Отворете текста в pdf
(Тенденции в хода на кандидат-президентската кампания през 2016 г.)
Теодор Спасов
Въведение в темата
Темата за бежанците в медиите е изследвана през последните 15 години от Снежана Попова, Георги Лозанов, Мария Нейкова, Весела Табакова, Майя Грекова, Марина Ляхова и други учени. Техните изследвания касаят тенденциите при медийното отразяване на темите, свързани с бежанците през последните десетилетия. Считам, че откакто през септември 2013 г. темата „бежанци“ започна да присъства почти ежедневно в медийния дневен ред, медиите не съумяха трайно да изяснят пред обществото действителните проблеми, пред които са изправени търсещите убежище хора, нито пък причините, поради които им се налага да напуснат своите страни на произход. За сметка на това посланията на дезинформацията, всяващи страх и враждебност спрямо изпадналите в немилост хора, бяха по-забележими и по-лесно усвоими за медийната аудиторията, отколкото фактическата действителност.
Присъствието на език на омраза в медиите е несъвместимо с журналистическата мисия. Но точно враждебната реч по адрес на бежанците измести разумното и експертното говорене в медиите. Медиите през последните години дават трибуна на използващи популизма за политическа употреба личности. Всявайки абстрактни страхове у обществото, те говорят лесно смилаемо и почти винаги некомпетентно; коментират в общ контекст бежанците и терористите; не правят ясни разграничения между понятията „бежанец“ и „имигрант“; демонизират хора, които търсят спасение за живота си другаде. Както пише Орлин Спасов – в някои по-специфични случаи, макар текстовете на законите и на етичните кодекси да са еднозначни, санкционирането за езика на омразата в медиите е трудно, защото източникът му не са самите медии, а политици, които при това често са защитени от имунитет (Спасов, 2016). Журналистите в студията и редакциите почти никога не коментират, не коригират и дори не се опитват да опровергаят тези спекулации и откровени лъжи с истини и факти, когато политици и коментатори използват враждебна реч. Нещо повече – самите журналисти също нерядко използват точно тези „експерти“ като източници на информация, което говори за липса на отговорност, незачитане на етичните принципи и често създава впечатление за недобра и твърде повърхностна подготовка по темата.
В българските медии е налично тенденциозно и хронично диаболизиране и дехуманизиране на образа на търсещия убежище и на бежанеца. Системно на аудиторията се втълпява чувство на заплаха от чужденеца, от другия, от непознатия. А това се осъществява чрез използването на езика на омразата и чрез спекулации, като за целта често се употребяват човешките предразсъдъци и стереотипи. Резултатът от това системно диаболизиране е, че в началото на 2016 г. 60% от българите считат бежанците за заплаха за националната сигурност (Сова Харис 2016). Наблюдава се и тенденция образът на традиционния слаб враг в българското общество – ромът, който отнася гнева от всички несгоди в обществото вместо реалните виновници в лицето на институции и корпорации – да се допълва и от този на бежанеца. Предразсъдъците и стереотипите към представители на другата култура, както и ускореното асоцииране на религията ислям с тероризма, вероятно също имат своя принос към страховете у обществото. Тъкмо тези страхове бяха употребявани и за целите на кандидат-президентските кампании на различни кандидати в седмиците непосредствено преди изборите в началото на ноември 2016 г.
Мотиви за изследванетo
Основната хипотеза на настоящото изследване е, че официалните кампании на кандидатите за президент през 2016 г. бяха силно съсредоточени върху темата „бежанци“. Асоциирането на бежанците с абстрактна опасност представя тях и търсещите убежище като главен риск на националната сигурност, което хипотетично е стратегия за привличане на повече гласове към националистическия вот и най-вече възможност недоволството от наистина важните обществени проблеми – а тъкмо тези в здравеопазването, образованието, социалната система, безработицата извън големите градове и в други области – да останат на по-заден план или напълно да не подлежат на предизборно обсъждане.
По данни на Държавната агенция за бежанците към МС (ДАБ, 2016), потърсилите особена закрила в периода януари-септември 2016 г. са 14 280 души. Бежански статут е предоставен на 490 от тях. Хуманитарен статут е предoставен на 362 души, а отказ за особена закрила са получили 829 души. За сравнение, броят на потърсилите убежище през цялата 2015 г. е 20 391 души. Тоест през 2016 г. определено не е налично покачване в броя на хората, които търсят убежище в България, за да бъдат представяни те като заплаха в кандидат-президентския дебат. Нещо повече – дори се забелязва спад в техния брой.
