Катерина Лазарова. Онлайн медиите в Косово (откъс от дипломна работа)

Сп. Медиалог

БРОЙ 3/2018

Катерина Лазарова

(откъс от дипломна работа с ръководител доц. д-р Жана Попова, защитена в магистърска програма “ Онлайн журналистика и медии“, ФЖМК)

Трета глава: Навлизане на Интернет в Косово. Онлайн медии

1. Навлизане на интернет в Косово

Докато през 2001 г. интернет е недостъпна услуга за всички желаещи да имат достъп до нея в Косово, светът вече е минал през развитието на Интегрирана мрежа, процес на компютърно опосредстваната комуникация, даващ възможност както за обмен на информация посредством мрежови комуникационни системи, така и способността за съхраняване на данни и съобщения. Постепенно комуникацията става все повече компютърно опосредствана, развиват се нов тип медии. През 1983 г. се появява интернет. Въпреки че много е говорено за историята и развитието на този тип мрежа, дотолкова доколкото тя е в основата на онлайн медиите и ги прави възможни, нека споменем отново някои основни пункта, свързани с нейното развитие. Интернет е компютърна мрежа, появила се през 60-те години на 20-и век като проект на военното ведомство на САЩ, целящ създаването на компютърна мрежа, свързваща компютрите на военните бази с други радио или сателитни комуникационни средства. Така през 70-те години на 20-век вече е изградена експериментална мрежа, носела наименованието ARPAnet (Advanced Research Project Agency Network) с предназначение да обслужва изследователската работа на военни и граждански институти и по-специално разработването на мрежа, която да остава функционираща дори при отпадане на нейни възли. По-късно проектът се разсекретява, а към ARPAnet започват да се свързват и други компютърне мрежи, като през 1983 г. името на цялата мрежа се променя на Интернет. Интернет е колекция от компютърни мрежи, в която се включват различни по топология и вид мрежи като ARPAnet, NSFnet, Nysnet, локални мрежи, регионални мрежи, университетски мрежи, компютърни мрежи на изследователски институти и известен брой мрежи на военни ведомства. Всички тези компютърни мрежи са свързани помежду си. Потребител, независимо от коя от споменатите мрежи, може да изпраща съобщения до получател от друга мрежа с изключение на местата, до които достъпът му е ограничен.

Видно от книгата на Грета Дерменджиева „Онлайн журналистика“, основните етапи в развитието на Мрежата са следните:

Интернет (TCP/IP) – технология, която позволява само четене на документи.;

Уеб пространство (HTTP) или УЕБ 1.0 – технология за четене и писане на несвързани данни; свързване на машини и документи;

Социално уеб пространство или Уеб 2.0 – използване на софтуерни приложения с отворен код, които потребителите могат да моделират самостоятелно според нуждите си и от „читатели на съдържанието на мрежата“, се превръщат в „създатели на собствено съдържание“, което може да бъде не само ползвано, но и доразвивано от други потребители. [Дерменджиева, 2012: 61].

Постепенно, след трансформацията от Уеб 1.0 към Уеб 2.0 през 2000 г., интернет еволюириа от среда за информационен трафик и забавление (Уеб 1.0) към своята по-висока версия, която вече дава възможност на подребителите да създават и редактират съдържание и да установяват мрежови социални общности. Уеб пространството вече се превръща в медия, формирана от бъро развиващите се социални медии като Facebook и Myspace  и възможността за бързо разпространение, съответно достъп до информация  коментари, снимки, линкове, статии.

През това време Косово все още се бори с последиците от войната. Самото наличие на военни конфликти води до неизбежно изоставане в развитието на страните, на чиято територия възникват и се развиват те. Както видяхме по-горе, през годините, в които интернет се развива, в Косово се вихрят конфликти, процеси на политическо налагане, етническо прочистване, медийна употреба за пропаганда и стремеж за налагане на една или друга гледна точка за бъдещето на територията – както географско, така и политическо. Фактът, че през 2001 г., а и годините след това, достъп до интернет имат малък брой жители, населяващи територията, е достатъчно показателен, че Косово, вероятно, остава малко встрани от потенциалните възможности на Уеб 2.0. Ангажирани с екзестенциалния въпрос за своето физическо оцеляване и повлияни от сменящите се режими на влияние, жителите на Косово инерционно остават по-скоро потребители на статичните възможности на Уеб 1.0, отколкото на Уеб 2.0. Ограниченият достъп до интернет означава и ограничени възможности за достъп до информация през мрежата, поради което традиционните медии са тези, които имат основна роля за информиране на населението.

До 2005 година, когато са издадени първите разрешения за предоставяне на интернет услуги от частни доставчици, основният достъп до интернет е осигуряван от държавния орган за пощенски и телекомуникационни услуги на Косово – PTK.

Според Асоциацията за информационни и комуникационни технологии в Косово, през 2013 г. интернет вече се ползва от около 84,8% от домакинствата (според гражданите процентът е 76,6%). Това говори за едно изключително динамично развитие само в рамките на около 10 /десет/ години. Увеличаването на процента потребители и възможността за достигане до тях посредством мрежата, води до естествено развитие и в политиките на медиите. Повечето медии започват да предоставят своята програма и онлайн, посредтвом различни канали и правят опити да споделят своите новини в социалните мрежи. Като резултат броят на потребителите в Косово, които получават своите новини основно от онлайн медиите се разраства бързо.

