Права на издателите на публикации в пресата при използване в цифрова среда

Диляна Кирковска

RIGHTS OF THE PRESS PUBLICATIONS PUBLISHERS CONCERNING  DIGITAL ISSUES

Dilyana Kirkovska

Issue: Medialog 7/2020

Резюме: Системата за закрила на авторското право и сродните му права в Европейския съюз се развива ускорено с извеждането на нови правила за достъп до защитено съдържание в цифрова среда. Промените в Директива (ЕС) 2019/790 от 17 април 2019 г. са свързани с учредяването на ново сродно право на издателите на печатни издания при тяхното цифрово използване, с осигуряването на хармонизирана правна закрила за публикациите в пресата при използването им онлайн от доставчиците на услуги на информационното общество. Възниква необходимост от лицензирането на онлайн използването на публикации от доставчиците – новинарски агрегатори и услуги за медиен мониторинг.

Ключови думи: сродно право, публикации в пресата в цифрова среда

Summary: The system of protection of copyrights and related rights within the European Union is rapidly developing with putting forward of new assessment rules to protected content in digitalenvironment. Changes occurred at the Directive (EU) 2019/790 of the EP and of the Council of 17 April 2019 refer to establishing of a brand-new retated right of the press publications publishers concerning digital issues, and also to harmonized legal protection for the press publications when used online by information society services providers. There appears necessity of licensing of the online use of publications of new providers, such as news aggregators and media clipping services.

Key words: related right, press publications in digital environment

Настоящият текст е фокусиран върху развитието на системата на закрила на авторското право и сродните му права в Европейския съюз (ЕС), върху извеждането на целите, механизмите и основанията за реформиране на европейската рамка и новите правила в закрилата в бързо развиващата се цифрова реалност. Тя предпоставя нови канали и способи на използване на защитено съдържание, нови начини на достъп, множественост на видовете употреби на защитени обекти.

Целта на настоящото изследване е да се проследят промените  в областта на авторското и сродните на него права като логика, предпоставки за възникване, причини и последствия, породени от Директива (ЕС) 2019/790 от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО. С нея се въвежда ново сродно право за издателите на печатни издания при тяхното цифрово (повторно) изпозване. В онлайн среда използването на хипервръзки за препубликуване на съдържание на издателите на публикации в пресата до 2019 г. не подлежеше на лицензиране и монетизиране. Втората причина е създаването на особен вид бизнес модел, който се гради на компилирането на различни публикации/или хипервръзки като информационни масиви и бази данни и предлагането им на крайни потребители срещу заплащане. Тези два аспекта са свързани с използването на интелектуалната собственост в новите услуги на информационното общество. За да се осъществи адекватна закрила за използването, следва да бъдат въведени нови механизми за това.

Директива 2019/790 оказва въздействие върху големите онлайн платформи и новинарските агрегатори като YouTube, Google, Google News, Facebook, на които е наложено задължение за адекватно възнаграждение на творците и журналистите, от чийто труд те генерират парични печалби. Онлайн платформите и новинарските агрегатори имат повече основания да сключват лицензионни договори за справедливо възнаграждение на творци и медийни предприятия, които предварително са се идентифицирали като притежатели на правата.

Причините за ревизия на авторскоправната защита

Според изследователи „[я]сен сигнал за настройване на общия европейски пазар към цифровата среда беше даден с приетата през 2015 г. Стратегия за цифров единен пазар за Европа” (Цакова, 2017).

Директива (ЕС) 2019/790 от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (в текста ще бъде употребявано и Директивата за авторско право в единен цифров пазар, Директивата) е част от стратегията на Европейската комисия (ЕК) за единен цифров пазар. Отчитайки новите реалности и възможности, Комисията изведе необходимостта от създаването на единен цифров пазар и обяви неговото изграждане като един от основните си приоритети. В изпълнение на тези намерения, на 06.05.2015 г. е приета „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“.

По-широкият достъп до информация, който ЕК си поставя за цел да даде на потребителите, даде основание за ревизията на авторскоправната рамка на ЕС. Предвид бързите темпове на развитието на технологичния сектор и нарастващото потребление на онлайн съдържание, Директивата за авторско право в единен цифров пазар е първият по-сериозен опит на Европейския съюз да регламентира авторскоправната си рамка в синхрон с новите модели на потребление на информация и съдържание онлайн. Основните точки в нея са: по-голям достъп до авторско съдържание онлайн, както и на трансгранична основа в рамките на държавите-членки на ЕС;  по-добра онлайн среда за автори и издатели; по-ясни правила за достъп до съдържание, обект на авторското право и сродните му права, с научна и изследователска цел.