Дали демонизиращото и дехуманизиращото набялгане върху темата „бежанци“ в кандидат-президентските кампании през 2016 г. е тенденция, може да се установи чрез наблюдение на позициите на кандидат-президентите и на представители на политически кръгове, които ги подкрепят, в медийното пространство и в рамките на официалната предизборна кампания.
Обекти на изследването
Обекти на настоящото медийно изследване са тези кандидат-президентски двойки, подкрепени от политическите партии с най-висок резултат на последните парламентарни избори (ЦИК, 2014), проведени през есента на 2014-а година, както и представители на официално подкрепящи ги за изборите политически кръгове. Това са:
Цецка Цачева и Пламен Манушев (издигнати и подкрепени от ПП „ГЕРБ“, получила 32,67% от гласовете на парламентарните избори през 2014 г.);
Румен Радев и Илияна Йотова (издигнати от инициативен комитет и подкрепени от БСП, получила 15,4% на изборите през 2014 г.);
Пламен Орешарски и Данаил Папазов (издигнати от ИК и подкрепен от „Движението за права и свободи“, получило 14,84% от гласовете)
Красимир Каракачанов и Явор Нотев (издигнати от „Обединени патриоти“ – НФСБ, „Атака“ и ВМРО, които общо получават 11,8% от вота на парламентарните избори през 2014 г.);
Трайчо Трайков и Съби Събев (издигнати и подкрепени от „Реформаторския блок“, привлякъл 8,89% от гласовете на последните парламентарни избори през 2014 г.);
Ивайло Калфин и Любомир Халачев (издигнати от ИК, представляван от президента Георги Първанов, и подкрепени от коалицията „Алтернатива за българско възраждане“, получила 4,15% от вота на последните избори за Народно събрание).
Методи
Изследването се провежда под форма на наблюдение, за да може в политическото говорене в медиите да се откроят конкретни тенденции от страна на политиците и кандидатите за поста на държавен глава. Под „комуникативна единица“ се разбира публикация в интернет сайт, печатна медия, радио или телевизионна програма, в която се дава трибуна на кандидат-президент или на подкрепящ го политик по време на кандидат-президентската кампания, започваща на 7 октомри 2016 г. и приклюваща на 4 ноември 2016 г., или пък в която се цитират думи на кандидат-президенти или на подкрепящи кандидатурите им политици. За всеки от кандидатите за президент са изследвани най-малко 5 комуникативни единици, в които се засяга темата „бежанци“, като принципът на избор е базиран върху търсене на изказвания по темата „бежанци“ в голям масив от публични изяви на кандидатите и подкрепящи кандидатурата им други политици.
Общият брой на използваните в изследването комуникативни единици е 60. Следният е броят материали, от които е изваден съответният брой комуникативни единици за всеки от кандидатите за президент: Цецка Цачева (6 от 11 к. ед.); Румен Радев (5 от 9 к. ед.); Пламен Орешарски (5 от 11 к. ед.); Красимир Каракачанов (6 от 7 к. ед.); Трайчо Трайков (5 от 9 к. ед.); Ивайло Калфин (5 от 13 к. ед.)
Изводи
Цецка Цачева и Пламен Манушев (издигнати и подкрепени от ПП „ГЕРБ“)
В изследването на употребата в медиите на темата „търсещи убежище“ в кандидат-президентската кампания на Цецка Цачева бяха включени 6 комуникативни единици – една, в която обект е кметът на София; две, в които Цачева защитава своята кандидатура сама; една, в която са представени позиции на външния министър Бъчварова, която не е член на ГЕРБ, но е министър във воденото от представители на тази партия правителство; една, в която съвместно участват Борисов и Цачева, и една, в която Борисов участва сам.
1. В политическата кампания на ПП „ГЕРБ“ ясно се откроява тенденция на представяне на евентуалната мигрантска вълна от Турция като заплаха. Примери: Бъчварова: Подготовка на условия, ако се случи третата степен – масово нахлуване на бежанци, да имаме готовност; Борисов: Искате, да станат 100 000 в България ли? Вие, като правите репортажи от „Овча купел“ или от Харманли, приятно ли ви е?; Борисов: Единственото, което е безапелационно и ние го правим непрекъснато, е да защитим страната от набезите на стотиците хиляди мигранти, които не бягат от войната, а са икономически имигранти; Борисов: Аз не искам да обременявам и хората, които ни гледат, със страховете си. Цялото ни внимание е насочено към тези процеси, които се движат в НАТО-вска Турция.