За да бъде нашето изследване по-конкретно, нека все пак да се обърнем към направеното през 2013 г. проучване „Навлизане и употреба на интернет в Косово“, финансирано от STIKK – Косовска асоциация за информационни и комуникационни технологии.  Според направените в него констатации, повечето навици на потребителите вече са сравними с глобалните тенденции, като например по-активното ползване на социалните мрежи и услугите за гласова комуникация през интернет, се използват предимно от жени, като и в Косово. Най-високата активност е във Facebook, като основен канал за достигане на по-широк кръг хора. Независимо от статута на заетост и семейните доходи, косоварите са свързано общество на ниво, сходни с тези на развитите държави. Освен това проучването заключава, че ще има забавяне в по-нататъшното навлизане на интернет в Косово, поради изградената вече зрялост на пазара. Страната вече е достигнала момента, в който институциите, компаниите и други организация следва да работят по-активно за повишаване общото качество на услугата, изграждане на т. нар. „електронно правителство“, родителски контрол, регулиране на пазара и информационното общество като цяло.

Нека разгледаме навлизането на интернет в Косово в неговите три аспекта – демографско, основано на потребители, демографско, основано на домакниства и географско проникване на интернет.

  1. Демографско навлизане на интернет – базирано на потребители

      Изчисленията за интернет навлизането са направени, вземайки предвид и честотата на ползване на интернет. Потребители, които използват интернет веднъж месечно или по-рядко (около 1%) са изключени, а потребителите, ползващи интернет два пъти седмично и повече, до ежедневно, са включени в изследването. В допълнение под внимание са взети и  ниските нива на доверителен интервал – 3%. Ето как проникването на интернет в Косово, въз основа на потребителите, е изчислено като най-малко 76,62% или 1 080 038 души (въз основа на преброяването през 2011 г.).

Всъщност, това са значителни, високи нива на проникване – в развитите страни този процент през 2013 г. Е 77 %.  Един от факторите, обясняващ нивата на проникване на интернет в Косово е нерегулираният пазар за доставчици на интернет услуги. Друга, не по-маловажна причина е наличието на голяма косовска диаспора, която желае да бъде във връзка със своите семейства в Косово, за целите на което им предоставят компютри и покриват разходите, свързани с интернет, на своите семейства в Косово. [LLC, Folgen и Fazliu, Agron (2013): 6]

  1. Демографско навлизане на интернет – базирано на домакинства

По отношение проникването на интернет, базирано на домакинствата, проучването сочи, че то е най-малко 84,81% или  251 962 домакинства (на базата на преброяването на домакинствата през 2011 г.). За сравнение, Европейския съюз публикува доклад, в който се посочва, че че 84% от домакинствата в развитите страни имат достъп до интернет. В допълнение следва да се отбележи, че според доклад, публикуван от UNDP – Kosovo Mosaic Report 2012, базиран на информация, събрана през февруари 2012 г., проникванет на интернет в домакинствата е 82% за Прищина, следван от Митровица със 76%.[LLC, Folgen и Fazliu, Agron (2013): 6]

  1. Географско навлизане на интернет

За целите на проучването, са сканирани около 430 км пътища и са засечени 3884 безжични мрежи. Според изготвителите на проучването, сайтът на CIA сочи, че пътната мрежа на Косово се състои от 1964 км пътища, които включват и протеженията на павирани и ненаселени части.

Следва да се обърне внимание, че са взети предвид само обществени данни като SSID, протокол за удостоверяване, информация за канали и RSSI. Въз основа на събраните данни е установено, има 9 безжични мрежи на километър по регионалните пътища в Косово. Това може да бъде визуализирано посредством Google map за интерактивен анализ на данните относно тези безжични мрежи (вж. http://goo.gl/shHUF).

          Въз основа на събраните за целите на проучването данни е установено, че 44,5 % от селските райони са покрити от местни доставчици на интренет услуги (без директен достъп до интернет, а посредством един от основните доставчици), а останалите 55,5% са покрити от основните такива. [LLC, Folgen и Fazliu, Agron (2013): 6]

Нов, неразглеждан до момента елемент, обект на проучването, финансирано от STIKK e свързаността на потребителите към интернет посредством смарт телефони (всеки телефон, който има възможност за връзка с интернет). Според проучването, пропорцията на интернет потребителите чрез този вид технология в Косово възлиза на 55,48%. В случая интересна е връзката между заетостта и притежаването на смарт телефони – в Косово повече са незаетите хора притежават този вид телефони, отколкото работещите. Освен факта, че процентът на безработица е 35,1%, друг фактор, който изглежда оказва влияние върху тази интересна констатация е отново наличието на членове на семейството, живеещи в чужбина, които изпращат смарт телефони на своите роднини в Косово. Друга възможност е работещите членове на семейството да закупуват тези технологии за своите роднини и приятели. [Пак там: 7]

Данните сочат, че към момента на проучването 52% от домакинствата, включили се в него, притежават компютър или лаптоп. Важно е да се отбележи, че 37% от домакинствата притежават втори компютър, а почти 9% притежават трети. Като цяло собствеността на компютрите в Косово е по-ниска в сравнение с европейските страни, където процентът е 68%, но данните са сравними данни с други регионални страни като Румъния (53%), Унгария (54%) и Гърция (55%).

