Венцислав Димов. Към някои възможни интерпретации на грамофонната плоча като медия

Венцислав Димов

TO SOME POSSIBLE INTERPRETATIONS OF THE GRAMOPHONE RECORD AS A MEDIA

Ventsislav Dimov

Медиалог/Medialog 11/2022
ISSN 2535-0846


How to Cite: Димов, Венцислав (2022). Към някои възможни интерпретации на грамофонната плоча като медия. Медиалог, 11/2022, с. 45-75. https://www.medialog-bg.com/?p=4372 [Dimov, Ventsislav (2022). To some possible interpretations of the gramophone record as a media. Medialog, 11/2022, pp. 45-75]

Резюме: Статията разглежда комерсиалните грамофонни плочи и се фокусира върху функционирането им като медия през първата половина на ХХ век.През първия етап на развитие на шеллаковата грамофонна плоча (от 1900-та докрая на 20-те години) грамофонната плоча става основен медиум на музикалнатаиндустрия, има глобално разпространение и продажби, конкурира водещите медии иформи за репродуциране на музика и изкуство: кино и радио. Статията се фокусиравърху няколко акцента. Пита се как да се изследват старите комерсиалниграмофонни плочи днес: като исторически предмет, звуков документ или медия?Сочат се някои методологически проблеми и посоки за бъдещи изследвания. Даватсе примери с историята на българската музикална индустрия и медийна музика презпървата половина на ХХ век.

Ключови думи: грамофон, исторически комерсиални записи, технологии, медиатизация, културно поле.

Abstract: This article examines commercial gramophone records and focuses on their functioning as a medium in the first half of the twentieth century. During the first stage of the development of the shellac gramophone record (from the 1900s to the late 1920s), the gramophone record became the main medium of the music industry, had global distribution and sales, and competed with the leading media and forms of music and art reproduction: cinema and radio. The article focuses on several highlights. It asks how old commercial gramophone records should be studied today: as historical object, sound document, or media? Some methodological problems and directions for future research are pointed out. Examples are given of the history of the Bulgarian music industry and media music in the first half of the twentieth century.

Keywords: gramophone, historical commercial records, technologies, mediatization, field of culturalproduction.


Текстът е разработен в рамките на научноизследователскияпроект „Поп-култура, поп-политика: дигиталният обрат. Интердисциплинарнианализи на пресечността между медии, култури и политики“, с финансоватаподкрепа на ФНИ–МОН, договор № Н55/2, от 15.12.2021 г.


Използвана литература

АРНХАЙМ, Рудолф (2011). Филмът и радиото (1933). Репродуктивното изкуство (2004). В: ЙОТОВ, Стилиян (съст.) Когато медиите не бяха постмодерни. София: Агата-А, с. 147-150. [Аrnhaym, Rudolf (2011). Filmat i radioto (1933). Reproduktivnoto izkustvo (2004). V: Yotov, Stiliyan (sast.) Kogato mediite ne byaha postmoderni. Sofiya: Agata-A, s. 147-150].

БЕНЯМИН, Валтер (2000). Озарения. София: Критика и хуманизъм. [Benyamin, Valter (2000). Ozareniya. Sofiya: Kritika i humanizam].

БУРДИЙО, Пиер (1993). Казани неща. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Burdiyo, Pier. 1993. Kazani neshta. Sofiya: UI „Sv. Kliment Ohridski“].

БУРДИЙО, Пиер (2012). Полета. Том I. Полета на духа. София: Изток-Запад. [Burdiyo, Pier. 2012. Poleta. Tom I. Poleta na duha. Sofiya: Iztok-Zapad].

ГЕОРГИЕВ, Георги (1983). София и софиянци. София: „Наука и изкуство”. [Georgiev, Georgi. 1983 Sofiya i sofiyantsi. Sofiya: „Nauka i izkustvo”].

ГЕОРГИЕВ, Георги Ст. (1992). Един от Първа дивизия. София: Военно издателство [Georgiev, Georgi St. 1992. Edin ot Parva diviziya. Sofiya: Voenno izdatelstvo].

ДИМОВ, Венцислав (2005). „Към изследване на записаната музика в България от първата половина на ХХ век: архиви и колекции“. Българско музикознание, № 1, с. 144-172. [Dimov, Ventsislav (2005) “Kam izsledvane na zapisanata muzika v Balgariya ot parvata polovina na ХХ vek: arhivi i kolektsii”. Balgarsko muzikoznanie, № 1: s. 144-172].

ДИМОВ, Венцислав (2006а). „Комерсиалните записи на фолклорната музика – нов обект в етномузикологията”. Вълчинова-Чендова (ред.) Нови идеи в музикознанието. София: СБК, с. 176-194.[ Dimov, Ventsislav (2006) “Komersialnite zapisi na folklorna muzika – nov obekt v etnomuzikologiyata”. Valchinova-Chendova (ed.)  Novi idei v muzikoznanieto, Sofiya: SBK, s. 176-194].