Необходимостта от ревизия на авторскоправната защита при цифрово използване на публикации става явна поради широкото използване на авторския и издателски труд, творчество, организационни и финансови вложения на издателите на публикации в пресата. Издателите на печатни издания – аналогично на продуцентите и на радио- и телевизионните организации, организират и финансират цялостния творчески продукт и като такива имат вече породилите се сродни на авторското права при използване извън онлайн среда, за което се дължи възнаграждение. Цифровата употреба е нов канал за достъп до защитено съдържание или до части от него, и това налага надграждане на закрилата. Възникналото ново сродно право за използване на публикации и части от тях (снипети) следва да бъде също възмездно. По този начин се въплъщава основен принцип при авторскоправната закрила – за всеки вид използване се дължи отделно възнаграждение на творците – автори, продуценти, издатели. Издателите монетаризират новия вид използване на защитено съдържание с въвеждането на ново сродно право, относимо към цифрова среда.

Асоциацията на европейските журналисти в България също предлага дискусионни мнения по въпроса защо на издателите е необходимо това право – „за да се закриля извършената от издателите инвестиция и да бъде същата  печеливша; за да се закриля свободата на пресата, както и качествената журналистика; за да се осигури монетаризация на повторното използване от други участници в цифровата среда на новинарско съдържание и преспубликации – чрез снипети (от английски: snippet – откъс, фрагмент, прес-панорами и т.н). Снипетите представляват фрагменти: откъси от информацията на дадена интернет страница, които се показват от платформата/търсачката заедно с определен линк. Идеята на новото право според неговите поддръжници е да подпомогне издателите (а и авторите) на новинарски текстове и преспубликации при цифровото им (повторно) използване, което те ще могат да разрешават (включително реферирането чрез снипети). Неслучайно Юлия Реда (депутат в Европейския Парламент, представител на Пиратската партия – Германия) и други критици на разпоредбата наричат това право – „данък върху линковете“ (Link tax) или „снипет глоби“ (Snippet levies). Накратко – целта на чл. 11 е създаването на нов инструмент в полза на издателите при преговорите им с интернет платформите за цифровото използване на новинарско съдържание (Попова, 2018).

Издателите, включително издателите на публикации в пресата, на книги, научни издания и музикални издания, работят на основата на прехвърляне на авторски права чрез договори или по силата на задължителни законови разпоредби. В този контекст издателите правят инвестиция с оглед на използването на произведенията, съдържащи се в техните публикации, и в някои случаи могат да бъдат лишени от приходи, когато тези произведения се използват по силата на изключения или ограничения, като например такива за копиране за лично ползване и за репрография. Широката наличност на онлайн публикации в пресата доведе до появата на нови онлайн услуги, като например новинарски агрегатори или услуги за медиен мониторинг, за които повторното използване на публикации в пресата представлява важна част от техните бизнес модели и източник на приходи.

Промените  в областта на авторското и сродните на него права в Директива (ЕС) 2019/790 най-общо са свързани с учредяването на ново сродно имуществено право на издателите на печатни издания при тяхното цифрово използване, доколкото издателите и досега имат и упражняват сродни права в извъндигиталното пространство.

Намеренията на ЕК за проекта за ревизия

Директива (ЕС) 2019/790 от 17 април 2019 г. срещна много критики. Два основни въпроса в законодателното предложение поставиха законодателя пред големи трудности. Това са чл. 11 и чл. 13 (първоначална номерация) от Предложението за Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г.

С предложенията Комисията регламентира сродно право на издателите на печатни медии в онлайн среда и въвеждането на инструмент за „проверка на съдържанието на входа“ на интернет сайтове, чиито публикации са генерирани от потребители. Включително създаването на филтрираща технология в платформите, чието съдържание се генерира и от крайните потребители, с цел избягване публикуването на нелицензирано съдържание (филтрите не са обект на настоящото изследване). Въпросните чл. 11 и чл. 13 (финална номерация чл. 15 и чл. 17), са част от законодателното предложение на Европейската комисия още от самото й предлагане през 2016 г. Въпреки критиките и многобройните предложения за отпадането им, те са част от визията на Европейската комисия за ревизия на авторското право на ЕС.

Дефиниране на понятията

В Директива (ЕС) 2019/790са дадени определения за „научна организация“, „извличане на информация от текст и данни“ и „институция в областта на културното наследство” (чл. 2, ал.1- ал.4).

За целите на настоящия текст особено важни са определенията за „публикация в пресата“ и „издател на публикации в пресата“, доколкото относно тях възниква новото право.

