), 2007]

КОНСТАН Т. (1932). За свободата (пиеса). Неврокоп: „Бъдеще“. [Konstant T. (1932). Za svobodata (piesa). Nevrokop: ‘Badeste’]

ЛОУЕНТАЛ, Дейвид (2002). Миналото е чужда страна. София: Критика и хуманизъм. [Louental, David (2002). Minaloto e chuzhda strana. Sofia: Kritika i humanizam]

МИХАЙЛОВ, Иван (1967). Спомени. Том III. Освободителна борба 1924 – 1934. Louvain (Belgium): A. Rosseels Printing Co. [Mihailov, Ivan (1967). Spomeni. Tom III. Osvoboditelnata borba 1924-1934. Louvain: A. Rosseels Printing Co]

НИКОЛОВА, Вера (1936). Спомени от Македония. Македонска трибуна / The Macedonian tribune (орган на македонските политически организации в САЩ и Канада), год. Х, № 472, 5 март 1936. [Nikolova, Vera (1936). Spomeni ot Macedonia.  The Macedonian tribune (organ na makedonskite politicheski organizatsii v USA i Kanada]

НОРА, Пиер (2004). Места на памет. От републиката до нацията. т. 1. София: Дом на науките за човека и обществото. [Nora, Pier (2004). Mesta na pamet. Ot republicata do natsiata. t. 1. Sofia: Dom na naukite za choveka i obstestvoto.]

ПАВЛОВ, Пламен, Людмил СПАСОВ (2021). Македония – историческата истина. София: ИК Световна библиотека. [Pavlov, Plamen, Lyudmil Spasov (2021). Macedonia – istoricheskata istina. Sofia: IK Svetovna biblioteka]

ПЕЙЧЕВА, Лозанка (2019). „Народният дух“ в авторските песни от България. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Pejtscheva, Lozanka (2019). ‘Narodniyat duh’ v avtorskite pesni ot Bulgaria. Sofia: ‘St. Kl. Ohridski’ University Press]

ПОПОВА, Снежана (2017). Медиен разказ. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Popova, Snezhana (2017). Medien razkaz. Sofia: ‘St. Kl. Ohridski’ University Press]

СПАСОВ, Орлин (2011). Мобилизиране сега: партии, граждански движения, нови медии. Спасов, Орлин, Ивайло ДИЧЕВ (съст.) (2011) Нови медии – нови мобилизации. София: Институт Отворено общество, с. 284-327. [Spassov, Orlin (2017). Mobilizirane sega: partii, grazhdanski dvizheniya, novi medii. Spassov, Orlin, Ivaylo Ditschev (ed.) (2011). Novi medii – novi mobilizatsii). Sofia: Institut Otvoreno obstestvo, pp. 284-327]

ТРАJАНОВСКИ, Наум (2015). Комеморациjата на Мара Бунева во Скопjе, „верзиjа 2015“: дискурс анализа на македонските и бугарските медиуми. Политичка мисла, 13, № 9, с. 55-66. [Trajanovski, Naum (2015). Komemoratsiyata na Mara Buneva vo Skopie, ‘versiya 2015’: diskurs analiza na makedonskite i bugarskite mediumi. Politichka misla, 13, № 9, pp. 55-66 ]

ТРЕНЕСКИ, Владо и кол. (Деян Танчовски, Ерлин Аго, Иван Николов, Илия Стояновски, Методий Иванов, Румен Сребранов, Спас Ташев) (2021). Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македовия. София: Издателство „Орбел“. [Treneski, Vlado i kol. (Deyan Tanchovski, Erlin Ago, Ivan Nikolov, Iliya Stoyanovski, Metodii Ivanov, Rumen Srebranov, Spas Tashev) (2021). Byala kniga za ezikoviya spor mezhdu Bulgaria i Republika Severtna Macedonia. Sofia: Izdatelstvo ‘Orbel’]

ЦЪРНУШАНОВ, Коста (1995). Ролята на българката в Македонското освободително движение. Македонски преглед, №3, с. 115-148. [Tsarnushanov, Kosta (1995). Rolyata na balgarkata v Makedonskoto osvoboditelno dvizhenie. Makedonski pregled, №3, pp. 115-148.]

Интернет източници

АЛЕКСАНДРОВ, Даниел (2016). Памет и почит за Мара Бунева. Век 21 [online]. 13.01.2016. https://vek21press.com/index.php/2016/01/13/mara-buneva/  [Aleksandrov, Daniel (2016). Pamet i pochit za Mara Buneva]. Vek 21, 13.01.2016]

БАНКЕР (2003).Красивата лудост на един романтик. Банкер [online]. 29.11.2003. https://www.banker.bg/sudbi/read/krasivata-ludost-na-edin-romantik. [Banker (2003). Krasivata ludost na edin romantik.].