ДИМОВ, Венцислав (2006б). Ранни записи на традиционни инструменти в България (Научни и комерсиални записи върху грамофонни плочи на традиционни аерофонни инструменти от България през първата половина на ХХ век). Българско музикознание, год. ХХХ, № 3, с. 77-96. [Dimov, Ventsislav (2004). Ranni zapisi na traditsionni instrumenti v Bulgaria (Nauchni i komersiali zapisi vurhu gramofonni plochi na traditsionni aerofonni instrumenti ot Bulgaria prez purvata polovina na XX vek). Balgarsko muzikoznanie, god. ХХХ, № 3, pp. 77-96].

КАНАЗИРСКИ-ВЕРИН, Георги (1947). София преди 50 години. София: Българска книга [Sofiya predi 50 godini. Sofiya: Balgarska kniga].

КЕРЧОВА-ПЪЦАН, Лулу, Деде Лука ВЕЛЧОВ (2013). Букурещ отблизо. Timişoara: Waldpress. [Kerchova-Patsan, Lulu, Dede Luka Velchov. 2013. Bukuresht otblizo. Timişoara: Waldpress].

КОСТЕНЦЕВА, Райна (1979). Моят роден град София преди 75 години и после [Moyat roden grad Sofiya predi 75 godini i posle]. София: Издателство на ОФ [Sofiya: Izdatelstvo na OF].

КЪРДЖИЛОВ, Петър (2016). Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915). [Ozareniya v polite na Vitosha. Letopis na rannoto kino v Sofiya (1896–1915)]. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ [Sofiya: Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“].

КЪРДЖИЛОВ, Петър (2022). Рекламата за „чудото на XIX век” – „първичният океан”, от който произлиза съвременната филмова критика. Свидетелства в българския периодичен печат (1896–1914). Медиалог, № 11. [Kardzhilov, Petar (2022). „Reklamata za „chudoto na XIX vek” – „parvichniyat okean”, ot koyto proizliza savremennata filmova kritika. Svidetelstva v balgarskiya periodichen pechat (1896–1914). Medialog, № 11].

МАКЛУЪН, Маршал и Ерик (1995). Закони на медиите. София: УИ „Св. Климент Охридски“ [Makluan, Marshal i Erik. 1995. Zakoni na mediite. Sofiya: UI „Sv. Kliment Ohridski“].

ПЕТРОВ, Любомир (1974). Ранното разпространение на грамофона в Пловдив и селищата от Пловдивски край. Годишник на народния етнографски музей – Пловдив, № 2, с. 99-137. [Petrov, Lyubomir. 1974. “Rannoto razprostranenie na gramofona v Plovdiv i selishtata ot Plovdivskiya kray”. Godishnik na narodniya etnografski muzey – Plovdiv, no. 2, pp. 99-137].

ПЕТРОВА, Султана Р. (1991). Моите спомени. София: Издателство на БАН. [Petrova, Sultana R. 1991. Moite spomeni. Sofiya: Izdatelstvo na BAN].

ЦВЕТКОВА, Милена (2012). Книгата като медия. София: Ентусиаст [Tsvetkova, Milena. 2012. Knigata kato mediya. Sofiya: Entusiast].

CERIBAŠIĆ, Naila (2021). Music as Recording, Music in Culture, and the Study of Early Recording Industry in Ethnomusicology: A Take on Edison Bell Penkala. IRASM,  vol. 52, no. 2, pp. 323–354.

DIMOV, Ventsislav (2008). On some Early Evidence of Musical Hybridization: Observation on Commercial Gramophone Records from Bulgaria. The Human World and Musical Diversity. Proceeding from the Fourth Meeting of the ICTM Study Group “Music and Minorities” in Varna, Bulgaria 2006. Sofia: Institute of Art Studies, pp. 43-50.

DURHAM, Meenakshi G., Douglas M. KELLNER (Eds.) (2006). Media and Cultural Studies. Key Works. Malden & Oxford: Blackwell Publishing.

GRONOW, Pekka (1981). The Record Industry comes to the Orient. Ethnomusicology,  vol. 25, no. 2, pp. 251-284.

GRONOW, Pekka (1983). The Record Industry: Growth of a mass medium. Popular Music № 3, pp. 53-76.

GRONOW, Pekka (1996). The Recording Industry: An Ethnomusicological Approach. Tampere: University of Tampere.

HJARVARD, Stig (2008). The Mediatization of Society: A Theory of the Media as Agents of Social and Cultural Change. Nordicom Review, vol. 29, no.2, pp. 105-134.

HULL, Geoffrey P. (2004). The Recording Industry. New York and London: Routledge.