Публикация в пресата е „фиксиране на сбирка от литературни произведения с журналистически характер, което може да включва и други произведения или обекти и представлява обособена единица в периодично или редовно актуализирано издание под общо заглавие, като например вестник или списание с обща или специализирана насоченост, чиято цел е да предоставя информация във връзка с новините или други теми и което се публикува в която и да е медия по инициатива на доставчик на услуги и под неговата редакционна отговорност и под негов контрол“.

Рецитали 54-60 на Директива (ЕС) 2019/790 въвеждат философията на промените, свързани с лицензирането на онлайн използването на техните публикации за доставчиците на нови онлайн услуги като новинарски агрегатори и услуги за медиен мониторинг.

Свободният и плуралистичен периодичен печат играе съществена роля за осигуряване на качеството на журналистиката и на достъпа на гражданите до информация. Широката наличност на онлайн публикации в пресата доведе до появата на нови онлайн услуги, като например новинарски агрегатори или услуги за медиен мониторинг, за които повторното използване на публикации в пресата представлява важна част от техните бизнес модели и източник на приходи. Издателите на публикации в пресата се сблъскват с трудности при лицензирането на онлайн използването на техните публикации за доставчиците на такива видове услуги, което прави по-трудно за тях да си възстановят направените инвестиции. При липсата на признат статут на издателите на публикации в пресата като правоносители, лицензирането и реализацията на правата за публикациите в пресата във връзка с онлайн използването от доставчиците на услуги на информационното общество в цифровата среда често пъти са сложни и неефективни. Необходимо е да се признае и допълнително да се поощри организационният и финансов принос на издателите при производството на публикации в пресата, за да се обезпечи устойчивостта на издателския отрасъл и съответно да се благоприятства наличието на надеждна информация. Поради това е необходимо – на равнището на Съюза да се осигури хармонизирана правна закрила за публикациите в пресата по отношение на използването им онлайн от страна на доставчиците на услуги на информационното общество, което оставя съществуващите правила за авторското право в правото на Съюза, приложими за използването за лични или нестопански цели на публикациите в пресата от отделните ползватели, незасегнати, включително когато такива ползватели споделят публикации в пресата онлайн. Въпросната закрила следва ефективно да се гарантира чрез въвеждане в правото на Съюза на сродни на авторското право права по отношение на възпроизвеждането и предоставянето на публично разположение на публикации в пресата на издатели, установени в дадена държава членка, във връзка с онлайн ползване от доставчици на услуги на информационното общество по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета.

Понятието „издател на публикации в пресата следва да се разбира като обхващащо доставчици на услуги, като издатели на новини или новинарски агенции, когато те публикуват публикации в пресата. Понятието „публикация в пресата“ обхваща единствено журналистическите публикации, публикувани в която и да е медия, включително на хартиен носител, в контекста на икономическа дейност, която представлява предоставяне на услуги съгласно правото на Съюза. Публикациите в пресата, които следва да са обхванати от понятието, включват например ежедневните вестници, седмичните или месечните списания с обща или специална насоченост, включително списанията с абонамент, както и новинарските сайтове в интернет. Публикациите в пресата съдържат предимно литературни произведения, но все по-често включват и други видове произведения и други обекти, по-специално снимки и видеоматериали.

Публикуваните за научни или академични цели периодични публикации, като например научните списания, не следва да бъдат обхванати от закрилата на публикациите в пресата по силата на директивата. Тази защита не следва да се прилага и по отношение на уебсайтове, като например блогове, които предоставят информация като част от дейност, която не се извършва по инициатива или под редакционната отговорност и контрола на доставчик на услуги.

Правата, предоставени на издателите на публикации в пресата по силата на Директивата, следва да имат същият обхват, както правата за възпроизвеждане и за предоставяне на публично разположение, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, доколкото става дума за онлайн използване от доставчиците на услуги на информационното общество. Правата не се разпростират върху действия за създаване на хипервръзки, не следва да обхващат и самите факти, посочени в публикациите в пресата. Спрямо правата, предоставени на издатели на публикациите в пресата следва да се прилагат същите разпоредби за изключенията и ограниченията като тези, приложими за правата, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, включително изключението в случай на цитиране за такива цели като критика или обзор.

Използването на публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество може да се състои в използването на цели публикации или статии, но също и на части от публикации в пресата. Подобно използване на части от публикации в пресата също придобива икономическо значение.

Изключенията при въвеждането на новото сродно право

Директивата предвижда изключения – използването на отделни думи или съвсем кратки откъси от публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество не е задължително да бъде в ущърб на инвестициите, направени от издателите на публикации в пресата при изготвянето на съдържанието. Поради това е целесъобразно да се предвиди, че използването на отделни думи или кратки откъси от публикации в пресата не следва да попада в обхвата на правата, предвидени в директивата. Като се има предвид масовото обединяване и използване на публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество, е важно изключването на много кратките откъси да се тълкува по такъв начин, че да не засяга ефективността на правата, предвидени в директива.