          Повечето от младите интернет потребители използват английския език като основен, докато албанския се използва повече от лица на възраст между 40 и 59 години. Немският език е също широко използван, основно от мъжката част на населението на възраст между 20 и 29 г. Ползването на този език вероятно би могло да се обясни както с различните немскоезични кол-центрове, опериращи не територията на страната, както вероятни комуникационни потребности, свързани с албанската диаспора в Германия и Швейцария. [Пак там: 8]

От така изнесените данни е видно, че Косово има високи нива на навлизане на интернет сред домакинствата и индивидуалните потребители, сравними с тези в развитите страни. Този факт се счита като един от основните фактори, които биха повлияли върху бъдещо забавяне проникването на интернет. Изследванията показват, че 65% от не-ползвателите не планират и не вярват, че скоро ще използват интернет. От това може да се направи извод, че само около 35% от непотребяващите интернет биха могли да бъдат потенциални потребители за в бъдеще. Този факт допълнително подкрепя заключението, че Косово ще преживее забавяне на растежа на проникването на интернет, подобно на развитите страни. Докладите на Европейската комисия от 2012 г. заявяват, че най-честата причина да не се използва интернет са липсата на интерес, като  ситуацията в Косово не е различна. Аналогично, в Европа втората причина е липсата на умения. Изследването показва същия резултат за Косово. [Пак там: 9]

5. Потребление на интернет

Както и в другите страни, така и в Косово интернет традиционно се използва предимно за забавление и социализиране посредством социалните мрежи. Имейлите, Facebook, Skype и Youtube са основните услуги, които се използват в Косово. 73,3% от потребителите на интернет използват услугата Facebook. Това показва, че 73,3% от 76,6% (потребители на интернет) са потребители на Facebook. Това означава, че 43,6% (приблизително 790000) от цялото население на Косово използва тази социална мрежа. Младите жени – потребители на интернет са по-напред от мъжете по отношение на интернет браузъра и четенето. Това важи и когато става въпрос за използването на Интернет за изследване и изучаване.

Един от основните двигатели на бързо нарастващото търсене услугата интернет, е удобното средство за комуникация, което представлява мрежата. Предвид факта, че почти всеки трети косовар днес живее в чужбина, а всяко трето домакинство има поне един член на семейството, живеещ зад граница, комуникацията на ниска цена е от жизненоважно значение. А интернет предлага точно това.

Skype услугата е допълнение към средствата за комуникация с косовските семейства, живеещи в чужбина. Тази услуга обаче също е много популярна в световен мащаб благодарение на оптимизираните възможности за аудио и видео комуникация. Тази услуга е много популярна и в селските райони, имайки предвид, че по-голям брой имигранти идват от селските райони.

За целите на проучването са разгледани социалните мрежи Twitter, Instagram и Facebook, дотолкова доколкото други услуги на социалните медийни мрежи като LinkedIn и Xing са по-малко популярни в Косово (Xing е много популярен в немскоговорящите страни, където се намира най-голямата част от косовската диаспора). Twitter е много повече използвана от тийнейджъри от Косово и от лица на възраст 29 години. Както при другите комуникационни услуги и социални мрежи, женската потребителска група е малко по-голяма от мъжката. Важно е да се отбележи, че тази услуга често се използва от косовските политици и знаменитости.

Както при Twitter, Instagram се използва най-вече от тийнейджъри, но когато става въпрос за пола, използването му е еднакво сред мъжете и жените.

Потреблението на Facebook е малко по-различно в сравнение с Twitter и Instagram. Тази социална мрежа привлича потребители от всички възрастови групи, използва се повече от мъжете и е една от четирите дейности, които са предпочитани от косовската потребителска общност в Интернет.

Email комуникацията за лични нужди е използвана предимно от по-младата генерация и възрастни до 40 години. Потреблението е почти равно сред мъжете и жените. Въпреки това, този вид комуникация се използва повече за работа и бизнес от мъжете – намек за кариерните различия, основани на полов признак.

В сравнение с мъжете, жените напредват в използването на интернет за събиране информация за мода и лайфстайл. Възрастовите групи от 10 до 29 години са много по-активни, но след това се наблюдава внезапна спад. Тъй като жените са мажоритарната потребителска група, очевидно е, че след като достигнат 30-те си години по някаква причина рязко, с повече от 50% спад, губят интерес към търсенето на идеи за облекло и начин на живот. [Пак там: 8-10].

6. Онлайн медии

От така изнесените данни е видно, че, въпреки тежката ситуация, в която се намира Косово, бидейки следвоенна зона, развитието й по отношение навлизането и потреблението на интернет е изключително бързо. В годините след конфликта от почти нулев достъп през 2001 година, Косово достига нивата на развитите европейски държави през 2013 г. Това е сигурен признак за развитие и на обществото, излизане, до колкото е възможно от рамката на насоченото и пропагандно предоставяне на информация от страна на традиционните медии, които, както видяхме по-горе, са били не малко използвани за тези цели. Фактът, че има големи диаспори на косовски граждани (предимно от албанската етническа група) в чужбина и свободното ползване на чужди езици от по-голямат част от младото население, дава възможност за информиране от чуждоезикови сайтове.

Въпреки бързите темпове на развитие обаче, онлайн медиите в Косово не се отличават с някакво изключително разнообразие. Основен дял заемат новинарските сайтове, които в по-голямата си част са свързани с традиционните медийни организации, без да се разграничават особено от основната медия.

Очаквано, поради липсата на какъвто и да е контролен и регулаторен орган, който да има възможността да води актуална статистика и имайки предвид бързината, с която се „раждат“ и „умират“ онлайн медиите, задачата да бъде установен точният им брой в Косово се оказа не лека. Според Wikipedia онлайн медиите в Косово са 28 (двадесет и осем), от които 11 списания, 6 вестника, 6 портала и 5 телевизии (Приложение 2). Друга статистика, публикувана от  ABYZ Web Links Inc. изнася данни за 23 медии, разпространявани само чрез интернет, от общо 55 (Приложение 3). Направен бе опит за получаване на официална статистика от Независимата медийна Комисия в Косово, но отговор на изпратеното посредством e-mail запитване не бе получен.