KATZ, Mark (2010). Capturing Sound: How Technology Has Changed Music. Berkeley and Los Angeles: University of California Press.

KITTLER, Friedrich (1999).  Gramophone, Film, Typewriter. Stanford: Stanford University Press. 

KRÄMER, Benjamin (2011). The mediatization of music as the emergence and transformation of institutions: A synthesis. International Journal of Communication, no. 5, pp. 471–491.

KUNEI, Drago (2014). Slovenski posnetki na gramofonskih ploščah z 78 o/min. Traditiones, vol.43, no. 2, pp. 11-29.

KUNEJ, Drago and Rebeka KUNEJ (2017). Music from both sides: gramophone records made by Matija Arko and the Hoyer Trio. Ljubljana: Založba ZRC.

KUNEJ, Rebeka (2013). Looking at Folk Dance. The Overlooked Resources of Old Gramophone Records. (Drago Kunej and Urša Šivic, eds.) Trapped in Folklore? Studies in Music and Dance Tradition and Their Contemporary Transformations. (Musikethnologie / Ethnomusicology, vol. 7). Zürich, Berlin: LIT Verlag, pp. 161–179.

MALM, Krister (1992). The Music Industry. Myers, Helen (Ed.). Ethnomusicology. An Introduction. London: MacMillan Press, pp. 349-364.

NEGUS, Keith (1996). Popular Music in Theory: An Introduction. Cambridge: Polity Press.

PENNANEN, Risto Pekka (2005). Kako Koristiti Komercijalne Snimke za Muzicko Istrazivanje: Metodoloski Pribor za Prvu Pomoc. Muzika. IV. Medunarodni Simpozij “Muzika u Drustvu”, Sarajevo, Musicological Society of the FbiH, pp. 28-44.

PENNANEN, Risto Pekka (2007). Immortalised on Wax: Professional Folk Musicians and Their Gramophone Recordings Made in Sarajevo, 1907 and 1908. Božidar Jezernik et al. (eds), Europe and Its Other: Notes on the Balkans. Ljubljana: Filozofska fakulteta, pp. 107-148.

WALL, Tim (2003). Studying Popular Music Culture. London & New York: Arnold.

WALLIS, Roger, Krister MALM (1984). Big Sounds from Small Peoples: The Music Industry in Small Countries.  London: Constable.

ZIEGLER, Susanne, Ingrid Åkesson, Gerda Lechleitner and Susana Sardo (Eds.) (2017). Historical Sources of Ethnomusicology in Contemporary Debate. Cambridge Scholars Publishing.

Използвани източници

Б.А. (1903). „Най-добрите в света грамофони“ (реклама на фабрика „Ориент“, Макс Вебер, Русе). в. Вечерна поща, София, г. ІV, № 740, 8. Август 1903. [B.A. (1903). „Nay-dobrite v sveta gramofoni“ (reklama na fabrika „Orient“, Maks Veber, Ruse). v. Vecherna poshta, Sofiya, g. ІV, № 740, 8. Avgust 1903]

Б.А. (1904а). Grammophon (реклама на Макс Вебер, Русе). в. Мир, София, г. Х, № 1370, 4 януари 1904 [B.A. (1904a). Grammophon (reklama na Maks Veber, Ruse). v. Mir, Sofiya, g. H, № 1370, 4 yanuari 1904]

Б.А. (1904б). „Електро-техническо отделение на фабрика за велосипеди „Ориент“.  Само аз в България продавам най-прочутите в света истински грамофони“ (реклама на Макс Вебер, Русе). в. Вечерна поща, г. V, № 901, 25 януари 1904 [B.A. (1904b). „Elektro-tehnichesko otdelenie na fabrika za velosipedi „Orient“.  Samo az v Balgariya prodavam nay-prochutite v sveta istinski gramofoni“ (reklama na Maks Veber, Ruse). v. Vecherna poshta, g. V, № 901, 25 yanuari 1904]

Б.А. (1904в). „Грамофон на Deutsche Grammophon Gesellschaft е най-усъвършенстваният в целия свят, който говори, играе, смее се и пее на всички езици на света, между които и български“ (реклама на В. Грауер, София). в. Вечерна поща, г. V, № 1007, 14 май 1904 [B.A. (1904v). „Gramofon na Deutsche Grammophon Gesellschaft e nay-usavarshenstvaniyat v tseliya svyat, koyto govori, igrae, smee se i pee na vsichki ezitsi na sveta, mezhdu koito i balgarski“ (reklama na V. Grauer, Sofiya). v. Vecherna poshta, g. V, № 1007, 14 may 1904]