2. Оградата по границата с Турция, която бе построена по време на ръководеното от представители на ГЕРБ правителство, се представя като акцент за сигурността. Примери: Цачева: Преградното съоръжение, което България изгражда, е един от елементите за защита на границата ни (…) България надеждно охранява своята граница; Борисов: Малко по-твърди сме, малко по-сурови на границата, но засега е успешно (…) Завършваме оградата, последните няколко километра – я има 5-6, я не.
3. Забелязва се тенденция на пренебрегване на проблемите на търсещите убежище хора. Пример: Борисов: Единственото, което е безапелационно и ние го правим непрекъснато, е да защитим страната от набезите на стотиците хиляди мигранти, които не бягат от войната, а са икономически имигранти [в конкретния пример се твърди, че те „не бягат от война“, а са „икономически имигранти“]
4. Макар и да не е тенденция, в камапнията на ГЕРБ се откроява посланието, че търсещите убежище не бягат от война, а са икономически имигранти.
5. Тенденция на изразяване на пренебрежение към човешките права на търсещите убежище хора в името на националната сигурност или на спокойствието на гражданите се откроява ясно в предизборната кампания на ГЕРБ, като ключовите моменти са признанието на Борисов в телевизионно интервю, че страната връща обратно търсещи убежище без съдебно решение и следното изказване на Цачева: Преди всичко е националният интерес пред защитата на отделни права. Още примери: Борисов: Успяваме в най-тежките времена за границата всеки ден по 100-200 души да върнем в Турция, без споразумение, без нищо [според Закона, държавата трябва да уважи правото на търсещите убежище да подадат молба за бежански статут, щом са задържани на българска територия]; Борисов: Предотвратени. Така ги водим. Всичко, което е скрито в камиони, кораби, линейки – веднага го връщаме там. Малко по-твърди сме, малко по-сурови на границата, но засега е успешно. Имаме под 5 000 в момента. Гърция има 70 000. Това, което съм дал като указание, колкото може да се връщат – да се връщат обратно [Законът не позволява връщането на търсещи убежище хора, преди те да са имали възможността да подадат молба за особена закрила в ДАБ].
Румен Радев и Илияна Йотова (издигнати и подкрепени от БСП
Радев спечели първия тур на президентските избори на 6 ноември 2016 г. с около 25% от вота и балотажа с Цачева на 13 ноември 2016 г. с около 60%. В кампанията на Радев се забелязва тенденция на употребата на страха у обществото от търсещите убежище и бежанците.
В изследването на употребата в медиите на темата „търсещи убежище“ в кандидат-президентската кампания на генерал Румен Радев бяха включени 5 комуникативни единици: една, в която се представят позиции и на подкрепящата кандидатурата му и лидер на БСП – г-жа Корнелия Нинова, и на г-н Радев; една, в която се представят позиции на кандидата за вицепрезидент заедно с Радев – Илияна Йотова; една, в която обект е лидерът на БСП Корнелия Нинова и две, в които обект е само г-н Радев, но в една от тях той е в дебат със своя основен опонент – Цецка Цачева.
1. Трафикът на хора (или каналджийството) се представя като проблем в 2 от 5-те изследвани комуникативни единици, което само по себе си не би следвало да се тълкува като зловредно за възприятията у обществото спрямо търсещите убежище и бежанците. Обаче и в двете комуникативни единици липсва изключително важното уточнение, че на практика няма друг начин, по който търсещите убежище да влязат в България, за да могат да подадат молба за бежански статут – освен да се възползват от услугите на трафикантите (каналджийте). Пример: Радев: Трябва да укрепим границата и да не допускаме нахлуването на нелегални имигранти; Нашата граница е пропусклива. Ако попитате нелегален мигрант от Лъвов мост, ще ви каже, че няма проблем да пресече нашата граница.