ВАСИЛЕВА, Надежда (2020). ВМРО отбеляза92 години от смъртта на българската революционерка Мара Бунева . БНТ 1 новини.12.01.2020. https://bntnews.bg/bg/a/vmro-otbelyaza-92-godini-ot-smrtta-na-mara-buneva [Vassileva,Nadezhda (2020). VMRO otbelyazwa 92 godini ot smartta na balgarskatarevolyutsionerka Mara Buneva. BNT 1].

ВЕДЕВ, Крум (2014). „Песен за Мара Бунева“ (От книгата „Допяти песни”). Трета възраст. [online]. 23.07.2014. https://www.tretavazrast.com/. [Vedev, Krum (2014). ‘Pesen za Mara Buneva’ (Ot knigata ‘Dopyati pesni’ . Treta vazrast (online)].

ВЕЧЕРНОТО ШОУ (2021). Вечерното шоу на Слави Трифонов, 06.01.2021. Седем-Осми ТВ [online]. https://www.youtube.com/watch?v=3D5nFybS880. [Vetschernoto show (2021). Vetschernoto show na Slavi Trifoov, 06.01.2921). Sedem-Osmi TV].

ВЪЗРАЖДАНЕ (2019). Възраждане почете саможертвата на българската героиня Мара Бунева. Възраждане [online]. 14.01.2019. https://vazrazhdane.bg/novini/137-vazrajdane-pochete-samojertvata-na-balgarskata-geroinia-mara-buneva. [Vazrazhdane (2019). Vazrazhdane pochete samozhertvata na balgarskata geroinya Mara Buneva].

СЛОБОДЕН ПЕЧAТ.МК (2021). ГДУ jа чествуваше Мара Бунева. Слободен печат.МК. [online]. 13.01.2021. https://www.slobodenpecat.mk/gdu-ja-chestvuvashe-mara-buneva/. [Sloboden pechat.MK (2021. Gdu ja chestvuvashe Mara Buneva. Sloboden pechat.MK].

ГРИГОРОВ, Никола (2010). Подвигът на Мара Бунева. Сите българи заедно [online]. https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=83:2010-04-24-14-37-12&catid=34:2010-04-24-13-08-01&Itemid=55. [Grigorov, Nikola (2010). Podvigat na Mara Bineva. Site balgari zaedno].

КИТАНОВА, Деница (2019). Елисавета Шапкарева: Редно е да приемаме революционерката Мара Бунева не като терористка, а като героиня. Информационна агенция „Фокус“ [online]. 13.01.2019. http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=48665. [Kitanova, Denitsa (2019). Elisaveta Shapkareva: Redno e da priemame revolyutsionerkata Mara Bueva ne kato teroristka, a kato geroinya. Informatsionna agentsia ‘Focus’]

MетаМК. (2020). Българите в Скопие хванаха в лъжа „Телеграф“, че паметната плоча на Мара Бунева е строшена. Мета.МК Новинска агенциjа [online]. 15.01.2020. https://meta.mk/en/blgarite-v-skopie-hvanaha-v-lzha-telegraf-che-pametnata-plocha-na-mara-buneva-e-stroshena/. [Balgarite v Skopie (2020). Balgarite v Skopie hvanaha v lazha ‘Telegraph’, che pametnata plocha na Mara Buneva e stroshena. Meta. MK Novinska agentsiya]

МУЗИКАУТОР (2021). Списък с произведения, които нямат идентифициран автор, но са подадени към МУЗИКАУТОР в програмните отчети на медиите, актуален към 01.02.2021 г. [online]. http://www.musicautor.org/images/dokumenti/repertoar/Neidentificiran_repertoar_filmi_koncerti.pdf. [Musicauthor (2021). Spisak s proizvedeniya, koito nyamt identifitsciran avtor, no sa podadeni kam Musicauthor v programnite otcheti na mediite].

‘СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ’ (2014). Песен за Мара БуневаYouTube канал „Свобода или смърт“. 31.05.2014. https://www.youtube.com/watch?v=ZCJCq6fGtIs>. [‘Svoboda ili smart’ (2014). Pesen za Mara Buneva. Youtube kanal ‘Svoboda ili smart’].

ПОПОВ, Симеон (2019). 14 януари: Мара Бунева. Консерватор [online]. 14.01.2019. https://conservative.bg/14-1/. [ Popov, Simeon (2019). 14 yanuari: Mara Buneva. Konservator].

ТВ ПРЕДАВАНЕ (2010). ТВ предаване „Сите българи заедно”. Сите българи заедно [online]. https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=25&Itemid=28. [TV predavane (2010). TV predavane ‘Site balgari zaedno’.].