Интересен факт е, че някои от медиите са включени и в двете статистики, но по-голямата част от тях се различават, т.е. вероятно общата картина за броя и вида на онлайн медиите в Косово е сумарна от данните на двата информационни канала. За съжаление не е налична официална статистика, предоставена от който и да е от официалните органи на страната, който да потвърди или отхвърли така представените списъци.

Интерес буди и още една статистика, налична на сайта на Socialbakers – https://www.socialbakers.com, която ни запознава с това, кои са най-популярните онлайн медии в Косово, според тяхното Фейсбук следване (класацията е според интереса от територията на съответната страна, а не според общия брой последователи). С най-голяма посещаемост са (Приложение 4):

  1. Telegrafi.com с общо 751 812 последователи, от които 359 052 от територията на Косово.;
  2. Jeta OSH QEF с общо 1 879 561 последователи, от които 223 955 от територията на Косово.;
  3. Koha.net с общо 480 645 последователи, от които 212 780 от територията на Косово.

Както е видно, повече от половината ползватели на тези медии са извън страната, като особено фрапираща е разликата при Jeta OSH QEF, при която местните потребители съставляват около 10-12%.

За сравнение, същата статистика за Република България има следния вид (Приложение 3):

  1. Novini.bg с общо 764 048 последователи, от които 584 940 от територията на България;
  2. Petel.bg с общо 539 467 последователи, от които 477 315 от територията на България;
  3. Sportal.bg с общо 343 578 последователи, от които 282 206 от територията на България.

Медиите в първата тройка на Косово се ползват от по-висок интерес спрямо тези на България. Това, разбира се, може да се дължи и на факта, информационните източници в интернет пространството за нашата страна са много повече от тези на Косово, което предполага известно дифузиране на потребителския интерес. Видно е също, че, докато за Косово повече от половината последователи се намират извън територията на страната – почти половината, интересът към българските медии от първата тройка е по-скоро от ползватели на родна земя.

Аудиторията от Косово проявява висок интерес към т. нар. „сериозни“ медии, медии тип новинарски уеб сайтове, чието съдържание по-скоро отразява съдържанието на традиционните медии, като материалите се подготвят с нужния професионализъм и в съответствие с журналистическите практики. Косовските онлайн медии, независимо дали са свързани с традиционните си медийни организации, или самостоятелно съществуващи онлайн издания, нямат вида и характера на „жълта“ журналистика. Идеята за медиите като основно средство за информиране на населението е запазена и все още издания, чиито заглавия започват със „Шок!“, „Ужас!“, „Скандал!“ и т.н. не са навлезли на косовския онлайн пазар.

Не такъв е случаят с първата тройка по интерес за България. Сайтът Novini.bg би могъл да се възприеме като новинарски уеб сайт и към него да се отнесем с необходимата сериозност. Сайтът не предлага анализи по теми, свързани с дневния ред на страната и света, а по-скоро информира в „насипен“ вид. Не такъв е случаят с Petel.bg обаче. Тази медия, въпреки че на пръв поглед има вид на информационен сайт, би могла по-скоро да се отнесе към категорията на жълтите медии, които публикуват непроверена информация, често „заета“ от социалните медии, търсейки по-скоро сензацията, която да им гарантира висока посещаемост, отколкото професионализъм и достоверност на „журналистическите“ материали. Sportal.bg от своя страна е изцяло тясно специализиран спортен уеб сайт и неговото присъствие в тази импровизирана класация идва по-скоро да покаже, че в България все пак има висок интерес към спорта на национално и световно ниво, а sportal.bg се наложи във времето като медия, която може да се ползва с доверие и която навременно и безпристрастно отразява спортните новини.

 

Четвърта глава: Класификация на онлайн медиите в Косово

 Онлайн медиите в Косово условно могат да бъдат разделени в няколко категории – сайтове на броудкаст медии, интернет медии, вестници, информационни агенции, и регионални медии. Въпреки че Wikipedia представя различно делене по категории на списания, вестници, портали и телевизии, тази категоризация не е взета под внимание поради факта, че повечето от посочените под всяка категория сайтове или не работят, или не са активни, или пренасочват към Facebook страница.

1. Сайтове на броудкаст медии

В тази категория спадат сайтовете на следните медии: Klan Kosova (телевизия), KTV(телевизия), Radio Evropa e Lireр (Радио), Rrokumр (телевизия),  RTK (радио и телевизия), RTV21 (радио и телевизия). Всяка една от тези медии е национална и е представена в интернет пространството със свой сайт. Достъпът до тях е абсолютно безплатен, без да се изисква заплащането на абонамент. Съдържанието, което се публикува, не се различава от това на основната електронна медия, запазва с интересът към събитията, отразени от нея, като съдържанието е по-скоро адаптирано към интернет представяне – новините са с кратко съдържание, снимков материал и/или видеа. Всеки един от сайтовете дава възможност за проследяване на живо програмата на съответното радио и/или телевизия. Всички от горепосочените медии са избрали да визуализират съдържанието на сайта си под формата на новинарска решетка от снимки. Всеки един от сайтовете е разпределил своето съдържание в различни категории – новини, икономика, култура, спорт, шоубизнес, забавни и др., така че потребителите да имат възможност лесно и бързо да се ориентират и да намират съдържанието, което представлява интерес за тях. Различните категории са изведени както в лента на първата страница на сайтовете, така и като отделни рубрики при скролване надолу в него. Сравними със сайтовете на броудкаст медиите в Косово, са тези на Нова телевизия и bTV за България. Съдържанието е организирано по подобен начин, като разликите са основно в избора на графично оформление. То следва основно програмата на медията – „родител“, като освен изписаните в статии новини, включва видеа от отделни предавания, новинарски емисии, забавни предавания, полезни съвети и др. По организацията на своето съдържание се отличава само телевизия KTV. Изборът, направен за сайта й се заключава в разпределяне на видеа от различни програми и новинарски емисии, без да е предвидена журналистическа намеса или редакция. Те преповтарят излъченото в основната медия, като разликата е, че дават възможност на потребителите да селектират отново по интерес съответната категория и/или предаване, без да е необходимо да следят цялата програма на медията.

