Николай Генов. ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО: ИГРИ И ПОЛИТИКА

Сп. Медиалог

БРОЙ 4/2018

Николай Генов

Изложбата „Игри и политика“, организирана от Гьоте-институт, е събитие, което включи в програмата си 18 международни видеоигри[1]. Всяка една от тях отправи реплика към световната политическа сцена, към една или друга идеологическа система, или към нашумял обществен проблем. Игрите останаха свободно достъпни за широката аудитория през по-голямата част от месец ноември и бяха изпробвани от стотици хора.  

Събитието се оказа и хубава отправна точка за размисъл върху социалната страна на разноликия феномен, какъвто са компютърните игри; едно доказателство за необходимостта от изострена критическа рецепция спрямо същностната им проблематика, свидетелство за тяхната висока потенциалност, институционална валидация на валентността им, на тяхната възможност да бъдат нещо много повече от произволна форма на арбитрарно развлечение. Те са – както се подчерта от неприкосновения контакт с тях – едно ново изкуство, призвано да сведе и преобразува потиснатите напрежения в особено синкретично цяло; не да редуцира, а да дообясни, развие и евентуално разреши комплексните проблеми на нашето съвремие от трибуната на една наистина влиятелна дигитална медия.

Изложбатана Гьоте-институт бе съпътствана и от три двучасови дискусии, модерирани отпроф. Миглена Николчина – дългогодишна изследователка на дигиталния феномен наигрите със сериозни теоретични интереси към него. Дискусиите целяха да съберат наедно място създатели и изследователи на компютърните игри, увличайки ги в отворен разговор за общия им обект. Технитетеми бяха целесъобразно формулирани.

Първата – „За ползата от видеоигрите“ – опита да внесе баланс в медийния дискурс, който твърде едностранчиво изобразяваше гейминга като подстрекател към насилие играбител на житейското благополучие. Участниците в нея – Веселин Ханджиев от Black Sea Games, един от първите родни артисти в гейминдустрията, създател на хитовите „Цар: Тежестта на короната“ (Tzar: The Burden of the Crown) и „Рицари на честта“ (Knights of Honor), и Николай Генов, литературовед от Софийския университет – се застъпиха за многообразието на това изкуство, твърдейки, че то е толкова голямо, колкото са ползите от него; независимо дали става въпрос за опознаване на себе си, за развиване на личностни или професионални качества или просто за приемане на Другия, компютърните игри предлагат повече от подходяща медия за начинанието.


Goethe-Institut Sofia

Втората дискусия пое тази основа, за да я конкретизира и да отправи към нея едно съвсем различно питане – за активността и интерактивността на дигиталната медия. В нея участваха Габриел Добрев от Haemimont Games, чиято последна „Да оцелееш на Марс“ (Surviving Mars) дълго време оглавяваше класациите за популярност в Steam[2], и гл. ас. Еньо Стоянов от Катедрата по теория и история на литературата към Факултета по славянски филологии. Разговорът на двамата се завъртя около въпроса за свободата и сложността на взаимодействието в игровия наратив. Кога можем да кажем, че една игра ни предоставя достатъчно свобода? Какви са необходимите съставки, за да се чувстваме неограничени в нея? Каква е цената на подобно усилие? Тези и още въпроси направляваха дискусията.



Goethe-Institut Sofia


Последната, трета, среща маркира и края на изложбата. В нея Ивайло Коралски от екипа на Kyodai и Владимир Полеганов, авторът на спечелилия наградата на „Хеликон“ роман „Другият сън“, говореха за научната фантастика и видеоигрите, като фокусът падна върху дебютния проект на Kyodai – научно-фантастичната сага Elea – и принципите на художественото светоизграждане в литературата. Със съдействието на публиката, която остана активна и през трите дискусии, бяха обсъдени границите на утопията и вдъхновението; силата на експеримента и въздействието на историята, поднесена по различни начини и чрез различни средства. 


Goethe-Institut Sofia

И трите срещи бяха заснети и качени на страницата на Гьоте-институт.

И изложбата, и дискусиите се зарадваха на голям интерес, който, струва ми се, само ще нараства. Първите крачки вече са направени; преднамереното движение към едно необятно пространство с устрема на духа на времето. А този устрем е явно заявен – достатъчно е да съберем фактите, за да се уверим в това – само за няколко години преминахме от спорадични, разпокъсани доклади и нишови конференции към големи, планомерни събития (Game Dev Sumit, Sofia Game Night, изложбата „Игри и политика“) и дори специализирана магистърска програма във Факултета пожурналистика и масова комуникация – „Дигитални медии и видеоигри“.

Ако това са резултатите и напредъкът само за няколко години, какво ни очаква след още толкова?  


[1]The cat and the coup, Madrid,Yellow Umbrella, Killbox, Unmanned, This war is mine, Perfect Woman, Dys4ia,Coming out simulator, Phone story, TouchTone, Orwell, Papers, please, 1378(km),Escape from Woomera, Sunset, Democracy 3, The Westsport Independant. Изреждам заглавията в оригинал, защото игрите не са преведени на български; проблем, върху който си струва да се помисли.

[2] Платформа за дистрибуция на видеоигри.

Add Comment

Required fields are marked *. Your email address will not be published.