ФЕЙСБУК ГРУПА „Мара Бунева“ (2021). https://www.facebook.com/marabuneva/. [Facebook group ‘Mara Buneva’, 2021].

ФОРУМ. ЦВЕТАНОСКИ, Виктор (2007). „Утрински вестник“ пишува за контроверзната Мара Бунева. Форум Kajgana.com. 24.02.2007: https://forum.kajgana.com/ [Forum. Tsvetanovski, Viktor (2007). ‘Utrinski vestnik’ pishuva za kontroveznata Mara Buneva. Forum Kajgana.com].

365.cоm.mк(2021). ВМРО-НАРОДНА: Да се подигне споменик на Велимир Прелик – големиот хуманист и заштитник на македонците коj бил убиен од Мара Бунева“. 365.cоm.mк [online]. 03.01.2021. https://365.com.mk/330894/vmro-narodna-da-se-podigne-spomenik-na-velimir-prelik-golemiot-humanist-zashtitnik-na-makedontsite-koj-bil-ubien-od-mara-buneva. [ 365.cоm.mк (2021). VMRO-Narodna: Da se podigne spomenik na Velimir Prelik – golemiot humanitarist i zastitnik na makedontsite koj bil ubien od Mara Buneva]

EuroChicago.com (2019). В Скопие бе отдаденапочит на героинята Мара Бунева.ЕuroChicago.com. [online].15.01.2019. https://www.eurochicago.com/2019/01/buneva/ [EuroChicago.com (2019). V Skopie be otdadena pochit na geroinyata Mara Buneva]

Проф. д.изк. Лозанка Пейчева, д-р/PhD (1991); д.изк./DSc (2007) работи в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, Българска академия на науките (ИЕФЕМ-БАН). Преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив (лекционни курсове „Музикален фолклор”; „Българска етнография” и др.). Автор на над 250 научни студии и статии, учебници и учебни помагала и монографиите: Автор на книгите: „Душата плаче – песен излиза (Ромските музиканти в България и тяхната музика) (1999); „Между селото и вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена“ (2008); „Народният дух“ в авторските песни от България“ (2019); съавтор с Венцислав Димов на монографиите „Зурнаджийската традиция в Югозападна България” (2002); „С хоро и песен, с перо и слово: 120 години от рождението на Райна Кацарова (1901-1984)“, по идея на Гео Кукудов (2021), и с Людмила Велчева на книгата „Неравноделността – система за изучаване“ (2005). Сфери на научни интереси: хуманитарни науки. Изследователски области на изследвания: етномузикология; антропология на музикатата; културно наследство; идентичност; етничност; модернизация и глобализация на фолклорна музика; музикални традиции на етнокултурни общности; психологическа антропология и др. Председател на Борда на Националния комитет на ICTM (Международен съвет за традиционна музика към ЮНЕСКО) – България (ICTM National Committee of Bulgaria).

Lozanka Peycheva, PhD (1991); DSc (2007) is a Professor at the Institute of Ethnology and Folklore Studies with the Ethnographic Museum, at the Bulgarian Academy of Sciences (IEFEM-BAS). Lecturer at the Academy of Music, Dance and Fine Arts ‘Prof. Asen Diamandiev’ – Plovdiv (lecture courses ‘Musical Folklore’; ‘Bulgarian Ethnography’, etc.). Author of over 250 scientific studies and articles, textbooks and monographs: Dushata plache – pesen izliza (Romskite muzikanti v Bulgariya i tyahnata muzika) (‘The soul cries – a song comes out’ (Roma musicians in Bulgaria and their music) (1999); Mezhdu Seloto i Vselenata: starata folklorna muzika ot Bulgariya v novite vremena (‘Between the Village and the Universe: the old folk music from Bulgaria in the new times’) (2008); ‘Narodniyat duh’ v avtorskite pesni ot Bulgariya (‘The folk spirit’ in the author’s songs from Bulgaria) (2019); co-author with Ventsislav Dimov of the monographs The Zurna Tradition in Southwest Bulgaria (2002); S horo I pesen, s pero I slovo: 120 godini ot rogdenieto na Raina Katsarova (1901-1984), po idea na Geo Kukudov (‘With horo dance and song, with a pen and word: 120 anniversary of the birth Rayna Katsarova (1901-1984)’) (2021) and with Lyudmila Velcheva of the book Neravnodelnostta – sistema za izuchavane (‘System for the study of uneven metrums and rhythms’) (2005). Areas of research interests – humanities; ethnomusicology; anthropology of music; Cultural Heritage; identity; ethnicity; modernization and globalization of folk music; musical traditions of ethnocultural groups; psychological anthropology, etc. Chairman of the Board of the ICTM National Committee of Bulgaria (ICTM – International Council for Traditional Music at UNESCO).

Add Comment