Закрилата, предоставена на издателите на публикации в пресата по силата на Директивата, не бива да накърнява правата на авторите и другите правоносители върху произведения и други обекти, включени в тях, включително по отношение на степента, до която авторите и другите правоносители могат да използват своите произведения или други обекти отделно от публикацията в пресата, в която те са включени. Поради това издателите на публикации в пресата не следва да имат възможност да се позовават на закрилата срещу авторите и други правоносители или срещу други упълномощени ползватели на същите произведения или други обекти. Това не следва да засяга договорните споразумения между издателите на публикации в пресата, от една страна, и авторите и други правоносители, от друга. Авторите, чиито произведения са включени в публикация в пресата, следва да имат право на подходящ дял от приходите, които издателите на публикации в пресата получават за използване на своите публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество.

В няколко държави членки обезщетението за използване в рамките на тези изключения или ограничения се поделя между авторите и издателите. За да се отчете съществуващото положение и да се повиши правната сигурност за всички заинтересовани страни, Директивата дава възможност на държавите членки, които разполагат със съществуващи схеми за разпределяне на обезщетенията между автори и издатели, да ги запазят. Това е особено важно за онези, които преди 12 ноември 2015 г. са имали такива механизми за споделяне на обезщетенията, макар че в други дадено обезщетение не се споделя и се дължи единствено на авторите, в съответствие с националните политики в областта на културата.

Права на издателите върху публикации в пресата – въпросителните и отговорите

Вестниците и списанията са колективно създавани от творчеството на различни автори – журналисти, фотографи, карикатуристи, и те съдържат публикации по смисъла на чл. 2 от Директивата. Тези публикации се ползват със закрила.

Трябва ли издателите на печатни произведения, които имат еквивалент под формата на уеб-страница, да получат права, сродни на авторското – своеобразен данък „хипервръзки” (Link Tax), дали предвиденият механизъм наистина защитава тези интереси – все ключови въпроси.

Издателите получават правата, предвидени в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО, при цифровото използване на техните публикации в пресата. Това означава, че те ще се ползват с право, сродно на авторското, като ще имат думата относно това кога и при какви условия техните произведения ще могат да бъдат предоставени на публично разпространение. В случая – чрез информационните агрегатори като Google, Yahoo и др.

Предложението постави големи въпросителни

На първо място, дали изобщо е необходимо такова сродно право за издателите? Как създаването му ще се отрази върху баланса на права и интереси на заинтересованите лица? Това означаваше, че търсачки като Google, Bing  и др. ще трябва да заплащат възнаграждения за това, че показват сегменти от статиите, публикувани от издателите, в продължение на 20 години. Но в повечето случаи въпросните статии не биха били използвани от потребителите в такъв дълъг срок от време.  Вероятно това бе причината в приетия финален текст на Директивата този срок да бъде драстично намален – правата на издателите ще важат до две години след 1 януари на годината след датата на публикуване.

Въпрос произтича и от конкретизацията на „публикации в пресата“. Чрез Директивата ЕК предвижда именно за тяхното цифрово използване издателите да се ползват със сродно на авторското право. Практиката показва, обаче, че голяма част от сайтовете, които служат като спомагателни платформи на вестници, списания и т.н., публикуват съдържание, което надхвърля това на печатния им вариант. Това означава ли, че издателите ще могат да се разпореждат чрез правото си единствено върху текстовете, които фигурират и на двете места? 

Издателите на печатни издания се сблъскват с трудности при лицензирането на техните публикации онлайн и получаването на справедлив дял от стойността, която създават, уточнява и Комисията в предложението си за Директивата за авторско право в единния цифров пазар, като добавя, че това може в крайна сметка да се отрази неблагоприятно на достъпа на гражданите до информация. Агрегаторите печелят именно от това, че съдържат в себе си огромно количество информация, генерирано от новинарските сайтове. По тази логика те трябва да заплащат на издателите. За да се определи дали част от публикацията в пресата е достатъчно съществена, за да се изисква подобно плащане, държавите от ЕС ще могат да прилагат критерий за оригиналност,  критерий за размер или и двете, според позицията на Съвета.

Отговорите:

Правата на издателите върху публикации в пресата при  онлайн използване са финално регламентирани в чл. 15 и относимо чл. 16  на Директива (ЕС) 2019/790.

Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване:

1. Държавите членки предоставят на издателите на публикации в пресата, установени в държава членка, предвидените в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО права при онлайн използване на техните публикации в пресата от доставчици на услуги на информационното общество. Правата, предвидени в първа алинея, не се прилагат за използването за лични или нестопански цели на публикации в пресата от страна на индивидуални ползватели. Защитата, предоставена съгласно първа алинея, не се прилага за действия по създаването на хипервръзки. Правата, предвидени в първа алинея, не се прилагат по отношение на използването на отделни думи или много кратки откъси от публикация в пресата.