Б.А. (1904г). „На Александровия площад фирмата Грауер е открила един огромен специален магазин за грамофони…“ (реклама на В. Грауер, София). в. Вечерна поща, г. V, № 1035, 12 юни 1904 [B.A. (1904g). „Na Aleksandroviya ploshtad firmata Grauer e otkrila edin ogromen spetsialen magazin za gramofoni…“ (reklama na V. Grauer, Sofiya). v. Vecherna poshta, g. V, № 1035, 12 yuni 1904]

Б.А. (1909). „Международните грамофонни фабрики Лондон-Париж-Берлин…“ (реклама на М. Вебер, Русе-София). в. Вечерна поща, г. ІХ, № 2636, 6 януари 1909 [B.A. (1909a). „Mezhdunarodnite gramofonni fabriki London-Parizh-Berlin…“ (reklama na M. Veber, Ruse-Sofiya). v. Vecherna poshta, g. ІH, № 2636, 6 yanuari 1909]

ДАА – ЦДА, ДА – ПЕРНИК, фонд 1038, опис 2, а.е. 27, л. 7.  Български войници слушат на румънския фронт при р. Серет по време на Първата световна война. 18 май 1917 г. [DAA – TSDA, DA – PERNIK, fond 1038, opis 2, a.e. 27, l. 7.  Balgarski voynitsi slushat na rumanskiya front pri r. Seret po vreme na Parvata svetovna voyna. 18 may 1917]

ПАЛИЋ, Мите Ђ. (1913). Илустровани ценовник грамофона (говорећих машина) и списак најновијих српских плоча. Панчево: Трговина грамофона Палић [Paliћ,  Mite Ђ. (1913) Ilustrovani tsenovnik gramofona (govoreћih mashina) i spisak naјnoviјih srpskih plocha. Panchevo]. Online: http://digitalna.nb.rs/sf/NBS/MuzikaIZvuk/katalozi_izdavackih_kuca  [accessed on 23. 06. 2022]

GRAMOPHON (1908). Грамофон. Временен лист на български. Нови грамофонови плочи за май-декември  1908. Генерално представителство и фабричен склад за България М. Вебер, Русе и София. [Gramofon. Vremenen list na balgarski. Novi gramofonovi dvoyni plochi za may-dekemvri 1908. Generalno predstavitelstvo i fabrichen sklad za Balgariya M. Veber, Ruse i Sofiya]

GRAMOPHON (1909). Gramophone Company. Временен лист на нови плочи за месец януарий 1909 [Gramophone Company. Vremenen list na novi plochi za mesets yanuariy 1909]

KELLY, Alan (2021). Kelly On-line Database. Online: https://www.kellydatabase.org/Entry.aspx [accessed on 30. 05. 2022]

PATHÉ, №56979. Пайдушко Русенско – Музиката на VI. Полк. Pathé,56979 G.R. No. 16822. [Paydushko Rusensko – Muzikata na VI. Polk. Pathé, 56979G.R. No. 16822].


Венцислав Димов [д-р (1999); дн (2018)] е професор в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация. Ръководител на изследователска група „Етномузикология” в Института за изкуствознание при БАН. Автор на над 200 научни изследвания и статии, сред които монографиите “Eтнопопбумът” (2001); „Добруджа: памет и песен” (2012); “Музиката за народа на медийния фронт” (2019) и др.; съавтор с Лозанка Пейчева на книгите „Зурнаджийската традиция в Югозападна България” (2002 г.); „С хоро и песен, с перо и слово (120 г. от рождението на Райна Кацарова)” (2021 г.) и др. Области на научни интереси – социални и хуманитарни науки, медийни изследвания, етномузикология, антропология на традиционната и популярна музика, медии и записана музика, идентичност и музика, музикални традиции и малцинства, музика на Балканите и др.

Ventsislav Dimov [PhD (1999); DSc (2018)]: Professor at Sofia University ‘St. Kliment Ohridski’, Faculty of Journalism and Mass Communication . Head of the research group ‘Ethnomusicology’ at the Institute of Art Studies, BAS. Author of over 200 scientific studies and articles, author of the monographs “Ethnopopbum (The Ethnopopboom)” (2001); “Dobrudzha: pamet i pesen (Dobrudzha: memory and song)” (2012); “Muzikata za naroda na mediyniya front (Mekata vlast na narodnata i populyarna muzika v Sotsialisticheska Bulgariya) (Music for the people on the media front (The soft power of peoples and popular music in Socialist Bulgaria)” (2019) and others; co-author with Lozanka Peycheva of the books “The Zurna Tradition in Southwest Bulgaria” (2002); “With horo dance and song, with a pen and word (120th anniversary of the birth Rayna Katsarova)” (2021). Areas of research interests – social sciences and humanities, media studies, ethnomusicology, anthropology of traditional and popular music, media and recorded music, identity and music, musical traditions of ethnocultural communities and minorities, music in the Balkans, etc.

Add Comment

Required fields are marked *. Your email address will not be published.