2. В поне 2 от общо 5-те комуникативни единици се забелязва тенденция на внушаване на чувство на страх от конспиративна теория за заселване на много търсещи убежище на територията на страната. Примери: Заглавие в медия: Нинова: Внасяме жалба срещу трайното заселване на бежанци у нас; Цитат от медийна публикация: Той [Радев] бе категоричен, че европейският път на управляващите ще замества заминалите ни деца с бежанци. „Не подкрепям подобна политика“, категоричен бе ген. Румен Радев. Заглавие в медия: Илияна Йотова, кандидат за вицепрезидент: Опасността България да се превърне в огромен бежански лагер е реална. Цитат от медийна публикация: По думите й [на Йотова] в най-южните части на област Бургас се предвижда трайно заселване с нелегални мигранти; Йотова: Постановление 208. Един документ, който беше взет тайно, без да се представи пред българските граждани в началото на месец август, когато Народното събрание не работи, за да може да бъде скрито от всички нас.
3. Налична е също така критика към политиката на „отворени врати“ на германския канцлер Ангела Меркел, въпреки че нито към Германия, нито към някоя друга страна от Европейския съюз не е създаден легален път за търсещи убежище и на практика тази полтика на „отворени врати“ е по-скоро фасадна, отколкото реална. Пример: Йотова: Меркел направи една огромна грешка с т.нар. политика на отворените врати, днес същата тази Европа много плътно ги тръшна обратно и остави страни като България, като Гърция сами да се оправят тук, в тази част на Европейския съюз.
4. Ясно се откроява тенденция на пренебрегване на проблемите и предпоставките, принуждаващи търсещите убежище да напуснат страните си на произход чрез определянето им като „нелегални имигранти“, налично в 3 от 5-те комуникативни единици. Пример: Радев: Трябва да укрепим границата и да не допускаме нахлуването на нелегални имигранти;
5. В една от комуникативните единици Радев поставя акцент и върху идеята за подписване на споразумения за връщане на търсещите убежище в страните им на прозиход, макар и това на практика да означава и застрашаване на техните свобода и живот. Пример: Радев: На дипломатическо ниво България трябва да поиска ревизия на Дъблинското споразумение, както и да сключи договори със страните, от които идват бегълците, за връщането им [предложение, което може да обрече много хора на затворничество, репресии и дори смърт в страните им на произход].
6. Особено осезаема е тенденцията на противопоставяне по линията българи-търсещи убежище. В контекста на противопоставянето като ключово може да се открои следното послание на Нинова: Дотам ли стигнахме – българите да се борят за равни права с бежанците? Още примери: Цитат от медия, интерпретиращ думи на Йотова: Според нея още по-скандални са текстовете, в които се описва, че на нелегалните мигранти трябва да им се дават безплатни подслон, здравеопазване, обучение за децата им и социални помощи. „Всичко това лежи на нашата система, защото тези хора няма как да са плащали осигуровки, за да може да има възвращаемост. Всичко това е от нашите собствени фондове“ [не се уточнява за кои точно „наши фондове“ става въпрос]. Нинова: Вместо държавата да дава безплатно жилище на бежански семейства, внасяме законопроект да се осигуряват такива на млади българи, които не могат да си закупят дом.
Пламен Орешарски и Данаил Папазов (издигнати от ИК и подкрепени от ДПС)
В изследването на отношението към търсещите убежище в кампанията за президент на Пламен Орешарски се наблюдават обстойно пет комуникативни единици, като в три от тях обектът е самият кандидат, а в две са български народен представител и европейски депутат от ДПС.
1. В кампанията на Орешарски се забелязва ясно тенденцията на негативно отношение спрямо търсещите убежище и бежанците от негова страна, както и тенденция на поддържане на идеята за тяхното ограничаване. Примери: Орешарски: Не подкрепям разпределения на бежанци, а програми за ограничаване на бежанци (…) Господин Калфин каза, че трябва да се връщат несирийците. Първият самолет излетя за Багдад през 2014-а година, по време на моя мандат. Колко самолета още излетяха след този първи опит? Ще ви отговоря – нито един (…) 120 иракски граждани бяха върнати в Багдад, а вие говорите за някакъв „лош опит“. Ами отглеждайте си ги тук тогава.
2. Макар и да не е тенденция, внушава се наличието на „конфронтация между цивилизациите“ в една от комуникативните единици. Пример: Орешарски: Днес сме в конфронтация между цивилизациите…
Красимир Каракачанов и Явор Нотев (издигнати от „Обединени патриоти“ – НФСБ, „Атака“ и ВМРО)
За целите на изследването на официалната предизборна кампания на кандидат-президентската двойка Красимир Каракачанов и Явор Нотев са анализирани общо 6 комуникативни единици: 3, в които обект на изследване е самият кандидат на „Обединените патроти“ Красимир Каракачанов; 1, в която обект на изследване са Красимир Каракачанов и Волен Сидеров – лидер на „Атака“, част от „Обединените патриоти“; 1, в която обект на изследване е позицията на коалицията „Обединени патриоти“ и 1, в която обектът е Ангел Джамбазки – националист, член на ВМРО и европейски депутат.