2. Правата, предвидени в параграф 1, оставят непроменени и по никакъв начин не засягат правата, предвидени в правото на Съюза за авторите и другите правоносители, по отношение на произведенията и другите обекти, включени в публикация в пресата. Не се допуска позоваване на правата, предвидени в параграф 1, срещу въпросните автори и други носители на права, и по-специално те не лишават авторите и правоносителите от правото да използват своите произведения и други обекти отделно от публикацията в пресата, в която са включени.

Когато дадено произведение или друг обект са включени в публикация в пресата въз основа на неизключително разрешение, посочените в параграф 1 права не се противопоставят, за да се забрани използването от други получили разрешение ползватели. Правата, предвидени в параграф 1, не се противопоставят с цел забрана на използването на произведения или други обекти, за които закрилата е изтекла.

3. Членове 5-8 от Директива 2001/29/ЕО, Директива 2012/28/ЕС и Директива (ЕС) 2017/1564 на Европейския парламент и на Съвета (19) се прилагат mutatis mutandis по отношение на правата, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

4. Предвидените в параграф 1 права се погасяват две години след публикуването на публикацията в пресата. Този срок започва да тече от 1 януари на годината след датата, на която е излязла публикацията в пресата. Параграф 1 не се прилага за публикации в пресата, публикувани за първи път преди 6 юни 2019 г.

5. Държавите членки предвиждат, че автори на произведения, включени в публикация в пресата, получават подходящ дял от приходите, които издателите на публикации в пресата получават за използването на техните публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество.

Право на справедливо обезщетение – чл. 16

Държавите членки могат да предвидят, че когато един автор прехвърля или отстъпва свое право на издател, прехвърлянето или лицензията представляват достатъчно правно основание за издателя да има право на дял от обезщетението за действителното използване на произведението по силата на изключение или ограничение на прехвърленото или отстъпеното право. Първа алинея не засяга съществуващите и бъдещите разпоредби в държавите членки по отношение на правата за публично отдаване в заем.

Динамиката на гласуванията в Европарламента

#savethenet: гласуванията на българските депутати в ЕП

На сайта www.saveyourinternet.eu могат да се видят гласуванията на всички депутати в ЕП по хода на проекта на Директивата за авторското право  в цифровия единен пазар, включително двете гласувания от 26 март 2019, когато депутатите гласуваха по два въпроса – дали да се допусне гласуване на отделни разпоредби (процедурен вот, гласуване № 22)  и след това – за директивата като цяло (гласуване №23).

Това е картината само за българските представители, като с червено са отбелязани гласуванията, които дават ход на директивата, вкл. чл.11 и чл.13 (нови 15 и 17), а със зелено – гласуванията, които  биха могли да доведат до неприемане на отделни разпоредби или цялата директива.

На 26 март 2019 г. депутатите Николай Бареков, Ангел Джамбазки, Илхан Кючук, Светослав Малинов, Ева Майдел, Момчил Неков, Георги Пирински, Владимир Уручев  са подкрепили възможността да се гласува за измененията в отделни разпоредби  (втората колона отляво, процедурен вот, в зелено). Това е ключовото гласуване, което можеше да доведе до отпадане само на отделни разпоредби. Мнозинството само с пет гласа преднина приема да се гласува директивата като цяло. Корекциите в протокола за процедурния вот променят мнозинството (13 депутати коригират вота си в подкрепа на гласуването по разпоредби) – но вече е късно. Резултатите – така както са обявени – не се променят, каквито и корекции в протокола да настъпят по-късно. Резултатът от този процедурен вот проправя пътя за приемането на чл. 11 и чл. 13 заедно с директивата. В крайна сметка Ангел Джамбазки, Илхан Кючук, Светослав Малинов, Момчил Неков и Сергей Станишев са гласували против директивата (най-лявата колона). Неков (известен като „15/15”) предварително е обявил, че ще гласува против проекта. Асим Адемов, Неджми Али, Филиз Хюсменова, Петър Курумбашев, Искра Михайлова, Андрей Новаков, Георги Пирински и Емил Радев са гласували за приемане на директивата (с мнозинството). Н. Бареков, А. Ковачев, Е. Майдел, Вл. Уручев се въздържат.

voteBulgaria

В Европейския парламент корекциите в първоначално обявеното гласуване са масова практика. Според един обзор на корекциите Brice Hortefeux е използвал тази възможност  292 пъти в настоящия мандат на ЕП, има депутати със 150-200 и повече корекции. Общо 100 членове на ЕП са коригирали гласовете си повече от 50 пъти.  На другия полюс са  Антонио Таяни,  Манфред Вебер,  Йежи Бузек, които не са искали почти никога корекция. Обяснението е, че  ако електронното устройство даде дефект при гласуването, на депутатите се дава възможност да посочат истинския си вот по-късно в официалните протоколи. С най-много корекции – 65 – е позицията на ЕП за Брекзит (Огнянова, 2019).