Уебсайтовете на косовските телевизии и радиа не са се възползвали от пълния капацитет възможности, които им предоставя интернет. Не е предвидена възможност публикуванетите материали да бъдат оценявани, подреждайки ги по определени критерии като „най-харесвани“, „най-четени“, „най-търсени“ и т.н. Новините са публикувани в хронологичен ред на началните страници, според деня и часа на качване.

Съдържанието на всички сайтове е единствено и само журналистическо, без да е включена възможността за добавяне на потребителско съдържание –снимки или видеа.

С изключение на Radio Evropa e Lirep и KTV, броудкастърите са предвидили възможността за интерактивна комуникация и за публикуване коментари от страна на читателите, посредством Facebook, Twitter или Google + . Избраният начин извежда коментиращите от анонимност, тъй като коментарът е възможен само от личен профил, което съответно води до по-голяма отговорност при публикуването на такива, респективно, до по-малък брой коментари и активност на потребителите.

Единствено сайтът на RTK дава възможност съдържанието му да бъде представено на няколко езика, различни от албанския – английски, сръбски, босняшки, турски и румънски. Предвид факта, че RTK включва в себе си националните радио и телевизия, сайтът RTK Live дава достъп до всеки един от телевизионните канали – RTK 1, RTK 2, RTK 3, RTK 4 и радиопрограмата на Radio Kosova и Radio Kosova 1.

           Уеб сайтовете на косовските радиа и телевизии не се отличават с никаква иновативност, дори напротив – изглеждат като позастинали във времето и пространството, а интерактивността и връзката с потребителите е сведена до минимум. Всъщност те просто заместват традиционните радио и телевизия, без да предоставят нещо по-различно, освен възможността за достъп от компютър. Връзката е абсолютно еднопосочна, а потребителите по никакъв начин не участват във формирането на съдържанието. Те са оставени в ролята им на консуматори, на наблюдатели на новините, без реално да участват в тяхното формиране.

2. Сайтове на вестници

– Koha Ditore  е водещият ежедневник в Косово, който, според всички проучвания, проведени в Косово от 1999 г. насам е и най-четения. Издава се от Koha Group. Претендира да е независим, но все пак следва да се отбележи, че вестникът е основан и притежаван от политика Ветон Суррой (Veton Surroi) – лидер на реформистката партия ORA. Koha Ditore  се счита за най-сериозният вестник в Косово и е единственият, който е бил издаван преди 1999 г. Първоначално, в периода от 1992 до 1994 г. е бил публикуван като седмично списание. В екипа му са били включени лидери от ново поколение като Илбер Хира, Батон Хаджиу, Дукагин Горан, Екрем баша, Шкерцен Маличи и др. Като вестник изданието излиза за пръв път през 1997 г.

За привидността на независимостта на ежедневника говорят събитията от 2012 г., когато американският посланик Кристофър Дел (Christopher Dell) обвинява Koha Ditore в пристрастност и оказване силна подкрепа на политическите амбиции на Ветон Суррой. Дел се позовава на събития от началото на 2011 год, период, в който Косово е без президент, когато Суррой, в близки приятелски отношения с посланика, е преговарял с него и премира на Косово – Хашим Тачи за това, да бъде предложен за нов президент на страната. Според Дел в периода на преговори вестникът, който обикновено е остър критик на правителството на Тачи, се отказва от тази си крикита.

Когато обаче събитията променят плановете и Беджет Пацоли (Behgjet Pacolli) е избран за президент, вестникът подема сериозна кампания срещу посланик Дел и Пацоли. Наред с другите неща, Koha Ditore публикува факсимилиета на SMS-и, направени по време на парламентарната сесия, на която е избран президентът. Тези публикации целят да докажат, че Дел влияе на избора на президент. Разбира се, Дел веднага заявява, че медията нарушава по този начин неприкосновеността на личния му живот. В отговор Koha Ditore заявява, че всъщност посланикът се опитва да ги цензурира и да ограничи свободата на словото. Попитан дали би желал да бъде президент, Суррой отговаря положително, но обвинява Дел, че всъщност преувеличава и разпространява слухове, когато описва събитията. Koha Ditore от своя страна отговаря, че вестникът не се редактира от Ветон Сурроа, а от неговата сестра и медията е изпълнявала своите основни задачи, публикувайки факсимилиетата на SMS-те.