1. В кампанията на Каракачанов и Нотев се забелязва тенденция усилията на „Обединени патриоти“ в парламента да се представят като предпоставка за наличието на строеж на ограда по границата с Турция с цел възпиране на потока от търсещи убежище. Примери: Каракачанов: Когато преди 2 години ние заговорихме за това, че България трябва да изгради границата между България и Турция… Джамбазки: Натискът да се строи границата – по наше предложение, по наше настояване; Каракачанов: Благодарение на „Обединените патриоти“, на „Патриотичния фронт“, оградата е изградена.
2. Поддържа се тезата за връщането на търсещите убежище в страните им на произход. Примери: Каракачанов: Нашата теза е ясна и категорична. Тези хора не могат и не трябва да бъдат допускани. Един път влезли в България – в общежитие от закрит тип и екстрадация на всички тези, които нямат основание; Джамбазки: …закриване на центровете за нелегални имигранти, връщане на всички хора откъдето са дошли, изнасяне на тези центрове от Овча купел, от Харманли, от всички населени места, където притесняват и застрашават хората. Изнасяне на граничната бразда и там „довиждане“, кой откъдето е дошъл.
3. „Нашествието” на имигранти, нелегални имигранти и исляма присъства тенденциозно в говоренето в предизборната кампания на Каракачанов в три от шестте комуникативни единици. Примери: Каракачанов: За всички е публична тайна, че Европа не може да формулира ясна, категорична политика по темата с имигрантското нашествие; Джамбазки: Една от темите, които се налагат сами, това е мигрантското нашествие.
4. Поддържа се посланието, че „това не са бежанци“, налично в 2 от изследваните 6 комуникативни единици. Пример: Каракачанов: Аз не ги наричам бежанци, това не са бежанци, това са нелегални имигранти, които преминават нелегално през българо-турската граница.
5. Поддържа се посланието, че „това не са майки с деца“ в 2 от изследваните 6 комуникативни единици. Примери: Джамбазки: Отдавна забравете тази мантра, че става дума за майки с деца. Виждате ги млади – млади афганистанци. Каракачанов: Бежанци, аз разбирам хора, които бягат от война – майки с деца, семейства. Извинявайте, ама 80 процента са самотни, здрави, прави мъже и разполагат с много пари, модерна техника, плащат за каналджии.
6. В 2 от 6-те комуникативни единици е налично поддържане на посланието, че „те са афганистанци“ и „следователно нямат право да са тук“ – въпреки факта, че в Афганистан приблизително 1/3 от територията се контролира от талибаните и войната не е единствената причина някой да потърси убежище извън страната си на произход. Примери: Каракачанов: Това не са бежанци, нека да го уточним. Извинявайте, но 80 процента от хората, които в момента са в България и ги наричате „бежанци“, са афганистанци.
7. Налично е твърдението, че „никой няма право да преминава нелегално границата“, без да се уточни, че и международното право, и националното право освобождават от наказателна отговорност хората, които нарушават границата с цел да потърсят убежище. Пример: Каракачанов: Никой няма право, особено на големи организирани тълпи, да преминава от една държава в друг.
8. Тенденциозно се прокарва и идеята за „използване на сила“ в 2 от 6-те комуникативни единици. Примери: Каракачанов: Тъй като нелегалното преминаване на границата е престъпление по българското законодателство, използване включително на сила за отблъскване на подобни огромни мигрантски нашествия, за каквито вие говорите – 20 000, 2 000; Валери Симеонов: Искаме Народното събрание да подкрепи нашето предложение за решение защитата да бъде извършвана с употребата на всички средства и на всяка цена. Без коментар дали са емигранти, бежанци, икономически емигранти и така нататък.
9. Тенденция е говоренето за „нелегална имиграция“, а не за хора, които търсят убежище, налично в 5 от 6-те комуникативни единици.
Трайчо Трайков и Съби Събев (издигнати и подкрепени от „Реформаторския блок“)
В изследването на кампанията на кандидатите Трайчо Трайков и Съби Събев са включени общо 5 комуникативни единици. В 4 от тях обект е самият Трайчо Трайков, а в 1 от тях обект е Борис Станимиров от Реформаторския блок. За разлика от повечето включени в изследването кандидати, при Трайков се забелязват само две тенденции в говоренето по отношение на търсещите убежище.