На 26 март 2019 г. Европейският парламент приема с 348 срещу 274 гласа Директивата за авторското право в цифровия единен пазар.

Интересите на различните общности – издателите, платформите, академичната общност

В Директива 2001/29/ЕО, в която въпросните права са описани и регулирани, издателите на печатни медии не фигурират като носители на сродно на авторското право. По думите на представители на организации, поддържащи сайта www.publishersright.eu, в период на обсъждане на Директивата за авторско право в единен цифров пазар, когато въпросните сродни права са внесени в предложението за Директива 2001/29/ЕО в края на миналия век, все още малко издатели публикуват съдържание онлайн, което не е предпоставка за изискване на сродно на авторското право от тяхна страна. В условията на европейския единен цифров пазар обаче то вече е необходимо.

„През 2015 г. съществуват четири билиона читатели на вестници по света, от които 1.3 билиона потребяват вестникарско съдържание от дигитални платформи. Въпреки че пресата остава доминираща, приходите от недигитални вестници се прогнозира да спаднат с 3 % в петгодишен период до 2020 г., докато приходите от дигитални вестници се очаква да нараснат с 9.8 % за същия период. Успоредно с това популярността на пресата сред гражданите на 28-те страни членки на ЕС спада през последните години, като дневната консумация на вестници пада от 37% през 2012 г. до 29% през 2016 г. Сред причините за това е нарастващият брой новинарски сайтове и електронни вестници през последните две десетилетия. В Германия, например, през 1995 г. те са само 5, а през 2016 г. броят им се е увеличил до 700.” (Johnson, 2019)

Основните начини за финансиране на печатните медии се превръщат в недостатъчен ресурс. Това обяснява защо единици са печатните издания, които нямат еквивалент в онлайн среда, а в нея – чрез различни нови рекламни техники, се генерират  допълнителни финансови приходи за медията.

Медийните издатели

Инвестициите, които медийните издатели правят за преноса на съдържанието от печатните издания към онлайн среда, трябва да бъдат поощрени с право, сродно на авторското. Зад тази теза застават Европейската асоциация на медийните списания (European Magazine Media Assossiation), Европейската асоциация на медийните издатели (European Newspaper Publishers’Assossiation), Съюзът на европейските издатели (European Publishers Council) и „Новинарски медии – Европа” (News Media Europe). „За да останат конкурентно способни и независимо финансирани в Европейския единен цифров пазар, издателите имат нужда да могат да се конкурират ефективно на всички платформи. Това изисква права, адекватни на пазара. Настоящата липса на такива права за издателите поощрява тези, които се възползват безплатно от инвестицията на издателите” (Европейска комисия,  често задавани въпроси за авторскоправната реформа). Издателите настояват, че предвид новите модели на потребление и предлагане в онлайн среда те трябва да получат същите права, с които продуценти вече разполагат в сферата на музиката, радио- и телевизионното разпространение и др.

„Признаването на ново сродно право има поддръжници в лицето най-вече на водещи европейски и национални организации на издателите на периодика. Наред с изведените от Комисията съображения за признаване на „издателско” право, а именно – незадоволителна защита на специфичните права на издателите при онлайн разпространение на периодика, отсъствието на справедливо разпределение на стойността между участниците във веригата по нейното създаване и др., професионалните организации сочат като аргумент и обстоятелството, че подобна закрила чрез признати права, сродни на авторските, вече е предоставена на продуценти на филми и на музика, чиято дейност по характер, предназначение, същност и резултат е аналогична с дейността, извършвана от издателите на публикации. Признаването на ново сродно право в рамките на Съюза има и опоненти в лицето на платформи и социални мрежи… Основният аргумент против признаването на ново сродно право е, че предложението не се базира на ясен и еднозначен критерий за закрила, в резултат на което от него ще се ползват само някои издатели. Новото право ще създаде ситуация, в която – паралелно с авторскоправната закрила, ще действа и друга, но само за някои публикации.”  (Цакова, 2017)

За такъв пример разказва Ана Лазарова от сдружението „Цифрова република” – обединение от интернет потребители, автори, компютърни специалисти, предприемачи и юристи, които се застъпват за правата на интернет потребителите и свободния достъп до информация. Целта на сдружението е да открива предизвикателства и да търси отговори, да подкрепя развитието на технологиите в полза на знанията и да участва в тези процеси в полза на възможно най-голяма част от обществото. През септември 2019 г. тя изследва въвеждането на това ново издателско право във Франция, като посочва, че са въведени само разпоредбите на чл. 15 от директивата, а именно – новото право на издателите на новини – чрез изменения в Кодекса за интелектуална собственост от 24 юли. Измененията влизат в сила на 24 октомври.