Онлайн изданието на Koha Ditore има по-скоро характера на новинарски сайт, подобен на уеб сайтовете на косовските телевизии и радиа. Информацията, която се съдържа в него, е разпределена в няколко категории – новини, криминална хроника, култура, общество, анализи, спорт, разни и архив. Достъпът до онлайн изданието на вестника е безплатно, без да изисква заплащане на абонамент или регистрация на потребителите. Онлайн вестникът поддържа архив на изданието си, но, въпреки че привидно той би трябвало да съдържа публикациите му от началото на тяхното съществуване в интернет, опитите за намиране на публикация от дата по-ранна от 14 февруари 2017 г. остават безуспешни. Архивът би следвало да е едно от най-големите предимства на електронните медийни форми пред печатните първо поради факта, че, по отношение на заеманото физическо място печатният и електронният архив са несъпоставими и второ – начините за автоматизирано търсене са разнообразни и времето, необходимо за извличане на желаната информация трае секунди и минути, а не часове и дни. Архивът би следвало да дава възможност за търсене по теми, броеве, рубрики, ключови думи, резюмета и ограничаване във времеви интервал [Дерменджиева, 2012 : 337, 338]. Koha Ditore обаче са се лишили от тази възможност, като архивът на изданието включва известен обем от материалите, публикувани за срок от около два месеца и половина.

Онлайн версията на вестник Koha Ditore напомня повече на електронните версии на българските вестници от края на 90-те години в България. Чисто графично електронният аналог на Koha Ditore (снимка 2) се различава доста от своята печатна версия (снимка 1). Разбираемо, печатното издание отразява стандартите за такова – на първа страниц е публикувана една водеща статия, както и няколко други, счетени за по-значими, оформени в няколко колони, с една или няколко фотографии. Електронното издание от своя страна извежда в хронологичен ред новините, визуализирани със снимки и заглавие. Един клик върху снимката отвежда до новината, която е изипсана в типичния за онлайн изданията вид – кратко, представяйки в сбит вид новината, с публикувани под нея препратки – логически вътрешни връзки между отделните материали, даващи възможност за започнаване с повече подробности. Различията в цялостния вид на изданието е в няколко посоки – обем, съдържание и цялостна визия. Като обем онлайн изданието предлага много по-голямо количество новини, имайки предвид, че те се актуализират непрекъснато, т.е. на потребителите е дадена възможността за бърз достъп до актуална и достоверна информация. Това, разбираемо не е възможно при печатното издание, имайки предвид спецификата и технологията на подготовка на всеки един брой. Съдържанието също е различно – докато печатното издание има възможността да изнесе „на куп“ обобщена и развита в пълнота новините, онлайн изданието ги „доставя“ фрагментирани, разбити на малки порции. Цялостната визия, както вече казахме, се различава напълно. Въпреки че за повечето онлайн издания е характерно предоставяне възможността то да бъде четено на различни езици, Koha Ditore няма тази възможност и съдържанието му се предоставя само на албански език.

Обратната връзка с читателите също не е развита и нейният потенциал не се използва напълно. Въпреки че чисто технологично под всяка статия е предвидена възможност тя да бъде харесана, споделена в социалните мрежи или да бъде оставен коментар, „живият“ контакт с потребителите на практика не се случва. Рядко материалите биват коментирани или доразвити с читателски мнения и допълнения. Коментарната система на практика е недоразвита и обратната връзка, която да бъде коректив за редакциите не се случва.

В своята онлайн версия Koha Ditore се възползва от някои от предимствата на онлайн изданията през този период – възможност за много по-голяма читателска аудитория, неограничавана от пространството, в това число и потребители, живеещи извън територията на страната; избягване на ограниченията за брой и обем на материалите, характерни за печатните издания; предоставяне на достъп до част от архивите на изданията; автоматично търсене по теми, рубрики иключови думи; ефективно използван на възможностите на уеб технологиите за новини в реално време, изпреварващо тяхното излъчване и преди печатните оригинали. Неразвит обаче остава потенциала за водене на по-интензивен диалог между читатели и журналисти, липсва активна обмяна на мнения между читателите.

Подобна е ситуацията и при останалите онлайн вестници. Всъщност основната разлика е в това, под чие влияние са вестниците, което рефлектира и върху тяхното съдържание.

  Gazeta Express е вестник, повлиян от Про-демократичната партия на Косово (PDK). Директорът на вестника – Берат Буджала (Berat Buzhala) е бивш народен представител от Продемократичната партия на Косово. Вестникът не веднъж е бил обвиняван от различни лица и организации в Косово в ислямофобия.

Bota Sot  – вестник, повлиян от Продемократичната лига на Косово (LDK). Това е един от малкото вестници, който се дистрибутира и в много от западните страни.

Bota Sot се различава от останалите онлайн вестници на Косово с много по-голямата мащабност на информацията, която включва в своето интернет издание. Освен традиционните категории, Bota Sot включва и новини от Косово, Албания, Македония, диаспора, спортни новини, а освен това има и не малък обем от различни рубрики. Разбира се, онлайн съдържанието на Bota SOT е много по-богато и изчерпателно от традиционния формат на вестника. Това се обуславя преди всичко от ограниченията, до които води форматът – определен брой страници, на които следва да се публикува най-основната и важна информация и технологичния процес, който, както при всички останали вестници, води до известно забавяне изнасянето на новините, които обикновено доста преди това са били публикувани в онлайн изданието. Bota SOT се отличава от другите онлайн издания на Косово и с това, че има предвидена опция за пренасочване към Фейсбук и Туитър профилите на медията, както и към YouTube и Googe +.  Допълнително е предвидена RSS функция, която на практика дава възможност на потребителите да се абонират и да получават информация от сайта, без директно да го посещават.

Epoka e Re –  медия, която е про-VETËVENDOSJE! (Ветвендосе) насочена. Ветвендосе е радикална политическа партия, която се противопоставя на външното, чуждестранно участие във вътрешните работи на страната, поддържа правото на суверенност и упражняване на власт от народа, като част от правото на самоопределяне. Философията на Ветведосе е силно повлияна от произведенията на Укшин Хоти.