1. Едната осезаема в изследването тенденция е направилната употреба на понятието „бежанец“. Примери: Трайков: Те могат ли да разберат кой какъв е от тези хора, кой е терорист, кой е бежанец, кой е икономически имигрант [но няма как някой да бъде „бежанец“ преди да е получил бежански статут]; Tрайков: …сред тях има и истински бежанци [„бежанци“ може да бъдат наричани само тези хора, които са получили бежански статут, а които не са получили бежански статут е уместно да бъдат наричани “търсещи убежище“, предвид международното и българското право].
2. Втората осезаема тенденция в кампанията на Трайков, свързана с темата „бежанци“, е акцентирането върху фактора „каналджийска мафия“. Примери: Трайков: Защо влизат бежанците и защо позволяваме на каналджийската мафия да работи, така както го правеше с наркотиците и трафика на хора, е наш вътрешен проблем. Трайков: Първото нещо ще е да разбера от досегашния президент кои са актуалните, какво е състоянието на важните теми, които той е оставил, но веднага след това шефовете на службите и на МВР, за да обяснят как се борят с каналджийската мафия.
3. Оградата по границата с Турция присъства два пъти пъти в излседваните комуникативни единици от кампанията на Трайков (к. ед. 2 и 4), като изводът е, че „тя не помага“. Примери: Станимиров: Ние направихме оградата и спираме с нея големия поток от бежанци [коректната дума в случая е „търсещи убежище“], само че те си продължават да влизат в страната и да излизат от нея, защото някъде в системата има корупция;
4. Присъства и подкрепа на идеята за „репресивни мерки“ в една от петте изследвани комуникативни единици, както и допускане, че „някой може да е терорист“.
5. Трайков е единственият от включените в настоящото изследване кандидати за президент, който отправя ясно послание на защита на търсещите убежище и бежанците: Аз не приемам като г-н Каракачанов, че по презумпция всички, които искат да влязат в България, са икономически мигранти или терористи (…) България няма как да се затвори за бежанци. Дори в Търновската конституция е записано това – „всеки роб, който влезе България, става свободен“.
Ивайло Калфин и Любомир Халачев (издигнати от ИК, представляван от президента Георги Първанов, и подкрепени от АБВ)
При изследването на предизборната кампания на Ивайло Калфин са изследвани общо 5 комуникативни единици. В 4 от тях обект е самият Калфин, а в 1 от тях обект е членът на издигналия го инициативен комитет Любен Дилов – син.
1. Единствената тенденция по отношение на търсещите убежище и бежанците в предизборното слово в кампанията на Калфин е идеята за връщането на тези от тях, които не са дошли от Сирия или от Ирак, а от Афганистан, макар и да не е задължително човек да е от тези държави, за да потърси убежище в чужбина (а това послание хвърля медийната аудитория и съответно избирателите в заблуждение, че едва ли не само граждани на Ирак и Сирия се легитимни търсещи убежище). Примери: Цитат от медия, интерпретиращ думи на Калфин: Той обяви, че през последната година у нас са влезли общо над 15 000 имигранти, като 80% са от страни, различни от зоните на конфликт, най-много – от Афганистан. „По-голямата част от бежанците, които идват тук с трафиканти. Те идват в България, колкото да съберат пари, за да платят на следващите трафиканти и да продължат пътя си нататък.“
2. Калфин твърди, че Европа трябва да ги взима направо от лагерите в Сирия и пътят до България трябва да бъде затворен – което не е ясно доколко е практически приложимо.
3. Прави впечатление, че в много ситуации говоренето в кампанията на Калфин не е така радикално, както на другите включени в изследването кандидати, като се оформят следните послания: „лесно се говори за бежанците, но трудно се вземат решения“; „трябва да сме солидарни, но това трябва да е контролиран процес; „голяма част от тези въпроси може да се решат по дипломатичен път“. Прави силно впечатление и това, че Калфин не посочва темата „бежанци“ като приоритетна за него в 30-те секунди, дадени му да отговори в телевизионен дебат по бТВ.