Редно е да се уточни, че въвеждането на новото сродно право на издателите на новини се обсъжда във Франция не от вчера, като предложението беше внесено в Сената още през септември миналата година и дебатите вървяха паралелно със завършването на текстовете на директивата. Предстоят колективни преговори за фиксирането на лицензионните възнаграждения. Желанието в сектора е да се отчете не само броят показвания на дадена публикация, но и други фактори, като инвестициите на съответната медия в човешки ресурс и приносът й към политическата и обща осведоменост на публиката, което цели да промотира качествената журналистика. Освен това чрез преговори следва да се установи и съотношението, в което следва да се разпределят плащанията между издатели и журналисти, както и организацията за колективно управление на права, която ще управлява постъпленията от лицензионните плащания от използване на снипети. Претендентите за това са Сдружението на композиторите и драматургичните автори (Société des auteurs et compositeurs dramatiques  – SACD), Сдружението на авторите в мултимедията (SCAM), Сдружението на авторите, композиторите и музикалните редактори (Société des auteurs, compositeurs et éditeurs de musique – Sacem) и Френският център за използване на правото на възпроизвеждане (Centre français d’exploitation du droit de copie – CFC). Последният се занимава с управление на копията на литература и преса.

Междувременно обаче, за зла беда, основният „адресат” на част от новите разпоредби – Google, побърза да излезе с нарочно становище за това, че компанията не възнамерява да плаща на издателите на новини лицензионни възнаграждения за публикуване на снипети и ще модифицира продуктите си така, че да не използва обекти на новото право върху новинарските публикации, разписано в чл. 15 от Директивата и чл. 218 и следващи от френския Кодекс за интелектуална собственост (Лазарова, 2019).

Платформите като ползватели

Въпреки заявения отказ за заплащане на новото сродно издателско право при цифрово използване, именно най-големият агрегатор Google преосмисля позицията си и заявява политика за овъзмездяване. На 25 юни 2020 г. електронният сайт „OFFNews” публикува информация, като се позовава на агенция „Ройтерс”, че Google предприема нова политика и ще заплаща занапред и за това ново сродно издателско право. Днес обявяваме лицензионна програма, с която ще заплащаме на издателите за висококачествено съдържание на новини“, заяви вицепрезидентът на Google Бред Бендер. Той добави, че ще започнат от Австралия, Бразилия и Германия, но скоро ще включат и други страни. Програмата ще е налична в Google News и Discover. Според Бендер, Google ще предложи на потребителите си и безплатен достъп до статии, които по принцип се заплащат. Медийните издания, на които ще им бъде платено за съдържанието, са: германските „Der Spiegel“, „Frankfurter Allgemeine Zeitung“, „Die Zeit“ и „Rheinische Post“; австралийските медии „Schwartz Media“, „The Conversation and Solstice Media“ и бразилските медии „Diarios Associados“ и „A Gazeta.“ (OFFNews, 2020)

Академичната общност

В Отворено писмо на 169 европейски представители на академичната общност също се предупреждава, че новото сродно издателско право крие рискове. Те аргументират проблемите с чл. 15 от Директивата така: създава се много широк обем права върху новини и новинарско съдържание; липсват действителни икономически основания, които да обосноват въвеждане на такова право; оскъпява се новинарското съдържание и по-точно неговото използване от други лица; предложението може да има евентуална вреда за журналистите, фотографите, фрийлансерите, представителите на гражданската журналистика; дисбалансира се медийният пазар във вреда основно на малките новинарски агенции и в полза на големите агенции; очаква се липса на действителен позитивен ефект върху свободата на пресата, качествената журналистика и при защитата срещу „фалшивите новини”. (Отворено писмо на 169 академици срещу правото на издателите на публикации, 2018).

Позицията на България

В рамките на българското председателство на Съвета на ЕС България заема позицията на издателите в спора между издатели и новите цифрови индустрии. Тезата, че издателите трябва да си служат с право, сродно на авторското, споделя Мехти Меликов – директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” към Министерството на културата, а преди това изпълнителен директор на Съюза на издателите в България. В интервю за вестник „Капитал” от 2017 г. той заявява, че Google News извършва непозволено използване на медийните публикации като закриляни обекти на авторското право. „Основна характеристика на твърдяното „използване” е фактът, че, от една страна, платформата сама по себе си реализира приходи от дигитална реклама, т.е. печели, ползвайки чужд продукт на интелектуалната собственост, а от друга – макар и в ограничен откъс, предоставя информация от публикацията, която често е достатъчна, за да информира читателя, без да се налага посещаването на страницата на издателя“ (Пенкова, 2017).