Големият контраст с основния политически спектър в Косово е по отношение на два основни въпроса, характерни за страната след войната – продължителният процес на преговори със Сърбия относно вътрешната политика и социално политическите аспекти на Косово, без никакви предварително наложени условия на сръбската страна и процесът на приватизация на публични дружества, които според движението са „модел на корупция, допринасящи за увеличаване на безработицата, разрушаване на икономиката, спиране на икономическото развитие на страната.“. Всъщност движението Ветвендосе представлява най-твърдата и постоянно критична опозиция на правителството.

Съвсем естествено, и при тази медия се наблюдава повлияване на съдържанието от основните политически убеждения на политическата партия, на която Epoka e Re е трибуна. Това се вижда основно в рубриките, посветени на анализи, интервюта, политика и т.н. Както останалите онлайн „копия“ на традиционна медия обаче, Epoka e Re също е предвидила възможност за достъп до не толкова сериозни новини, като спорт, култура, лайфстайл.

          – Kosova Sot е про-демократична медия, подвластна на Демократичната партния на Косово (PDK). Самоопределя се като медията с най-голямо разпространение.

Тази медия е възприела подход, съгласно който съдържанието на печатното издание е пренесено в онлайн изданието, използвайки абсолютно същия снимков материал и съдържание на новината. Имайки предвид обаче скоростта, с която се случват различни събития, Kosova Sot не се ограничава само да „препечатва“ новините си в интернет, но и публикува нови, така че съдържанието на онлайн изданието да е актуално и навременно информиращо.

Рубриките в онлайн изданието са значително по-малко отколкото в досега разгледаните издания, но категорично се и различават от тях – освен новините, Kosova Sot предоставя достъп до информация, за елита, спорт, автомобили и технологии, животни и, изненадващо – за паранормални събития и факти. Това говори за наченки на излизане от рамката на „сухата“ медия, която, въпреки че е иновативно базирана на онлайн платформа, все още представя добре насочени, основно сериозни новини.

            – Lajm е медия, подвластна на Нов Косовски Алианс (AKR), притежаван от бизнесмена и политик Behgjet Pacolli. Определен е като таблоид.

Видно е, че въпреки тежкия период на военния конфликт и политически крамоли в Косово, достъпът до интернет и неговите възможности от гледна точка на медийното разпространение на новини, се развиват с изключително бързи темпове. Докато през 2001 година не особено голям брой домакинства имат достъп до интернет, то шестнадесет години по-късно медиите активно се възползват от възможностите на мрежата да разпространяват своето съдържание и да достигат до възможно най-голям брой читатели, притежавайки почти всички характеристики на онлайн медии. Почти всяко от онлайн изданията дава възможност за насочване към своята Фейсбук или Туитър страница, както и за RSS абонамент.

Въпреки това обаче, консервативността на косовското общество е отразена и в съдържанието на тези медии – новините, особено литическите, са силно повлияни от „принадлежността“ на медията към съответната политическа партия или движение. Пропагандния характер на представянето на информацията способства за значително по-засилено фрагментиране на социума – всяка група е сравнително „вярна“ на съответната медия според подкрепата, която оказва към партията или движението, което стои зад нея.

Както казва Грета Дерменджиева в своята книга „Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят“, „известно е, че компютърните и комуникационните технологии създадоха новите медии, които на свой ред отправиха към традиционните предизвикателство за промяна. Интернет, за разлика от добре познатите ни масмедии, притежава технологичен потенциал да привлича всеки в медийната среда“.  [Дерменджиева, 2012: 51]. Този потенциал обаче не е напълно използван в Косовската медийна среда. Гражданската журналистика, или с други думи възможността на всеки да създава новина, както и да обогатява съдържанието на вече създадени и публкувани такива, почти не е позната за косовските онлайн издания на традиционните медии. Въпреки че някои от тях са предвидили възможността за коментари от страна на читателите, тази опция почти не се използва. С други думи казано, в една модерна среда, с много възможности, каквато е интернет, медиите на Косово имат един сравнително остарял вид и концепция.

Важно е също така да се отбележи, че, въпреки че официалните езици на Косово са албански и сръбски и албански, почти всички медии, с изключение на регионалните за Митровица радио и телевизия, са на албански език. Това ограничава сръбското население от достъпа до информацията, публикувана в тези източници на информация, дотолкова доколкото сръбското население не ползва свободно албански.

3. Медии, разпространявани само онлайн

Според ABYZ Web Links Inc., медиите, които се разпространяват само онлайн, без да имат традиционен еквивалент, са около седемнадесет за Косово, както следва:

10 Minuta
Express
Express
Gazeta Jeta ne Kosove
Indeks Online
Info Kosova
Kosova
Kosova Online
Kosovo News Network
Lajmi
Mesazhi
QIK
Shkabaj
Sport Kosova
Telegrafi
UNMIK
Zhurnal
Kosova Info Online
Radio Free Europe Radio Liberty
Албански език
Английски език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Албански език
Английски език
Албански език
Немски език
Английски език

Почти всички от тях имат по-скоро характер на някакъв хибрид между новинарски сайт и лайфстайл медия. Въпреки че нито един от сайтовете не се е дистанцирал от новинарството и всеки един от тях има рубрика „новини“, в тези медии много по-голямо място, в сравнение с предходно разгледаните, е отредено на лайфстайл новините, спорт, хороскоп, забавление, технологии, шоубизнес, общество, криминални хроники и др.