Заключение
В предизборните кампании на всички включени в настоящото изследване президентски двойки се забелязва употреба на търсещите убежище и бежанците в негативен контекст, което вероятно е резултат от политически стратегии с цел успех на изборите. Основната аномалия, която се забелязва в настоящата кампания, е тази, че социалистите в лицето на БСП (по-често) и либералите в лицето на ДПС (по-рядко) употребяват тази тема в негативен контекст, въпреки че идеологиите им традиционно би следвало да са в противоречие с липсата на солидарност.
Прави силно впечатление липсата на добра компетентност по темата у всички кандидати, като те често отправят несъместими с правните рамки и реалностите идеи. В кампанията на поне един от кандидатите е налично и слово срещу тъесещите убежище въз основа на тяхната различна религия.
По време на официалната предизборна кампания за президентските избори се забелеязва тенденция на дехуманизиране на образа бежанеца и на чужденца, който търси убежище, и пренебрегване на неговите проблеми. Единствено в кампанията на двама кандидати – Трайчо Трайков и Ивайло Калфин – присъстват елементи на съчувствие.
Използвана литература
Анева, Ниделина (22.10.2016). Пламен Орешарски в „Интервю с Наделина Анева“. https://www.youtube.com/watch?v=3iGMABk3rlw
Беновска (9.10.2016). Беновска : Г-н Борисов, г-н Станишев, г-н Първанов, г-н Кънев, г-жо Нинова, г-да Симеонов, Сидеров и Каракачанов, г-н Орешарски, г-жо Дончева – Вашите президенти накъде ще водят България? http://www.radiok2.bg/index.php?k2=1.4566
БЛИЦ (23.10.2016). Румен Радев: Децата ни напускат Булгария по „европейския“ път на управляващите, а те ги заместват с бежанци. http://www.blitz.bg/politika/rumen-radev-detsata-ni-napuskat-bulgariya-po-evropeyskiya-pt-na-upravlyavashchite-a-te-gi-zamestvat-s-bezhantsi_news457825.html
бТВ (9.10.2016). Красимир Каракачанов и Волен Сидеров в „120 минути“ – 9 октомври 2016. https://www.youtube.com/watch?v=xGNFvoW6Ork
бТВ (11.10.2016). Трайчо Трайков срещу Красимир Каракачанов: За мигрантите, армията ни и външната политика. http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/trajcho-trajkov-sreshtu-krasimir-karakachanov-za-migrantite-armijata-ni-i-vanshnata-politika.html
бТВ (30.10.2016). Бойко Борисов: Единствено Цачева е била винаги над мен като председател на Народното събрание. http://www.btv.bg/video/shows/120-minuti/vreme-za-otgovor/bojko-borisov-edinstveno-cacheva-e-bila-vinagi-nad-men-kato-predsedatel-na-narodnoto-sabranie.html
ДАБ (2016). Информация за лицата потърсили закрила и брой на взетите решения за периода 01.01.1993 – 30.09.2016 г. http://www.aref.government.bg/docs/Applications-Decisions-1993-2016%20-%20bulg_09.xls
Дневник (7.10.2016). Предизборната кампания започва официално днес. В “Dnevnik.bg”, http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/10/07/2837561_predizbornata_kampaniia_zapochva_oficialno_dnes/
Женевска конвенция. Конвенция за статута на бежанците. В сайта на Farbg.eu, http://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/normativni-dokumenti/jenevska-konvencia/
ЗБ (19.10.2016). Здравей, България (19.10.2016). http://play.novatv.bg/programi/zdravei-bulgariya/769091
ЗБ (24.10.2016). Борисов: Радев ще бъде зависим от ДПС като Орешарски. http://nova.bg/news/view/2016/10/24/162742/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/
ЗРТ. Закон за радиото и телевизията. В сайта на СЕМ, http://www.cem.bg/files/4df81c9668.pdf
Иванова, Катерина (17.10.2016). Нинова: Внасяме жалба срещу трайното заселване на бежанци у нас. https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1615270
Капкова, Ива (26.10.2016). ДПС към ГЕРБ за Изборния кодекс: Изпитахте политически оргазъм! http://kanal3.bg/news/41388-DPS-kam-GERB-za-Izborniya-kodeks%253A-Izpitahte-politicheski-orgazam%2521
Мениджър (21.10.2016). Бъчварова: Активирана е втора степен на опасност за границата ни с Турция. http://www.manager.bg/blgariya/bchvarova-aktivirana-e-vtora-stepen-na-opasnost-za-granicata-ni-s-turciya