Заключение

Повече от година след приемането на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар България не е напреднала много в усилията си за въвеждането на новите промени. До крайния срок за въвеждане на изменения в българския Закон за авторско право и сродните му права и в двата аспекта – въвеждането на сродни права за издателите на публикации в пресата при цифрово използване и въвеждането на филтри за проверка за наличие на защитено авторско съдържание, остават само 10 месеца.

Въвеждането в българското законодателство на новото сродно издателско право при цифрово използване би повлияло положително на издателския бизнес, който ще се сдобие с още поне два източника на финансови приходи, като резултат от своите имуществени права.

Първият източник – от бизнес модела на генериране на приходи от друга услуга на информационното общество – медийният клипинг, също базиращ се на използването на вече публикувано съдържание, което е чужда интелектуална собственост.

Вторият – от остойностяването и монетизирането на „данък връзки”, чрез който – при повторното цифрово използване на цели публикации или снипети, издателите ще получават финансови приходи. Битката между технологичните гиганти и творческата индустрия приключи в полза на индустрията,  въпреки опасенията, че в резултат на липсата на еднозначен критерий за закрила от нея ще се ползват само някои издатели на вестници. Журналистите вече имат по-големи възможности да получават дял от приходите, генерирани от публикациите, четени от потребителите в интернет среда.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА И ИЗТОЧНИЦИ:

     ЛАЗАРОВА, Ана (2019). Новото сродно право на издателите: възход и падение.

     https://digrep.bg/copyright/reform/new-neighboring-right-publishers/ [Lazarova, Ana (2019). Novoto srodno pravo na izdatelite: vazhod I padenie]

    ПЕНКОВА, Сирма(2017). Европейските издатели vs. Google. Капитал.

https://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2017/04/01/2944779_evropeiskite_izdateli_vs_google/ [Penkova, Sirma(2017). Evropeiskite izdateli vs.Google. Kapital]

ЦАКОВА, Виолета (2017). Приспособяване на авторското право и сродните му права към цифровия единен пазар за Eвропа. Научни трудове на УНСС, Том 2,

http://unwe-research-papers.org/bg/journalissues/article/9909) [Tsakova, Violeta (2017). Prisposobiavane na avtorskoto i srodnite mu prava kam tsifrovia edinen Pazar za Evropa. Nauchni trudove na UNSS, t. 2]

JOHNSON, Joseph (2019). Newspaper Market in Europe – Statistics & Facts. Statista.

https://www.statista.com/topics/3965/newspaper-market-in-europe/

Директива (ЕС) 2019/790 от 17 април 2019 г. https://eur-lex.europa.eu/legalcontent/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019L0790&from=EN;

Европейска комисия, често задавани въпроси за авторско-правната реформа. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/faq/frequently-asked-questions-copyright-reform;

OFFNews (2019). https://offnews.bg/medii/google-zapochva-da-zaplashta-na-medii-za-polzvane-na-sadarzhanieto-im-731475.html?fbclid=IwAR3NhI41CQYSD8fpgw2Fm-li6oU32NoQYlNKCTKZ7URIBcrXNlIwA064JqA;

Блог на Нели Огнянова https://nellyo.wordpress.com/2019/03/30/savethenet-2/;

     Правен институт на Амстердамския университет. Академици срещу правото на издателите на публикации

https://www.ivir.nl/publicaties/download/Academics_Against_Press_Publishers_Right.pdf.

Диляна Кирковска е хоноруван преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ. Води упражненията по „Радиокомуникация“ и Учебно студио (радио)“, а също така за интелектуалната собственост в магистърската програма „Дигитални медии и видеоигри”. В катедра „Европеистика” на Философския факултет преподава дисциплината „Медиен мониторинг”. Дългогодишен медиен експерт в Съвета за електронни медии.

Diliana Kirkovska is a part-time lecturer at the Faculty of Journalism and Mass Communication, SU. She conducts the practical exercises in Radio communication and Educational Studio-radio, as well as ones on matters, related to Intellectual property in the Master’s program “Digital Media and Videogames”.

Teaches “Media Monitoring” at the European Studies Department of the Philosophical Faculty. Multiannual media expert at the Council for Electronic Media, Bulgaria.

Add Comment

Required fields are marked *. Your email address will not be published.