Интересно тук е присъствието на ЮНМИК сайт, функциониращ като онлайн медия. Чисто институционален, сайтът би могъл да се възприеме като възможно най-независимият, представящ гледна точка, неповлияна от влиянието на „силните на деня“ в Косово. Разбира се, това би било възможно, ако ООН разполагаше със собствен журналистически екип, който да събира, обработва и, след журналистическа редакция, публикува новините в своето издание. Такъв екип обаче не е назначен, а сайтът препечатва новините от различни местни издания – RTK, Epoka, Kosovapress, Kpha, Bota Sot и др.

Това би могло да има двустранен ефект – както от една страна се информира международната общност в Косово – участници в мисията на ООН, ОССЕ, ЕС, различни лица и организации извън територията на страната, непознаващи местния език и др., така и публикуваните новини се „официализират“ от друга. Публикуването на новина, независимо от нейния характер, в сайт на международна организация като ООН й придава официалност и достоверност. Това води до допълнителната отговорност за внимателно подбиране на съдържанието и вида на препубликуваните новини.

4.  Сайтове на информационни агенции

Информационните агенции възникват, когато нараства необходимостта от бързо получаване на точна и обективна информация, необременена от коментар за събитията. За възникването им, естествено, допринася и развитието на информационните технологии, които дават възможност за разпространението на тази информация. В българското законодателство липсва определение на понятието „информационна агенция“. Единствено в статута на БТА, в т. 1, БТА е определена като общонационален автономен информационен институт на Република България. [Чолаков, Р., Медийно право: речник на основните понятия, 2005, стр. 160-161].

Според проучване, направено по Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание: „В законодателството на Европейския съюз липсва нормативна уредба, определяща статута и функциите на информационните агенции. Основният принцип, ръководещ дейността на медиите, е заложен в Хартата за правата на човека и дефинира свободата на словото:

„Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява на държавите да подлагат на разрешителен режим радио компаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция. Упражняването на тези  свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици и престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията и правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получено доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.“

Подобна е ситуацията с информационните агенции и в Косово. Никъде законодателно не е предвидена правна дефиниция на понятието, съответно и регулация, определяща статута и функциите на информационните агенции.

Въпреки това, ABYZ Web Links Inc. посочва като информационни три агенции – Kosova Press, Infosot, Kosova Live 360.

Kosova Press

Агенция Kosova Press е създадена на 4 януари 1999 г., като по време на въоръжения конфликт публикува информация на четири езика – албански, английски, немски и френски и определя себе си като „независим и свободен източник в Косово“. Към момента новините, които публикува, са на два езика – албански и английски. Този факт означава, че новините на тази агенция не са предвидени да достигат до всички потребители в Косово, дотолкова доколкото липсата на публикуване на сръбски език, който е вторият официален език за страната, изключва като аудитория сръбското население.

Агенцията е член на South East Europe Media Organisation SEEMO и един от учредителите на Асоциацията на частните информационни агенции (APNA), има изградено сътрудничество с новинарски агенции от региона, както и широка мрежа от кореспонденти.

Сайтът на агенцията дава възможност за информиране в общо 5 (пет) категории – новини, спорт, икономика, здраве и видео, като предоставя възможност за достъп до най-новите новини чрез връзка Latest News. Статиите включват последните новини от Косово, водещи теми относно събитията в и за Косово, интервюта, новини от сферата на културата, различни дипломатически дейности в и около Косово. Всъщност информационната агенция се старае да обхване всяка история, която е значима за Косово, региона, Европа и света като цяло.

Освен достъп до новини, информационната агенция предоставя и достъп до т. нар. Photo Service – фотогалерия с голям набор от снимкова материал от ежедневието и по-значими събития в страната, региона и света.

Интересното е, че информационна агенция Kosova Press е единствената платена информационна платформа в Косово. Условията за ползването й се уточняват в договор, който финализира оферта, съобразена с интереса и предпочитанията на потребителя, а публикуваните материали са обект на авторско право.

От всички до тук разгледани медии, информационна агенция Kosova Press създава най-силно впечатление за сериозна медия, отговаряща на основните изисквания за качествена журналистика.

Другите две информационни агенции предоставят напълно свободен достъп до своите новини, като някои от тях са доста подробни по своето съдържание. Новините се представят в хронологичен ред, като основно място на страниците им заема една основна, счетена като водеща новина. Новините са разпределени по категории.

5. Сайтове на регионални медии

 Регионалните медии всъщност на Косово са от петте области на страната – Прищина, Митровица, Джилан (Гниляне), Призрен и Джакова. В тях основно се застъпват новините от съответния регион, но биват публикувани и новини от страната и региона, също разделени в различни категории. Информацията се публикува в хронологичен ред, като се обновявава сравнително често и може да се каже, че новините са навременни.

Това което прави впечатление е, че медиите от регионите, населени с албанско население, публикуват своите статии само на албански език, а тези от регион Митровица, който е населен основно със сръбско население – само на сръбски език. Тоза факт идва да ни покаже, че в Косово все още е налично силно разделение между двете основни групи население – сръбското и албанското. Трудно би могло да повярва, че медия, която е индиферентна към „другите“, „не нашите“, може да бъде независима и безпристрастна. Точно обратното! Използването само на единия от двата официални езика говори, че медиите са подвластни и отразяват силното разделение на групи, таргетирани са само към една определена аудитория и представят новините си така, че те да бъдат достъпни и разбираеми само и единствено за нея. Това поставя медиите в ролята по-скоро на „разделител“, отколкото на „обединител“ на нацията. Всъщност това е един доста ефективен метод за фрагментиране на населението не по интереси, а по произход, т.е. медиите в Косово, по един почти незабележим начин, подпомагат нестихващите противоборства между сърби и албанци.

Add Comment

Required fields are marked *. Your email address will not be published.