Митов, Борис (27.10.2016). Обединените „патриоти“ искат да се стреля на месо по мигрантите. http://www.mediapool.bg/obedinenite-patrioti-iskat-da-se-strelya-na-meso-po-migrantite-news255738.html
Михова, Петя (16.10.2016). Илияна Йотова, кандидат за вицепрезидент: Опасността България да се превърне в огромен бежански лагер е реална. http://www.focus-news.net/news/2016/10/16/2314697/iliyana-yotova-kandidat-za-vitseprezident-opasnostta-balgariya-da-se-prevarne-v-ogromen-bezhanski-lager-e-realna.html
Недкова, Ванина (26.10.2016). Орешарски единствен говори за реални проблеми. http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/oresharski_edinstven_govori_za_realni_problemi-344748.html
Офнюз (11.10.2016). Ивайло Калфин: 80% от бежанците у нас трябва да бъдат депортирани. http://offnews.bg/news/Politika_8/Ivajlo-Kalfin-80-ot-bezhantcite-u-nas-triabva-da-badat-deportirani_637595.html
Петият президент (20.10.2016). Цецка Цачева срещу ген. Румен Радев (част I): Национална сигурност. http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/cecka-cacheva-sreshtu-gen-rumen-radev-chast-i-nacionalna-sigurnost.html
Референдум (11.10.2016). Стратегиите в предизборната кампания – Българска Национална. https://www.youtube.com/watch?v=VLHV6Il3bqI
Референдум (1.11.2016). Кандидатите за президентския пост с най-високи проценти според проучванията. http://imedia.bnt.bg/predavanyia/referendum/kandidatite-za-prezidentskiya-post-s-naj-visoki-protsenti-spored-prouchvaniyata
Спасов, Орлин (2016). Поглед към теоретичния дебат за езика на омразата. В „Езикът на омраза в България:
рискови зони, уязвими обекти“, със съст. Даскалова, Николета; Николова, Юлиана; Спасов, Орлин. Фондация „Медийна Демокрация“, София.
Стандарт (10.10.2016). Ген. Радев: Трябва да спрем каналите за бежанци. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-10-10&article=265688
Труд (27.10.2016). Цецка Цачева в Хасково: Европа признава, че България охранява отговорно външната европейска граница. https://trud.bg/%D1%86%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D1%85%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2/
Фокус (16.10.2016). Кметът Йорданка Фандъкова: Постигнахме договореност с ДАБ за изтегляне на младите мъже и непридружените младежи от бежанските центрове, както и да не се продължава с настаняването. http://www.focus-news.net/news/2016/10/16/2314624/kmetat-yordanka-fandakova-postignahme-dogovorenost-s-dab-za-izteglyane-na-mladite-mazhe-i-nepridruzhenite-mladezhi-ot-bezhanskite-tsentrove-kakto-i-da-ne-se-prodalzhava-s-nastanyavaneto.html
Фокус (16.10.2016). Кметът Йорданка Фандъкова: Постигнахме договореност с ДАБ за изтегляне на младите мъже и непридружените младежи от бежанските центрове, както и да не се продължава с настаняването. http://www.focus-news.net/news/2016/10/16/2314624/kmetat-yordanka-fandakova-postignahme-dogovorenost-s-dab-za-izteglyane-na-mladite-mazhe-i-nepridruzhenite-mladezhi-ot-bezhanskite-tsentrove-kakto-i-da-ne-se-prodalzhava-s-nastanyavaneto.html
ЦИК (2014). „Резултати от избори за народни представители 05.10.2014 г. за страната“. В сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК), https://results.cik.bg/pi2014/rezultati/index.html.
bTV (2.11.2016). Президентски дебат между Красимир Каракачанов, Веселин Марешки, Трайчо Трайков и Ивайло Калфин. http://btvnovinite.bg/video/videos/prezidentski-debat-mezhdu-krasimir-karakachanov-veselin-mareshki-trajcho-trajkov-i-ivajlo-kalfin.html
Сова Харис (2016). Според 60% от българите бежанците са заплаха за националната сигурност. В сайта Медиапул, http://www.mediapool.bg/sova-haris-spored-60-ot-balgarite-bezhantsite-sa-zaplaha-za-natsionalnata-sigurnost-news247724.html , посетен на 1 септември 2016 г.
Nbox (9.10.2016). Орешарски: Дойде време и аз да попитам „КОЙ?“ http://nbox.bg/politics/item/37302-oresharski-doide-reme-i-az-da-popitam-koi.html